Решение № 164 от 15.02.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Варна, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20223100502135 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 59133/29.08.2022 г., уточнена с молба вх. № 25744/03.11.2022 г. от И. Г. А., ЕГН **********, с местожителство в ******, К. А. А., ЕГН *******, ****** и Г. А. А., ЕГН **********, ******* срещу Решение № 2685/12.08.2022 г. , постановено по гр.д. № 1961/2022 г., на ВРС, LIII с., с което е отхвърлен иск за приемане за установено, че не съществува правото на принудително изпълнение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, кв.

„Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“, № 6, Матрикс Тауър, ет.

6, за сумата 3146.69 лв., неиздължена главница по Договор за потребителски кредит № ******, сключен между А. А., ЕГН **********, поч. на 23.11.2017 г. и „Юробанк и Еф Джи България“ АД, ЕИК 000694749, ведно със законната лихва от 18.08.2010 г. до окончателното изплащане; сумата 400.07 лв., договорна лихва, за периода 19.07.2007 г. - 06.08.2010 г.; сумата 43.42 лв., наказателна лихва, за периода 19.11.2009 г. - 06.08.2010 г., както и сумата 72.00 лв., държавна такса и сумата 297.00 лв., адвокатско възнаграждение, за които суми е била издадена Заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по ч.гр.д. № 12519/2010 г., на ВРС, XXXIII с., на осн. чл. 439, ал. 1 ГПК и е отхвърлен иск на К. А. А., ЕГН ******* за осъждането на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 да върне сумата 2012.96 лв., получена без основание, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и в условията на евентуалност получена на отпаднало основание, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Претендират разноски.

1

Въззивниците считат, че изложените от ВРС мотиви в атакуваното решение не могат да бъдат споделени. Сочат, че длъжникът не е длъжен да оказва съдействие за провеждането на изпълнителни действия като съдебния изпълнител можел да поиска съдействие от държавните органи с оглед извършване на описа. Бездействието на съдебния изпълнител и на самия взискател не можело да се вменява във вреда на длъжника. Счита, че неприемлив е извода на съда, че образуването на изпълнително дело срещу починалия вече длъжник е противопоставимо на неговите наследници и следва да се счита за действие прекъсващо давността. Още сочат, че искането за извършване на опис и оценка на движими вещи на адреса на длъжника не било равнозначно на такова искане на адресите на конституираните едва на 30.06.2020 г., наследници. Отделно съдебния изпълнител следвало да даде срок на наследниците да заявят дали приемат наследството като едва след изтичането му можело да се насочва изпълнение срещу тях. Поддържа становището си, че към датата на конституиране на наследниците 30.06.2020 г. давността е изтекла. По същество отправя искане за отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззивникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, депозира отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. От своя страна излага, че в атакуваното решение съдът е разгледал всички доводи и възражения на страните и е достигнал до правилни изводи, че теклата в полза на ищците давност, многократно е била прекъсвала от страна на ответника. По същество моли за потвърждаване на решението.

В съдебно заседание въззивниците, чрез процесуален представител, поддържат въззивната жалба. Въззиваемата страна, не изпраща представител, поддържа депозираният отговор, чрез писмено становище.

Варненски Окръжен Съд по предмета на спора, съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от И. Г. А., ЕГН **********, К. А. А., ЕГН ******* и Г. А. А., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, за приемане за установено, че не съществува правото на принудително изпълнение на „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 за сумите: - 3146.69 лв., неиздължена главница по Договор за потребителски кредит № ******, сключен между А. А., ЕГН **********, поч. на 23.11.2017 г. и „Юробанк и Еф Джи България“ АД, ЕИК 000694749, ведно със законната лихва от 18.08.2010 г. до окончателното изплащане; - 400.07 лв., договорна лихва, за периода 19.07.2007 г. - 06.08.2010 г.; - 43.42 лв., наказателна лихва, за периода 19.11.2009 г. - 06.08.2010 г., - 72.00 лв., държавна такса и - 297.00 лв., адвокатско възнаграждение, за които суми е била издадена Заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по ч.гр.д. № 12519/2010 г., на ВРС, XXXIII с.

При уважаването на предявения иск, К. А. А. ЕГН *******, моли да бъде осъдено „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, да върне сумата 2012.96 лв., получена без основание, на осн. Чл. 55, ал. 1, предл. Първо ЗЗД, в условията на евентуалност получена на отпаднало основание, на осн. Чл. 55, ал. 1, предл. Трето ЗЗД.

Ищците твърдят, че са наследници по закон, на А. К. А., ЕГН **********, починал на 23.11.2017 г., съответно съпруга, дъщеря и син.

Твърдят, че за процесните суми срещу техния наследодател била издадена Заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по ч.гр.д. № 12519/2010 г., на 2

ВРС, XXXIII с. Сочат, че за събиране на сумите е било образувано изп. Д. № 20113110403030, СИС при ВРС. По делото на наследодателя им била връчена ПДИ на 14.08.2011 г., срещу заповедта не е било депозирано възражение от страна на наследодателя им, поради което е влязла в сила. Соча, че по образуваното изпълнително дело са били извършвани отделни изпълнителни действия, последното от които насрочен за 08.06.2015 г. опис на движими вещи. Описът не се състоял, поради неявяване на длъжника. След посочената дата други действия не били извършени, нито била подавана молба за такива.

Сочат, че на 18.01.2016 г. вземането на „Юробанк и Еф Джи България“ АД било цедирано в полза на настоящият ответник, за която цесия длъжникът не е бил уведомяван. На 22.10.2018 г. ДСИ като констатирал, че действия не са извършвани в продължение на повече от 2 години, прекратил изпълнителното дело, без по него да са били конституирани наследниците на длъжника, който към момента бил починал.

Още излагат, че на 19.05.2020 г., ответникът депозирал молба за образуване на ново изпълнително дело срещу А. К. А. като било образувано изп.д. № 20207180400612, на ЧСИ, peг. № 718, при КЧСИ. На 20.05.2020 г. до взискателя било изпратено уведомление, че длъжникът е починал със запитване дали взискателят желае конституирането на наследниците и настоящи ищци. На 01.06.2020 г. с молба взискателят заявил, че желае да се изиска удостоверение за наследници на починалия длъжник. На 30.06.2020 г., ЧСИ конституирал като длъжници по делото ищците.

Сочи се, че на 14.12.2021 г., с писмена молба, взискателят пискал налагането на запор върху сметките на конституираните длъжници в „Банка ДСК" ЕАД. На 19.01.2022 г. били изпратени запорни съобщения до „Банка ДСК" ЕАД. Запори били наложени на сметки с титуляри двама от длъжниците - К. А. А. и Г. А. А., на дата 01.02.2022 г. В резултат на наложения запор, от сметката на длъжника К. А. била удържана и преведена на ЧСИ Данова, сума в размер на 2012.96 лв.

На основание на изложените обстоятелства правят извод, че правото на ответника да събере принудително сумите, предмет на издадената заповед и изпълнителен лист е било погасено в резултат на изтекъл 5-годишен давностен срок и съответно сумите не се дължат. Според ищците последното валидно изпълнително действие било извършено на 11.05.2012 г. като по изпълнителното дело била заплатена сумата от 3.00 лв. от работодателя на длъжника. Считат, че с TP № 2/26.06.2015 г. е отменено Постановление № 3/18.11.1980 г., според което давност не тече по време на изпълнителния процес, като Постановлението е обявено за изгубило действие. Правят извод, че независимо от развитието на изпълнителния процес преди датата 26.06.2015 г. към дата 26.06.2020 г. е изтекла погасителната давност за вземанията по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист.

Твърдят, че първото валидно изпълнително действие по новообразуваното изп.д. № 612/2020 г., след конституиране на наследниците по него е от дата 01.02.2022 г., поради което независимо от това какво разрешение ще бъде прието по образуваното тълк.д. № 3 /2020 г., на ОСГТК, относно това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от TP № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му, дали след дата 26.06.2015 г. или преди това, 3 то във всички случаи давността не е прекъсвана и вземането на ответника е погасено по давност.

Ищецът К. А. твърди, че давността е настъпила преди налагането на запора и съответно събирането на сумата от 2012,96 лв., от нейната банкова сметка, е извършено при липса на основание, в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. В условията на евентуалност излага, че в случай че бъде прието, че искът по чл. 55 ЗЗД няма самостоятелен характер, а е обусловен от преюдициален иск по чл. 439 ГПК, то с уважаването на предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сумите, предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, ще отпадне основанието на което посочената сума е събрана по принудителен ред в хода на образуваното изпълнително производство и следователно ще подлежи на връщане на основание, в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

В границите на срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който развива подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Сочи, че последното изпълнително действие по първоначално образуваното изп.д. № 3030/2011 г. е извършено на 08.06.2015 г., когато е насрочен опис на движими вещи. Сочи, че с молба от 19.05.2020 г. е поискано образуването на изп.д. № 612/2020 г. като в същата молба са посочени конкретни изпълнителни способи, които да бъдат приложение спрямо длъжника. Счита, че въпреки конституирането на наследниците на длъжника, извършено в по-късен момент, посочената молба с изпълнителни способи надлежно прекъсва теченето на давностния срок, който е започнал да тече на 26.06.2015 г. Счита, че прекъсващи давността е всяко предприемане на изпълнителен способ или на отделно действие, което го изгражда. Навежда доводи, че с изтичане на давностния срок не се погасява самото вземане, а единствено правото то да бъде събрано по принудителен ред.

По отношение на иска по чл. 55 от ЗЗД сочи, че с уведомление от 31.03.2022 г. ЧСИ Данова е уведомила взискателя, че по отношение на К. А.

А. производството по делото е приключило. Излага, че към момента на предявяване на исковата претенция, както и към момента на депозиране на отговора, ответното дружество не е получило посочената сума, поради което и същото не дължи връщането й на нито едно от изброените в исковата молба основания.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Не е било предмет на спор между страните, че в полза на „Юробанк И Еф Джи България“ АД, ЕИК 000694749, по ч.гр.д. № 12519/2010 г., на ВРС, е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу А. К. А., за заплащане на сумата 3146.69 лв., неиздължена главница по Договор за потребителски кредит № ******, ведно със законната лихва от 18.08.2010 г. до окончателното изплащане, сумата 400.07 лв., договорна лихва, за периода 19.07.2007 г. - 06.08.2010 г.; сумата 43.42 лв., наказателна лихва, за периода 19.11.2009 г. - 06.08.2010 г., сумата 72.00 лв., държавна такса и сумата 297.00 лв., адвокатско възнаграждение.

От материалите по приложената преписка от изп.д. № 3030/2011 г., на СИС при ВРС се установява, че същото е образувано на 09.02.2011 г. по молба на „Юробанк И Еф Джи България“ АД. С молбата взискателят е 4 възложил на съдебния изпълнител извършването на справка за имущественото състояние на длъжника и е отправил искане за налагане на запор, извършване на опис и публична продан.