Решение № 91 от 05.08.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Разград, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Теодора М. Нейчева

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора С. С. О. като разгледа докладваното от Теодора М. Нейчева Въззивно частно наказателно дело № 20253300600190 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 от НПК вр. глава XXI от НПК.

С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 22.05.2025г. по ЧНД № 175 по описа за 2025 година на Разградския районен съд, на основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 НК спрямо осъдения А. Д. А. с ЕГН **********, е определено едно общо наказание по влезлите му в сила осъждания по НОХД № 1886/2020г. по описа на Районен съд - Русе, НОХД № 1572/2024г. по описа на Районен съд - гр. Русе и НОХД № 565/2024г. по описа на Районен съд - гр. Разград в размер на най-тежкото от наложените му наказания, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, като съдът ОПРЕДЕЛЯ СТРОГ режим на изтърпяване на това наказание.

На основание чл.24 от НК, първоинстанционният съд е увеличил така определеното общо наказание с още 10 месеца, при което общото наказание, което осъденият А. Д. А. следва да изтърпи е ЧЕТИРИ ГОДИНИ и 10 МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“ при СТРОГ режим на изтърпяване.

На основание чл.25, ал.2 от НК, е приспаднал изтърпяната до момента част от така определеното общо наказание „Лишаване от свобода“ на осъдения А. Д. А..

Срещу определението в законоустановения срок е постъпила жалба от адв. О. Б. от АК- *** в качеството му на упълномощен защитник на осъдения А. Д. А. , в която се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част. Отправя се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт в частта относно приложението на чл. 24 от НК и определения строг режим на изтърпяване на така определеното общо наказание от 4 години „лишаване от свобода“. Алтернативно се отправя искане да се отмени атакувания съдебен акт, постановен от РРС и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

1

Като в този аспект сочи подробни съображения, а именно:

Определението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено но отношение на увеличаването на така определените общо наказание от 4 години „лишаване от свобода“ с още 10 месеца и „строг“ режим на изтърпяване, тъй като е допуснато е и съществено нарушение на процесуалните правила. В този аспект се сочи, че в проведеното на 22.05.2025г. открито съдебно заседание когато е постановен от районния съд атакувания съдебен акт и за което заседание осъденият А. А., изтърпяващ в Затвор – Ловеч, наказание лишаване от свобода е бил призован и доведен, е следвало съгласно разпоредбата на чл.94, ал.1, т.6, пр.2 от НПК с оглед задържането му, същият да има осигурен защитник. На него от Районен съд - Разград не му е разяснено това право и той не е ползвал такъв. Защитник упълномощен или по реда на ЗПП не е участвал в делото. Това според защитата на осъдения А. е съществено нарушение на правото на защита на осъдения и основание за отмяна на постановеното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Алтернативно е направено искане - в случай, че въззивният съд приеме, че не е допуснато твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила или то може да бъде санирано от въззивния съд, то да бъде отменено приложението на чл.24 НК и определения от РРС строг режим на изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода, посочено по

- горе. В контекста на изложението релевира доводи, че съгласно задължителните за правоприлагащите органи постановления на Пленума на Върховния съд № 4 от 28.VI.1965 г. по н. д. № 2/65 г., № 7 от 1964 г. и № 6 от 1.XII. 1961 г. по н. д. № 6/61 г. при налагането на наказанията за реална съвкупност и съответно увеличаването на общото такова, съгласно чл.24 от НК се вземат в предвид броя на престъпленията, тяхната последователност, време на извършване, характер, степен па обществена опасност на личността на подсъдимия и пр. Докато в настоящия случай според защитата на жалбоподателя, Районен съд - Разград с увеличаването на наказанието неправилно е надценил осъжданията на А. А. и не е взел в предвид останалите обстоятелства имащи значение съгласно задължителната практика. А. А. е осъждан 3 пъти. Деянията по двете осъждания, които са за престъпленията по чл.209, ал. 1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК са сторени преди значителен период от време - повече от 9 год. по НОХД № 1886/20220 год. по описа на Районен съд - Русе и 5 години по НОХД № 565/2024 год. по описа на Районен съд - Разград. След тези деяния за престъпления против собствеността за значителен период от време не са извършвани други такива. Другото осъждане е за престъпление по чл.270, ал.1 от НК, също извършено преди близо 3 години. Деянието има инцидентен характер и няма връзка е останалите две. Следователно броят на престъпленията, тяхната последователност, техният характер и закъснялата наказателна репресия не обуславят увеличаване на наказанието, така както е сторил Районен съд Разград. За първото престъпление по чл.209, ал. 1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от Н К му е наложено и сравнително тежко наказание - 4 години „лишаване от свобода“ при предвидено в нормата такова от 1 до 6 години. Последващите две са значително по - леки.

Според защитника на жалбоподателя само с най-тежкото, което е над средата на възможното по чл.209, ал. 1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, ще се постигнат целите на същото. Неправилно не е била отчетена и личността на А. А.. С оглед на това, което е сторил, той не е с висока степен на обществена опасност. Това е било установено и при разглеждането на делата. А. А. е с тежки заболявания - захарен диабет с неврологични усложнения - диабетна полиневропатия. Прекарал е и панкреатит. В подкрепа на обстоятелството относно вложеното здравословно състояние към подадената жалба са приложени и съответните медицински документи. Твърди се и, че от значение е и, че въпреки заболяванията си А. А. полага труд в Затвора.

А, относно оплакването на жалбоподателя, че неправилно е определен строг режим на изтърпяване на така определеното общо наказание лишаване от свобода, се сочи следното - съгласно чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС такъв се определя когато наложеното наказание 2

„лишаване от свобода“ е за повече от 5 години за умишлени престъпления или то е за умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено па основание чл.66 от НК, независимо от реабилитацията или се касае за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години. Във всички останали случаи се определя „общ“ режим на изтърпяване с изключение, когато осъденият се е укривал в хода на наказателното производство. Според ал.3 на чл.57 от ЗИНЗС съдът може да определи първоначален „общ“ режим и в случаите по ал. 1, т. 2, когато осъденият не е с висока степен на обществена опасност. В този аспект защитата на жалбоподателя не се съгласява и не приема изводът на РРС да приеме, че осъдения А. А. следва да изтърпява наказанието при първоначален „строг“ режим, доколкото такъв е бил определен по НОХД № 565/2024 год. по описа на този съд. Това е неправилно, съгласно разпоредбата на чл.25, ал.4 от НК при групирането въпросът за изпълнението на общото наказание се решава при неговото определяне, което се отнася и по отношение на режима. В тази насока е и съдебната практика - Решение № 30 от 2.02.2009 г. на ВКС но н. д. № 724/2008 г., I н. о., Тълкувателно решение № 14 от 30.IV. 1987 г. по и. д. № 6/87 г., на ОСНК и други. Следователно с определението Районен съд - Разград е трябвало отново да реши този въпрос в съответствие със закона, а не да се позовава на определения преди това по НОХД № 565/2024 год. по негов опис режим. В настоящия случай строгият такъв не съответства на ЗИНЗС. Не са налице предпоставките за неговото определяне. Наказанието е под 5 години лишаване от свобода и ги няма останалите основания по чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС. Отделно от това - осъденият А. А. не е с висока степен на обществена опасност с оглед престъпленията, които е извършил, изминалият продължителен период от време и тежкото му здравословно състояние. Още повече, че при изтърпяване на наказанието при „общ“ режим, той по-лесно ще може да упражнява труд, което ще способства и за по-доброто му превъзпитание.

Към жалбата са приложени - 3 броя етапни епикризи от 22.10.2024 год., 23.10.2024 год. и 24.10.2024 год. и епикриза от 30.01.2019 год., както и пълномощно за адвокат О. Б. и копия от жалбата за връчване на съответните страни. Не са направени доказателствени искания в жалбата.

В закрито заседание настоящият въззивен съдебен състав по реда на чл. 327 НПК е преценил, че тъй като по отношение на приложените към подадената жалба медицински документи не са направени доказателствени искания в същата, то няма пречка в съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателят и неговият защитник да направят изявление дали правят искане същите да бъдат приети като писмени доказателства по делото. В същото закрито съдебно заседание, съдебният състав е приел, че в хода на наказателното производство са установени фактите и обстоятелствата относно изясняване на фактическата обстановка по делото, и имащи значение за правилното решаване на същото.

В съдебно заседание пред въззивния съд, редовно призован осъденият А. Д. А. се явява лично и заедно със защитника си адвокат О. И. Б.. Защитата на осъденият изразява становище, че поддържа изцяло въззивната жалба с наведените в нея съображения, както и, ч е правят искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото приложените към жалбата медицински документи / три броя епикризи /, както и представените в съдебно заседание - два броя благодарствени писма от местоработата му до началника на затвора и разчитане на рентгеново изследване, от което става ясно, че той понастоящем е с бронхопневмония, които са свързани със здравословното му състояние и поведението в затвора.

В хода на съдебните прения защитата на осъдения А. Д., адвокат Б. релевира и следните доводи: А именно - Безспорно е установено, че към момента на разглеждане на 3 делото неговият подзащитен е бил търпящ наказание лишаване от свобода и се приравнява на лице, което би следвало да има защитник, съгласно разпоредбите на чл.94, ал.1, т.6, пр.2 от НПК. Това нарушение правото на защита, невключването в производството на защитник е съществено процесуално такова и обуславя връщане за ново разглеждане. В настоящия случай се поставя въпроса дали това нарушение би могло да бъде изправено от въззивния съд, смята, че е налице такава възможност предвид предвиденото в НПК, че във въззивният съд би могъл да се произнесе по всички обстоятелства, т. е. той е втори съд по същество, което му дава възможност да реши въпроса по направеното от РП-Разград предложение.

Счита, че неправилно е увеличено наказанието с 10 месеца лишаване от свобода, за което в жалбата са изложени подробни съображения.В този аспект сочи, че в настоящия случай с увеличаването не са отчетени времето, когато са извършени деянията, изминалия продължителен период време, характера на престъпленията, за които той е бил осъден и неговата личност. Смята, че той не е с висока степен на обществена опасност. В тази насока би могло да бъдат обсъдени представените пред въззивния съд благодарствени писма, от които става ясно, че осъденият А. Д. полага труд в затвора и неговите действия са оценени положително от работодателите му. Налице е и сериозен здравословен проблем. Счита, че, видно от приложените документи, че подзащитният му има множество заболявания, от които някои са хронични и няма как да бъдат излекувани. Смята, че би следвало да отпадне увеличаването на наказанието по реда на чл. 24 с 10 месеца и да бъде оставен общия режим.

Разпечатката съдържа 27 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/28b7fd85-4423-42b7-bac1-4f5fdb63a877