Определение № 2875 от 17.11.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2875 гр. София, 17.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно частно гражданско дело № 20231000502933 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. А. Ц., чрез процесуалния му представител адв. Р.

К. срещу Определение № 7224/13.06.2023г., с което се оставя без разглеждане въззивна жалба с вх.№ 113585/25.04.2023г., депозирана от Д. Ц. срещу Решение № 4056/17.03.2023г., постановено по гр.дело № 20561/2022г. на СРС, 66с-в и е прекратено производството по делото като недопустимо.

Жалбоподателят счита, че не верни изводите на съда, че за жалбоподателя липсвал правен интерес от обжалване, като според него такъв се извеждал от необходимостта съдът да изясни в мотивите какви са действителните отношения между страните по спора във връзка с твърденията на жалбоподателя, че никога между тях не е съществувал валиден договор за предоставяне на топлоенергия. Подробни съображения за това са подробно изложени в частната жалба.

Иска се отмяна на обжалваното определение и делото да се върне обратно на въззивния съд за разглеждане на въззивната жалба по същество.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.

Производството пред СГС е образувано по въззивна жалба на Д. А. Ц. с вх.№ 113585/25.04.2023г. срещу решението на СРС с № 4056 от 17.03.2023г. по гр.дело № 20561/2022г., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от ищеца 1

„Топлофикация София“ЕАД срещу жалбоподателя и другия ответник М. Й. Т. иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.150 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на двамата ответници да заплатят при квоти ½ сумата 1 240,37 лева, представляваща доставена от дружеството топлоенергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г.; за сумата 192,80 лева, представляваща лихва за забавено изпълнение за периода от 15.09.2019г. до 29.03.2022г.; за сумата 7,96 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.

01.2020г. до м.04.2020г., както и за сумата 1,62 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 05.03.2020г. до 29.03.2022г., поради извършено плащане от ответника М. Й. Т. в хода на процеса.

Изложени са във въззивната жалбата доводи и съображения, че макар и искът да е отхвърлен като неоснователен поради извършено плащане в хода на процеса, постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно поради това, че първоинстанционният съд не е изследвал в мотивите си какви са истинските отношения между страните във връзка с твърденията на жалбоподателя, че никога между неговия праводател и ищеца „Топлофикация София“ЕАД не е бил сключван договор за предоставяне на топлоенергия по отношение на конкретния недвижим имот и с това свое твърдение жалбоподателят е обосновал правния си интерес от обжалването на позитивния за него съдебен акт.

Въззивният съд след като е преценил, че жалбоподателят не е обосновал правно валиден и значим интерес от обжалването на постановеното в негова полза първоинстанционно решение е оставил без разглеждане въззивната жалба като процесуално недопустима и е прекратил като недопустимо производството по въззивното обжалване.

Настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е неоснователна. Правилни са и следва да бъдат споделени изводите на въззивния съд, че жалбата срещу позитивния за ответника- въззивен жалбоподател акт на първоинстанционния съд е недопустима и поради липса на правен интерес да обжалва положително за него съдебно решение по отхвърления срещу него иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 150 от ЗЕ, е прекратил производството по въззивното обжалване като процесуално недопустимо. Както добре е разяснил съдът на жалбоподателя правото на обжалване винаги предпоставя интерес от обжалването, а такъв съществува само когато решението е неизгодно за обжалващата страна, какъвто случай не е настоящият, доколкото искът е отхвърлен като неоснователен макар и на желаното от ответника основание. Мотивите на решението обаче не подлежат на самостоятелно обжалване, съгл. т.18 от ТР № 1/04.2001г. на ОСГТК на ВКС, което в тази си част не е изгубило значението си при сега действащия процесуален закон. На обжалване подлежи самото решение, в което е обективирана разяснената в мотивите воля на съда, т.е самия диспозитив, с което съдът се е произнесъл със сила на пресъдено нещо относно съществуващото спорно материално право, въведено с основанието и петитума на исковата молба като предмет на делото. Мотивите към решението, които съдържат констатации за установените доказателствени факти, юридически факти и преюдициални правоотношения, не са източник на правни последици и не са част от решението, подлежащи като такива на самостоятелно и отделно обжалване. Поради това, позовавайки се и на съществуващата 2 безпротиворечива съдебна практика, правилно въззивният съд е оставил въззивната жалба без разглеждане и е прекратил образуваното пред себе си въззивно производство като процесуално недопустимо.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че частната жалба срещу обжалваното определение следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а определението да бъде потвърдено като правилно.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7224/13.06.2023г., с което се оставя без разглеждане въззивна жалба с вх.№ 113585/25.04.2023г., депозирана от Д. Ц. срещу Решение № 4056/17.03.2023г., постановено по гр.дело № 20561/2022г. на СРС, 66с-в и е прекратено производството по делото като недопустимо.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3