Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1608 от 18.05.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1156/2026
Вид
Определение № 1608
Подписан
18.05.2026
Състав
Мария Георгиева, Валентин Димитров Бойкинов, Асен Воденичаров

Цитирани разпоредби

  • чл. 275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.170 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.175 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.191, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.101 · Семеен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1608 гр. София, 18.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно частно гражданско дело № 20261000501156 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.

В срока по чл. 275, ал.1 ГПК е постъпила частна жалба от А. Д. Д., подадена чрез процесуалния й представител адв. К. Д. срещу Определение № 54/29.01.2026г. на Окръжен съд Кюстендил, с което се прекратява като недопустимо производството по гр.дело № 475/2023г.

Твърди се в жалбата, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

Излагат се съображения за неправилност на обжалваното определение поради съображенията които са подробно изложени в обстоятелствената част на частната жалба.

Искането е за отмяна на определението за прекратяване на производството и делото да се върне обратно на първостепенният съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

В срока за отговор по чл. 276, ал.1 ГПК насрещната страна Община Кюстендил е възразила против частната жалба като неоснователна поради съображенията изложени в отговора.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.

Производството пред първостепенният Окръжен съд Кюстендил е образувано по повод на искова молба, подадена от ищеца А. Д. Д., с която се претендира на основание чл.170 ЗЗД прогласяване на недействителност на законна ипотека, вписана с молба от 31.10.2000г., подадена от Община Кюстендил за обезпечаване на вземането й по договор 1 за продажба на недвижим имот, сключен на 06.11.1998г. между Община Кюстендил като продавач и ЕТ „ Д. 90-В. С.“, като купувач на следния недвижим имот : застроен недвижим имот от 2639 кв.м., заедно с изградена в него масивна сграда- ресторант „Брестнишки хан", съставляващ парцел 49, масив 31, в землището на с.Горна Брестница, понастоящем съставляващ имот пл. № 97.

Не е спорно, а и се установява, че към датата на сключване на договора за покупкопродажба ищцата А. Д. Д. и купувачът В. С. Д., действащ при придобиването на недвижимия имот и учредяването на законната ипотека като ЕТ „ Д. 90-В. С.“са били в граждански брак.

Не е спорно, а и се установява, че с Решение № 23.06.2000г., постановено по гр.дело № 207/2000г. на Районен съд Благоевград бракът между тях е бил прекратен, като по силата на одобреното от брачния съд Споразумение по чл.101 СК придобитият от В. С. Д., действащ като едноличен търговец, недвижим имот е бил предоставен в дял на съпругата А.

Д..

Не е спорно обаче и обстоятелството, че след това, през 2006г. А. Д., с нотариален акт №102 по нот.дело № 102/2006г. е прехвърлила собствеността върху същия недвижим имот в полза на сина си С. В. Д.. Това обстоятелство се установява и от мотивите на влязлото в сила Решение № 16/24.01.2018г. на Окръжен съд Кюстендил по гр.дело № 109/2017г.

Не е спорно между страните обстоятелството, а същото се доказва и от представеното Постановление за възлагане на недвижим имот по изп. дело №201474104000069, влязло в сила на 08.08.2019г. че ипотекирания недвижим имот е бил продаден на трето лице при редовно проведена публична продан, окончателно приключила с посоченото постановление за възлагане.

Съгл. разп. на чл.175 ал.1 от ЗЗД, с извършването на публична продан на имота всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват.

В настоящия случай третото лице, придобило имота като купувач по публичната продан е придобило имота без никакви вещни тежести, т.к. преди учредяване и вписване на процесната ипотека, други тежести върху имота не са били налагани, в т.ч. и процесната ипотека е била погасена съгл. разп. на чл.175 ал.1 от ЗЗД.

Предвид гореизложеното следва да се приеме, че с окончателното извършване на публичната продан, по силата на закона, ex lege, се преклудира правото на ищцата от завеждане на иска по чл.170 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на учредената преди това законна ипотека. Това е така, защото с приключването на публичната продан се погасяват всички ипотеки върху имота. С погасяването на ипотеката, се погасява и правото на надлежно легитимираните лица (каквото качеството несъмнено притежава и ищцата) да претендират недействителност, респ. нищожност на вписаната върху имота ипотека, т.к. не може да се претендира недействителност (а и не може да се установява действителност) на несъществуващи (погасени) правоотношения, произтичащи, преди погасяването им от

2 учредената ипотека като правна сделка.

Видно е, че искът е предявен след датата 08.08.2019г., на която се е стабилизирало Постановлението за възлагане на имота и с изтичането на тази дата се е преклудирало и правото на ищцата да заведе иска по чл.170 от ЗЗД.

Наведените в частната жалба възражения относно засягането на правата на ищцата, произтичащи от сделки с процесния недвижим имот след датата на вписване на ипотеката с трети лица, евентуално с други ипотекарни длъжници, са ирелевантни досежно течението на преклузивния срок по чл.175 ал.1 от ЗЗД, който е обусловен от настъпването на единствено условие: окончателното приключване на публичната продан.

Цитираната в частната жалба съдебна практика на ВКС е напълно неотносима към процесния случай тъй като е постановена по фактическа обстановка, различна от гореописаната.

Съгласно нея ипотекарния длъжник действително има правен интерес да оспорва действителността на ипотеката и след публичната продан, но в случая ищцата няма качеството на ипотекарен длъжник по изпълнителното производство тъй като е прехвърлила правото на собственост на трето лице през 2006г. Съответно именно това лице е водило преди това иск срещу Община Кюстендил за установяване недействителността на същата ипотека, но искът му е бил отхвърлен като неоснователен с влязло в сила решение на съда.

Както вече е посочено в Определение № 104/17.03.2022г. по ч.гр.д.№ 463/2022г. на ВКС след като по това дело ищцата не е била привлечена като подпомагаща страна, поради това и на основание чл.191, ал.2 ЗЗД тя може да противопостави на приобретателя възраженията си за нищожност на ипотеката, по евентуално предявения срещу нея от това лице иск за отговорност за осъществена евикция.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че частната жалба срещу обжалваното определение е неоснователна и поради съвпадане в крайните изводи на двете съдебни инстанции следва да бъде потвърдено като правилно.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 54/29.01.2026г. на Окръжен съд Кюстендил, с което се прекратява като недопустимо производството по гр.дело № 475/2023г.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4