Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1035 от 24.10.2023, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 3536/2023
Вид
Решение № 1035
Подписан
24.10.2023
Състав
МАРТИН РАЧКОВ БАЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 210в · Закон за защита на потребителите
  • чл. 233, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68в · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68г, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68ж, т. 5 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68л, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1035 гр. Бургас, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. В.А като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20232120203536 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на „Кауфланд България ЕООД едн КО” КД с ЕИК: 131129282, чрез адв. С. Ц. - САК, с посочен съдебен адрес: гр. София, п.к. 1142, ул.

„Професор Фритьов Нансен“ № 37А, ет. 5, за „Адвокатско дружество Камбуров и съдружници“, срещу Наказателно постановление № 003000/19.06.2023 г. , издадено от Д. Б. – Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол – към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за Защита на потребителите (КЗП), с което за нарушение на чл.

210в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и на основание същата разпоредба, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 35 000 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Като цяло фактическата обстановка не се оспорва, но се застъпва, че дружеството не е извършило нелоялна търговска практика и не е нарушило цитираната Заповед. Изтъкват се пороци на производствените правила като – невръчване на АУАН на търговеца и неяснота на изпълнителното деяние и датата на твърдяното нарушение. Счита се, че НП е издадено в нарушение на принципа на безпристрастност, както и че деянието неправилно е квалифицирано като нарушение на чл. 210в ЗЗП. По същество се твърди, че материалният закон е приложен неправилно, доколкото жалбоподателят е осигурил необходимите (разумни) количества от промоционалната стока. В тази връзка се акцентира върху характеристиките на продукта (охладено пиле), включително и чрез позоваване на принципа на икономическата теория за „ограниченост на ресурсите“. Допълва се, че обвинителната 1 теза е недоказана и необоснована, в подкрепа на което се изтъкват редица съображения. Под евентуалност се пледира за квалифициране на нарушението като маловажно, с прилагането на чл. 28 ЗАНН или за намаляване на имуществената санкция до законовия минимум.

Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от пълномощник – адв. Р. – БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.

Представя писмена защита, с която жалбата още веднъж се поддържа по изложените в нея доводи, които се повтарят и доразвиват. Иска се отмяна НП и присъждане на разноски.

За административнонаказващия орган - Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол – към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за Защита на потребителите се явява юрисконсулт Д., която оспорва жалбата.

Посочва, че в случая правилно и законосъобразно АНО е издал атакуваното НП. Посочва, че видно от материалите по делото в случая до края на промоцията не е бил доставен рекламираният продукт, въпреки отправената от търговеца покана, чрез рекламни брошури.

Поради това пледира за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 48 - НП е връчено на представител на жалбоподателя на 27.07.2023 г., а жалбата е подадена чрез куриер на 10.08.2023 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 06.03.2023 г. чрез електронния портал за подаване на жалби и сигнали в КЗП постъпил потребителски сигнал, в който се сочило, че на 04.03.2023 г. около 10.40 часа потребителят посетил магазин на „Кауфланд“, находящ се в гр. Бургас ул. „Янко Комитов“ № 8 по повод рекламна брошура на магазина. Потребителят поискал да закупи продукт от тази брошура – охладено цяло „Лудогорско пиле“ на цена от 5,45 лева за килограм, но му било съобщено, че този артикул е изчерпан.

По повод на сигнала била образувана проверка, възложена на св. К. К.-Ч. – гл. експерт към Регионалната дирекция на КЗП. Св. К. – Ч. посетила магазина на 15.03.2023 г.

(след края на промоцията), като изискала съответните документи, включително и рекламната брошура (л. 62). След анализът на документите свидетелката установила, че в брошурата било посочено, че промоцията важи в периода 03.03 – 04.03.2023 г., като артикулът не бил отбелязан като такъв, който може да бъде изчерпан още в първия ден на промоцията или с ограничени наличности (със звездичка). Въпреки това на 04.03.2023 г.

(втори ден от промоцията) реално артикулът бил изчерпан и не се предлагал за продажба в магазина. След анализ на постъпилата информация св. К. – Чакърова преценила, че търговецът използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, като отправя покана за 2 покупка на стоки на определена цена, като не е посочил разумни основания, поради които не може да доставили или да осигури доставянето от друг търговец на стоките на обявената цена за определен период от време и в разумно количество, съобразно стоката и обема на направената реклама за стоките и предложената цена, което е в нарушение на чл. 68ж, т. 5, вр. с чл. 68г, ал. 4, вр. с чл. 68в ЗЗП. Констатирала също така, че спрямо търговецът на основание чл. 68л, ал. 1 ЗЗП има вече издадена Заповед № 349/25.05.2018 г., потвърдена с Решение № 1221/27.01.2020 г. на ВАС, в сила от същата дата, с която е забранено на търговеца при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно: „При упражняване на своята търговска дейност „Кауфланд България ЕООД енд Ко” КД да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП, като чрез разпространи безплатни и достъпни за потребителите рекламни печатни издания Кауфланд (в магазини Кауфланд) и безадресно (в пощенските кутии) отправя послания с невярна информация за стоки (включително и за спортна гривна Rancore BB10) с обявени изгодни продажни цени, валидни за определен период, без да е осигурил налични количества, без търговецът да е организирал и осигурил доставка на разумни количества и без да е осигурил доставянето от друг търговец на стоката (включително и за спортна гривна Rancore BB10) или на равностойни стоки на обявената цена за промоционалния период от време. По описания начин „Кауфланд България ЕООД енд Ко” КД уврежда икономическите интереси на потребителите и осъществява състава на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68ж, т. 5 (отправя покана за покупка на стоки или услуги на определена цена, като не се посочват разумни основания, поради които търговецът няма да може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките или услугите или на равностойни стоки или услуги на обявената цена за определен период от време и в разумно количество съобразно стоката или услугата, обема на направената реклама за стоката или услугата и предложената цена), връзка с чл. 68г, ал.

4, във връзка 68в от Закона за защита на потребителите.“

При тези факти свидетелката преценила, че се касае за нарушение на чл. 210в ЗЗП, при което търговецът не е изпълни заповед по чл. 68л, ал. 1 ЗЗП и отново е използвал заблуждаващата нелоялна търговска практика в дейността си.

В тази връзка на 17.05.2023 г. св. К.-Ч. съставила срещу търговеца АУАН с № 003000/17.05.2023 г., описвайки горните факти и квалифицирайки ги като нарушение по чл.

210в ЗЗП. Като дата на нарушението била посочена 15.03.2023 г., а като място – магазинът в гр. Бургас, ул. „Янко Комитов“ № 8.

Актът бил връчен на упълномощен представител на дружеството, който го подписал без възражения. В срокът по чл. 44, ал.1 ЗАНН не постъпили писмени възражения.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, издал атакуваното НП, в което пресъздал фактическата обстановка, изложена в акта.

Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават задълженията, регламентирани в чл. 210в от ЗЗП, поради което и на същото правно основание наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция“ в размер на 35 000 лева. Констатирал нередовност в 3 акта, изразяваща се в неправилно посочване на датата на нарушението, поради което и на основание чл. 53, ал. 2 ЗАНН изрично посочил, че правилната дата е 04.03.2023 г., а не 15.03.2023 г. Изложил и подробни съображения защо случаят не е маловажен, както и защо следва да се наложи санкция около средния размер, а не минимална.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от гласните и писмените доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Като цяло страните не спорят по фактите, като основният правен спор е съсредоточен около това, дали поведението на търговеца съставлява административно нарушение по горепосочения текст или не.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приложената Заповед № 7/06.01.2023 г. на Председателя на КЗП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми.

Съдът не споделя доводите свързани с необоснованост на НП, доколкото то съдържа детайлно описание на фактите, както и на писмените доказателства, на база на които АНО е достигнал до извод за съставомерност на извършеното.

Съдът не счита, че в производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Противно на становището на жалбоподателя АУАН е бил надлежно връчен на 17.05.2023 г. срещу подпис на пълномощник – Йордан Р., който към тази дата е бил изрично упълномощен с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите (л. 77) да: „… да представлява официално и документално Дружеството пред всички физически и юридически лица, в това число държавни, административни и контролни органи …..

КЗП…., в това число да предоставя и получава документи на/от компетентните органи и/или институции…“.

Настоящият състав е на мнение и че актосъставителят е притежавал материална и териториална компетентност за съставяне на АУАН, което се доказва с приложената на л. 38 заповед. Действително заповедта е издадена от предходния председател на КЗП, но това не означава, че с назначаването на нов председател, автоматично издадените от него заповеди преустановяват действието си. Според чл. 233, ал. 1 от ЗЗП, актовете за установяване на 4 нарушения се съставят от длъжностни лица, определени от ръководителя на съответния контролен орган – в случая председателя на КЗП. Компетентността на председателя на КЗП произтича пряко от закона. Тя не спада към категорията на правомощията, възникнали с оглед личността и не е в полза на физическото лице, което към даден момент изпълнява длъжността председател на КЗП, а е компетентност на органа. Всяко физическо лице в момента в който заема тази длъжност разполага с правомощието да оправомощава длъжностни лица от КЗП да съставят АУАН. Това оправомощаване има действие до неговата изрична отмяна или до наличието на законова промяна, която да измени съответната компетентност и то не отпада с промяната на физическото лице, което заема длъжността председател на КЗП. Както лицето издало заповедта за оправомощаване, така и всяко друго лице, което в последствие е избрано за председател на КЗП, разполага с възможността да измени длъжностните лица, които са вече оправомощени да съставят АУАН по ЗПП. Не съществува законово изискване след като веднъж са оправомощени определени длъжностни лица, в последствие да се издават нови заповеди с които да се потвърждава това оправомощаване, било при смяна на председателя, било при наличието на други обективни или субективни факти и обстоятелства. Ето защо, след като заповедта за оправомощаване не е отменена, лицето посочено в нея разполага с материалната компетентност да съставя АУАН за нарушения по ЗПП.