Решение № 343 от 12.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Пловдив, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно гражданско дело № 20235300500935 по описа за 2023 година Постъпила е въззивна жалба от Д. П. К. с ЕГН: ********** против решение № 500/06.02.2023 г., постановено по гр.д. № 1998/2022 г. на Районен съд - Пловдив, Х гр. състав, с което е признато за установено на основание чл.

422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вземането на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против жалбоподателя за сумата от 823,55 лв., представляваща стойност на доставена за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. топлинна енергия, както и сумата от 66,44 лв. – обезщетение за забавеното плащане на посочената главница в размер на законната лихва за периода 02.07.2020 г. – 04.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2021 г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед № 9434/2021 г. по ч.гр.д. № 17521/2021 г. на Районен съд Пловдив. Във въззивната жалба се поддържа, че така постановеното решение е неправило и незаконосъобразно. Счита се, че между ищцовото дружество и жалбоподателя няма сключен договор за доставка на топлинна енергия, както и че „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е начислявала неправилно по 140 литра за денонощие ТЕ за потребена топла вода в процесния имот, тъй като в имота има монтиран работещ водомер с пломба, която не е нарушавана, като не е било дадено указание за подмяна на този водомер поради изтичане на неговата метрологична годност. Счита се, че решението е необосновано, тъй като назначената съдебно - техническа експертиза е работила едностранчИ., без вещото лице на място да отрази реалното състояние на измервателните уреди. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество, с което предявените искове да се отхвърлят.

1

Въззиваемата страна „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД чрез юрк.

Д.Н. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и е процесуално допустима.

Пловдивски окръжен съд, след служебна проверка на валидността и допустимостта на решението съгласно чл.269 ГПК, намира същото за валидно и допустимо.

Ищцовото дружество е основало иска си на твърдението, че е единственото, което притежава лицензия по чл. 43, ал.2 ЗЕ за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр.Пловдив, която дейност се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР, съгласно раздел ІІ на които, дружеството е длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Твърди се, че ответникът, като собственик на топлоснабден имот е клиент на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД и съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ, има качеството на потребител на топлинна енергия. В изпълнение на задълженията си по ЗЕ и Общите условия, ищцовото дружество поддържа, че е доставило на ответника топлинна енергия, която „Нелбо“ АД като топлинен счетоводител е разпределил за имота на ответника и която топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., на стойност от 823,55 лв., е останала незаплатена от ответника.

С отговора на исковата молба ответникът Д. П. К. е оспорил иска с възраженията, че потреблението, отчетено от ищцовото дружество не е базирано на измервателни уреди, както и че не е получавал никакви указания във връзка с измервателните уреди, а и те не са били в неизправност.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 17521/2021 г. на Районен съд – Пловдив, І гр. състав, за процесните вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, против която е постъпило възражение от длъжника в предвидения от закона срок.

Предявеният тук установителен иск за вземанията по заповедта е постъпил в съда в срока по чл. 415 от ГПК, поради което същият е процесуално допустим.

Установява се от представените по делото нот. акт №74, том 1, дело 72/2015г. и нот. акт № 73, том 1, дело 71/2015г. на нотариус Росица Вулева, че ответникът Д. К. е собственик на описания в исковата молба апартамент в гр.Пловдив, на ул.***. С отговора на исковата молба не е оспорено обстоятелството, че този имот е бил топлоснабден. Това обстоятелство се 2 установява и от заключението на вещото лице по СТЕ В.Пеев, който сочи, че през процесния период (май 2020 г. — април 2021 г.) е работила е абонатната станция, обслужваща сградата, където се намира процесният имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. ***.

Според нормата на чл. 153 от Закон за енергетиката /ЗЕ/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция за конкретния исков период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Установи се, че ответникът е собственик на процесния имот и като такъв има качеството на потребител на доставяната от ищеца топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период.

Във връзка с установяването на факта на ползване на топлинна енергия в процесния топлоснабден обект през исковия период, пред районния съд е прието заключението на вещото лице инж. Ванюх Пеев, видно от което за процесния период (май 2020 г. — април 2021 г.) абонатната станция, обслужваща сградата, където се намира процесният имот, находящ се в гр.

Пловдив, ул. ***, е работила и ежемесечно са отчислявани количества топлоенергия /показани от вещото лице в табличен вид/. Размерът на отопляемия обем на процесния имот е 125 м3. За процесния период уредите за дялово разпределение в имота са с визуален отчет. В имота има монтирани три радиатора: в кухнята, в спалнята и в хола, както и водомер за БГВ. В процесния имот са монтирани средства за дялово разпределение на топлинна енергия, инсталирани върху всички отоплителни тела. Индивидуалният водомер за топла вода е с изтекъл срок на метрологична годност.

Начислението на топлинна енергия за топла вода е съгласно изискванията на чл.69 (2), т.2 от Наредба Е-РД-04-1 за топлоснабдяването, поради връчено уведомително писмо за изтекла валидност на метрологична проверка на водомера за топла вода в имота. Уведомително писмо е връчено според фирмата за дялово разпределение на 27.07.2019 г. Според заключението на вещото лице, дяловото разпределение на топлинна енергия (за сградна инсталация и БГБ) за имота на ответника е извършено правилно, съгласно Наредба Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. За процесния период за имота е разпределена енергия в размер на 1,19582 MWh отдадена от сградната инсталация и 6,34561 MWh за битова гореща вода.

От заключението на вещото лице Б.Й.В. по назначената пред ПРС съдебно счетоводна експертиза се установява, че стойността на количеството 3 топлинна енергия, консумирана от потребителя Д. П. К., абон. № 1917437. кл.

№ 1010392931 за обект на потребление: гр. Пловдив, ул. *** за периода:

01.05.2020г. - 30.04.2021 г. е в размер на 860.23 лв. с начислен ДДС.

Остатъчният размер на задължението на ответника, след извършеното прихващане, съобразно издаденото кредитно известие /КИ / включително и начислените лихви, е както следва: консумирана ТЕ за периода: 01.05.2020г.30.04.2021 г. вкл. - 823.55 лв.; лихва за забава, изчислена върху всяка месечна вноска, за периода: 02.07.2020г. - 04.11.2021 г. - 66.44 лв.

Ответникът е представил уведомително писмо № 02558 с дата на получаване от същия на 27.07.2019 г. относно това, че водомерът в жилището му е с изтекъл срок на метрологична годност. Представен е по делото и талон за пломбиране на водомер от 29.04.2022 г., видно от който на тази дата е осъществена смяна на водомера за топла вода в жилището на ответника.

Пред окръжния съд е представено в оригинал Уведомително писмо № 02558 от фирмата за дялово разпределение „Нелбо“ АД, съдържащо отбелязване да е връчено на ответника на 27.07.2019 г. Последният е оспорил подписа си върху това уведомление, като е заявил, че не е изпълнен от него.

Предвид оспорването на документа като неистински въззивният съд е назначил две съдебно – графологични експертизи. Установява се от заключенията и по двете СГрЕ с вещи лица Е. Т. Ч. и И. Б. Ч., че подписът за „Клиент“ върху Уведомително писмо № 02558/27.07.2019 г. от „Нелбо“ АД е изпълнен от Д. П. К.. С оглед така приетите заключения съдът приeма, че оспорването на документа е останало недоказано и ответникът е бил редовно уведомен с получаването му, удостоверено с неговия подпис, за задължението си за извършване на метрологична проверка, ремонт или подмяна на водомера, които е следвало да извърши в срок от 90 дни от датата наполучаването му. Уведомен е, че ако не се изпълни предписанието, водомерът няма да бъде признат за редовен уред за измерване и количеството консумирана вода ще бъде изчислено на брой ползуватели по максимален специфичен разход.

Предвид така събраните доказателства, настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението на ответника, че за ищеца липсва основание да начислява такива количества енергия за подгряване на битова гореща вода.

През процесния период е действала Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, която в чл. 52, ал.6, т.4 предвижда, че топломерите и водомерите подлежат на последваща проверка по реда на Закона за измерванията за сметка на собственика. Периодичността на проверките се определя: за индивидуалните водомери за топла вода в имотите на клиентите – съгласно изискването на Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Чл. 52, ал. 7 от Наредба № Е-РД4 04-1 от 12.03.2020 г. гласи, че лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ , когато установи, че срокът на валидност на метрологичната проверка на индивидуалните топломери и/или индивидуалните водомери е изтекъл през отчетния период, уведомява писмено клиентите за задължението им в едномесечен срок от установяването да заявят и представят за последваща проверка индивидуалните топломери и/или индивидуалните водомери, както и за последствията при неизпълнение на тези задължения. Когато няма избрано лице по чл. 139б ЗЕ, уведомяването се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна енергия.

Чл. 34а от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системии в своята алинея 1 предвижда, че периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради - етажна собственост, се извършват през 10 години. Ал.5 на същата разпоредба предвижда, че когато длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца. В случай че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6 - количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател.