Определение № 1532 от 20.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1532 гр. София, 20.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20241000501674 по описа за 2024 година

Производство по чл.250 вр.чл.248 ГПК.

Образувано е по депозирана от В. И. С. - длъжник по изпълнително дело №20198440402394 на ЧСИ С. Я., рег.№ *** на КЧСИ с район на действие СГС, чрез особен представител, в лицето на адв. А. К. З. срещу Определение, обективирано в Решение № 809 от 13.02.2024г., постановено по гр.д.№ 801/2024г. по описа на СГС, ЧЖ VI-A, състав, с което е оставена без разглеждане, поради недопустимост и прекратено производството в частта, в която се прави искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК, като недопустима.

Жалбоподателят В. И. С., чрез назначения му особен представител адв.З., изтъква факта, че според СГС длъжникът е длъжен да направи изрично искане за прекратяване на изпълнителното производство, да получи отказ и едва след това да обжалва този отказ.

Твърди, че решението в тази му част, е незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено.

С определение от 06.03.2024г. САС, ГО, 14 състав, е оставил без уважение частна жалба на В. И. С. - длъжник по изпълнително дело №20198440402394 на ЧСИ С. Я., рег.№ *** на КЧСИ с район на действие СГС, чрез особен представител, в лицето на адв. А. К. З. срещу Определение, обективирано в Решение № 809 от 13.02.2024г., постановено по гр.д.№ 801/2024г. по описа на СГС, ЧЖ VI-A, състав, в частта, с която се обжалва мълчалив отказ на ЧСИ за прекратяване на изп.производство поради перемция.

Делото е образувано единствено по ч.ж. вх.№ 21968/23.02.2024г., видно от началната страница на същото. Междувременно е депозирана молба по реда на чл.248 ГПК от адв.З., която настоява за определяне допълнителен размер на определения от ЧСИ адв.хонорар. С определение от 27.02.2024г. СГС е оставил без уважение искането на адв.З. да се допълни 1 решението от 13.02.2024г.

На 29.02.2024г. адв.З. е депозирала жалба срещу определението от 27.02.2024г., която е докладвана на САС без да е връчен препис от нея на другата страна и след обявяване на определението – на 06.03.2024г. Затова е образувано отделно ч.гр.д.№ 1674/24г.

Адв.З. моли за отмяна на това определение, тъй като съобразно процесуалните правила на чл.47, ал. 6 от ГПК, съдът е длъжен да определи възнаграждението на особения представител. Размерът на възнаграждението се определя от състава на съда, за което съдът издава съответното изрично определение. Такава е не само процесуалната, но и юридическата логика. Едва след издаването на такова определение, съдът издава разпореждане, с което се задължава ищецът да внесе определеното възнаграждение за особен представител. Това Разпореждане не подлежи на обжалване, защото задължението на ищецът за внасяне на възнаграждение на особения представител произтича от самия процесуален закон. Различен обаче е случая с определението на съда, с което той определя възнаграждение на особения представител. То подлежи на контрол от по- горестоящия съд, съобразно общите правила на ГПК, т.е. определението за определяне на възнаграждение на особен представител подлежи на обжалване. Това е така, защото следва да има възможност за проверка на това дали съдът е спазил закона и дали е действал добросъвестно при издаването на своето определение при определяне на възнаграждението. Неправилни са мотивите на съда, позовавайки се на чл. 27 от Закона за правната помощ, тъй като тя не е назначена по реда на този закон, на което съдът е следвало да обърне внимание. В случай на назначаване по Закона за правната помощ, то назначаването се извършва от Председателя на НБПП само на определени лица при спазването на определени в този закона предпоставки.

Твърди, че е назначена по реда на чл. 47 ГПК, в който случай възнаграждението се определя и изплаща чрез внасяне на депозит в полза на особения представител от частния субект, започнал съответното производство. В този смисъл законът е категоричен, че съдът следва да определи възнаграждение за особен представител, спазвайки разпоредбите на Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения, според която на адвоката се дължи възнаграждение за ВСЯКА инстанция и за всяко едно отделно действие.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира ч.ж. за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните, може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.

СГС е оставил без уважение искането на особения представител адв. З. от 23.02.2024 г. да се допълни решението от 13.02.2024 г., като й бъде определено допълнително възнаграждение и осъдено съответното лице да го заплати, тъй като с постановление от 26.09.2023 г. е назначена адв. А. З. за особен представител на длъжника В. С. и е указано да се преведе внесения от взискателя хонорар от 200 лева по сметка на адв. З., съгласно молба от 19.09.2023 г. Подаването на частна жалба е част от процесуалното представителство по 2 изпълнителното дело, за което на особения представител при назначаването му е определено и изплатено възнаграждение. Начисляването на ново възнаграждение за сметка на взискателя, или както е поискано от особения представител, за сметка на ЧСИ, не намира опора в закона, още повече, че не се касае за действия, които да са поискани от „Топлофикация София“ ЕАД, а са предприети по преценка на процесуалния представител. В случая за процесуално представителство по делото на особения представител е определена сума от 200 лева, за която са налице доказателства, че е привнесена от взискателя. Съгласно чл.27 от НПП за представителство в изпълнително производство възнаграждението е от 50 до 100 лева. С оглед на това няма основание съдът, който не е назначавал особения представител адв. А. З. да определя и начислява допълнително възнаграждение извън вече определеното и внесено по изпълнително дело № 20198440402394 по описа на ЧСИ С. Я..

САС споделя напълно изложените по-горе аргументи, още повече депозираните жалби от адв.З. са неоснователни в частта, предмет на въззивна проверка. Съдейки по наведените в жалбата доводи се обжалва отказ на ЧСИ да прекрати производството /мълчалив/ По съществото си актът на съдебния изпълнител, с който е продължил изпълнението съставлява мълчалив отказ да прекрати същото. Няма спор, че на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. В същото време, по аргумент от разпоредбата на чл.

434 ГПК фигурата на мълчаливия отказ е неприложима - спирането, прекратяването или приключването на изпълнителното производство са действия, които следва да бъдат обективирани в изричен акт /постановление/. Същото важи и за отказите да бъде преустановено принудителното изпълнение. Продължаването на действията по реализиране на изпълнението не може да се приравни на изричен отказ за спиране/прекратяване/приключване на делото именно поради липсата на обективирано волеизявление на органа на принудителното изпълнение в тази насока. Защитата срещу подобно бездействие /непроизнасяне по искане за спиране/прекратяване/приключване/ е по реда на чл.441 ГПК или чрез обжалване на последващите изпълнителни действия при наличието на предпоставките за тяхното обжалване съобразно нормата на чл.435 ГПК. По изпълнителното дело липсва искане от длъжника за прекратяване на изпълнението и постановен отказ от съдебния изпълнител, който действително подлежи на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК. Следователно липсва акт на съдебния изпълнител, подлежащ на обжалване по реда на чл. 435 ГПК, което влече недопустимост на частната жалба. В ГПК /чл. 435/ не е предвидена възможност за обжалване на мълчалив отказ.

Щом като действията, които обжалва, не са сред изчерпателно изброените и лимитативно въведени, то жалбата се явява недопустима. Точно затова обжалваното определение е повърдено. Депозирането на необосновани жалби не води до увеличение на дължимия хонорар на особения представител. Що се отнася до поисканите разноски, решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Съгласно чл.27 от Наредбата за правна помощ за представителство в изпълнително производство възнаграждението е от 50 до 100 лева. С оглед на това няма основание съдът, който не е назначавал особения представител адв. А. З.

3 да определя и начислява допълнително възнаграждение извън вече определеното и внесено по изпълнително дело № 20198440402394 по описа на ЧСИ С. Я..

Настоящата съдебна инстанция намира, че молбата на адв.З. е неоснователна и като такава същата правилно е била оставена без уважение.

В решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС е прието, че чл. 101, § 1 от ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Прието е още, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба.

С оглед на даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С438/22/, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. при определяне на отговорността за разноски. В настоящия случай при съобразяване на гореизложеното и това, че отговорността за разноски се свързва с отговорността за неоснователно предизвикан правен спор от длъжника спрямо взискателя, разноски допълнително не са дължими.

Съгласно изричната разпоредба на чл.248, ал.3, пр.2 ГПК, определението за допълване или изменение на решение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва самото съдебно решение. В случая то е окончателно.

Воден от изложеното и на осн.чл.248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.02.2024г. постановено по гр.д.№ 801/2024г. по описа на СГС, ЧЖ VI-A, състав, с което е оставено без уважение искането на адв.З. да се допълни решението от 13.02.2024г. в частта за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5