Заповед № 274 от 13.06.2025, Районен съд - Кърджали

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК

Кърджали

Районен съд – Кърджали, ІV състав в проведеното на 13.06.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 838 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Владислав Емирски, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът М. Б. М. с ЕГН: ********** и адрес: ********** да заплати на заявител АПС БЕТА България ЕООД с ЕИК: 203374133 и адрес: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 81 В, ап.3, чрез пълномощник юрк. Б. Д. Т., общ. Столична, обл. София (столица) следните суми: сумата в размер на 1188,92 лв. – главница, дължима по Договор за потребителски кредит ***** г. сключен между длъжника и „Стик Кредит“ АД, ЕИК 202557159 ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.06.2025 г. до окончателното погасяване, както и разноски по делото, от които 23,77 лв. – държавна такса съгласно уважената част и 13,18 лв. - юрисконсултско възнаграждение съгласно уважената част, съгласно минимума.

Вземането произтича от следните обстоятелства: по Договор за потребителски кредит ***** г. сключен между длъжника и „Стик Кредит“ АД, ЕИК 202557159 с настъпил падеж на 20.12.2023 г. Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от **** между „Стик Кредит“ АД, ЕИК 202557159, като цедент и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като цесионер.

Банкова сметка, сума:**************** по която длъжникът може да плати присъдената

РАЗПОРЕЖДА:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, съдът има задължението да прецени дали искането (в цялост или част от него ) не е в противоречие със закона или с добрите нрави и дали искането се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това и ако установи, че е налице такова противоречие, той е длъжен да отхвърли подаденото заявление, като преценката се прави от съдържанието на самото заявление и приложения към него договор.

Съдът, като извърши проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение намира, че заявлението следва да бъде частично отхвърлено, тъй като е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тоест същото противоречи на закона и добрите нрави, като съображенията за това са следните:

В представения по делото договор за кредит в чл. 17 е посочено, че в тридневен срок от сключване на договора заемателят следва предостави на заемодателя обезпечение от трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на кредитора за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на СТИК-КРЕДИТ АД всички задължения на кредитополучателя по договора за 1

Кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на СТИК-КРЕДИТ АД за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. В 20 от ОУ към договора е посочено, че за третото лице-поръчител следва да са налице следните кумулативни предпоставки: Навършена възраст - 21 години; Минимален осигурителен брутен доход - 1500 лв.; Валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум - 6 месеца; Липса на записи в ЦКР относно просрочил,под наблюдение.загуба и т.н.; Да не е поръчител по съществуващ кредит в която и да е банкова или небанкова институция; Да не е настоящ кредитополучател в „СТИК-КРЕДИТ" АД;

Служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад. При не изпълнение на задължението за представяне на посочените обезпечения в срока длъжникът дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договорното обезпечение съгласно чл. 27 от договора, която в случая е в размер на 2379,33 лева.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави, както и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на ЗПК и да преценява неравноправния характер на договорните клаузи. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор, всички негови приложения и изменения и приложимите общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.

Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна е клаузата, с която в ущърб на потребителя се възлагат тежести в противоречие с принципите за добросъвестност и справедливост.

Преценката за неравноправност се извършва към момента на сключването на договора при съобразяване на вида на стоката или услугата, както и всички останали обстоятелства, свързани с неговото сключване. Съгласно чл. 146 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите, сключени с потребители, са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като нормата на ал. 4 възлага тежестта за установяване на индивидуалния характер на уговорката върху търговеца.

На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Неизпълнението на задължението на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Същевременно от неизпълнението на задължението за даване на обезпечение по кредита не произтичат преки вреди за кредитора. Поставените прекомерни изисквания относно дължимото от длъжника обезпечение за изпълнение на задължението му за връщане на главницата по договора сочат на единствената цел, противоречаща на добрите нрави – задължението за предоставяне на обезпечение да не може да бъде изпълнено от длъжника и като последица от това неизпълнение да влезне в сила клаузата за неустойка.

Уговорената по посочения по-горе начин неустойка в размер на 0,9% на ден без фиксиран период за осигуряване на обезпечение на договора за кредит в размер на 1200 лева е нищожна.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, т. 3, неустойката е нищожна поради накърняване на добрите нрави и когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност на неустойката е конкретна. Съдът следи служебно за нищожност поради противоречие с 2 добрите нрави. Върховната съдебна инстанция е извела и критерии, от които се изхожда при извършване на тази преценка.Тридневният срок за предоставяне на обезпечение, с посочване на кумулативни изисквания за същото, и възникването на задължение за заплащане на неустойка при неизпълнението му не могат да бъдат приети за съответни на обществените разбиранията за нравственост и справедливост.

Отделно от това разпоредбата противоречи на чл. 16, ал. 1 от ЗЗП, съгласно, която преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. Това показва, че кредиторът е направил реална преценка и оценка на възможността на кредитополучателя да върне заемната сума и едва след това е пристъпил към подписване на договора. Срокът за предоставяне на обезпечение посочено в договора след неговото сключване и санкцията за нейното неизпълнение не целят реалното му обезпечение, а представляват скрита неустойка, която излиза извън присъщите й гаранционно-обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция.

Така уговорената неустойка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. С тази клауза кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да се престира от негова страна, респективно без да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Същевременно от неизпълнението на задължението за даване на обезпечение по кредита не произтичат преки вреди за кредитора.

Въпреки че е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита, поради което целта излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна.

В този смисъл са и задължителните разяснения на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3.

Тази клауза за неустойка е нищожна и поради заобикаляне на закона (чл. 26, ал. 1, пр.

2 ЗЗД), доколкото чрез прехвърлянето на риска от неосигуряване на обезпечение върху потребителя кредиторът си осигурява приход по договора над определения годишен процент на разходите в чл. 19, ал. 4 ЗПК. По този начин кредиторът постига незаконен резултат – неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, което представлява заобикаляне на закона, следователно клаузата за неустойка е нищожна и на това основание.

Включената неустойка по чл. 27 от договора в погасителния план, означава, че същата е следвало да се включи в общите разходи по кредита, т.е. тази сума следва да се посочи в годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Възнаграждението не е включено в този процент. Но включването й би променило годишния процент на разходите, а това означава съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България, че в договора въобще не е посочен правилен такъв, което означава, че следва да се приложат последиците по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК - целият договор е нищожен, а длъжникът дължи връщане само на главницата по договора съгласно чл. 23 ЗПК.

Разноските се намаляват също пропорционално на уважената претенция от 1188,92 лева спрямо общ размер от 4509,42 лева, като се дължи държавна такса в размер на 23,77 лева и разноски за юрисконсулт в размер на 13,18 лева (от 50 лева определени от съда).

3

Така мотивиран, съдът,

РАЗПОРЕЖДА:

ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК заявлението на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“ № 81В, ап. 3 за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК срещу М. Б. М. ЕГН ********** въз основа на Договор за потребителски кредит ***** г. сключен между длъжника и „Стик Кредит“ АД, ЕИК 202557159 с настъпил падеж на 20.12.2023 г. и Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от **** между „Стик Кредит“ АД, ЕИК 202557159, като цедент и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като цесионер, в частта за сума в размер на 477,48 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.12.2021 г. до 20.12.2023 г., 463,69 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 20.12.2023 г. 31.05.2025 г., както и частта относно сума в размер на 2379,33 лева неустойка по чл. 17 от договора.

УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, за посочените погоре суми, за които е отказано да се издаде заповед за изпълнение (заявлението е отхвърлено) може да се предяви осъдителен иск в едномесечен срок от съобщението за настоящото разпореждане.

Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред ОСКърджали в едноседмичен срок от връчването му.