Решение № 2768 от 21.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2768 гр. София, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20251110203337 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от Д. М. П. срещу Електронен фиш Серия К № 5452275, издаден от СДВР и с който на жалбоподателя е наложена за административно нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.

1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 800,00 лева.

В подадената жалба за изложени оплаквания, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като бил издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, а материалният закон бил приложен несправедливо и неправилно с оглед наложеното административно наказание.

Твърди се, че фишът не съдържал точното място на нарушението. Липсвали събрани от административнонаказващия орган недвусмислени доказателства, с които било установено административното нарушение. Не ставало ясно къде точно било разположено техническото устройство за заснемане, а в процесния участък имало винаги интензивен трафик. Твърди се, че електронният фиш е издаден след изтичане на законовия срок за съставянето му, тъй като нарушението било на 10.05.2021 г., а фишът бил издаден на 20.02.2025 г.

1

Посочва се, че на жалбоподателя не били представени доказателства относно техническата изправност и одобрение на измервателното устройство, а фишът не съдържал данни за същото, предвид което се оспорва годността на техническото средство. Техническото средство не било индивидуализирано, не било посочено дали е мобилно или стационарно. Твърди се, че същото е била мобилна камера, поставена върху движещ се автомобил, работещо в присъствието на служители на МВР, без никакви видими обозначения и знаци, че автомобилът е служебен и изпълняващ функции в прерогативите на МВР. Съгласно ТР 1/26.02.2024г. електронният фиш можело да се издава само при заснемане на нарушение със стационарно техническо средство. В процесния случай е трябвало да се съставят акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателно постановление (НП), а не електронен фиш. Твърди се, че органите на МВР не са спазили разпоредбата на чл. 189, ал. 4а, 4б и 4в от ЗДвП относно уведомяването на жалбоподателя за издадения фиш. Твърди се, че не ставало ясно дали мястото на извършване на нарушението в условията на повторност било едно и също поради неясното описание на мястото на нарушението. Твърди се, че поради наличието и на други обекти около автомобили, можело да бъде заснето на снимката не МПС-то на извършителя, а следващото. Посочва се, че наказващият орган не бил представил доказателства за влизане в сила на фиш Серия К № 4379030/21.04.2021 г. Твърди се, че този фиш не бил връчван на жалбоподателя. Направено е искане за отмяна на обжалвания фиш и присъждане на разноски.

В представени писмени бележки от въззиваемата страна – административнонаказващия орган, са изложени съображения относно неоснователността на подадената жалба, като от съда се иска да потвърди атакувания електронен фиш и да се присъди в полза на СДВР юрисконсултско възнаграждение. Релевирано е възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Посочва се, че при издаването на електронния фиш са били спазени стриктно разпоредбите на закона, по делото било успешно установено виновното извършване на процесното нарушение и правилно е определена наложената санкция. Поддържа се, че след законодателните изменение в параг. 6, т. 65 от ДР на ЗДвП за работата на мобилните системи за видеоконтрол е ирелевантно присъствието на контролен орган, който само позиционира устройството.

2

В открито съдебно заседание нито жалбоподателят, нито въззиваемата страна, редовно призовани, са се явили, респ. са били представлявани.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С електронен фиш Серия К № 4379030 на Д. М. П. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е било наложено наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Видно от разписката на гърба на представения фиш (л. 55 от делото) и постъпилите сведения с писмо с вх. № 133178/14.04.2025 г., на 06.04.2021 г. същият е бил връчен на жалбоподателя, а от представената разпечатка на л. 57 от делото се установява, че глобата е била заплатена на 07.04.2021 г. Не се представят каквито и да е доказателства относно обжалване на така издадения и заплатен фиш.

Към 10.05.2021 г. жалбоподателят бил собственик на лек автомобил ***, с рег. № ***.

На 10.05.2021 г. около 17,35 часа, неустановено по делото лице управлявало горепосочения лек автомобил в гр. ***, ул. „***“ с посока на движение от ул. „***“ към ***, като се движило със скорост от 85 км/ч (при отчетен толеранс от 3 %). В посочения пътен участък в населено място бил поставен пътен знак „В26“, с който да се въвежда максимално разрешена скорост на движение от 50 км/ч. Обстоятелството по управлението на автомобила с горепосочената скорост било установено и заснето с мобилна автоматизирана система за видеоконтрол MD1192. Системата за видеоконтрол е вписана под № B-46 като тип средство за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрението до 13.06.2027 г.

След като нарушението на скоростта било заснето с мобилната система за видеоконтрол, на 24.11.2021 г. бил издаден процесният електронен фиш, с който на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба” в размер на 800,00 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП – превишаване на разрешената максимална скорост на движение в населено място с 35 км/ч. На 20.02.2025 г. фишът бил връчен на жалбоподателя, видно от представената разписка за връчване.

3

Към датата на извършване на нарушението системата била преминала техническа проверка. От приложения по делото протокол № 3-СИСИС/12.02.2021 г. на БИМ, Главна Дирекция „Мерки и измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“, е видно, че системата за видеоконтрол отговаря на изискванията и е с обхват 40-300 км/ч (при извършване измерване до 301 км/ч), в който обхват попада измерената процесна скорост.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: приложен снимков материал към Електронен фиш Серия К № 5452275; справка от АИС – КАТ относно собствеността на лекия автомобил;

Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи; протокол от проверка № 3-С-ИСИС/12.02.2021 г.; справка за вписан тип средство за измерване; решение за одобрение на типа на уреда за измерване; справка – разпечатка от АИС-АНД за Електронен фиш Серия К № 5452275; справка – разпечатка от АИС АНД за Електронен фиш Серия К № 4379030; протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система (АТСС) МD1192 с дата на използване 10.05.2021 г.; справка – картон на водача; сертификат за успешно завършен курс на обучение; писмо от Столична община с вх. № 124649/08.04.2025 г., ведно с проект на организацията на движението; писмо с вх. № 133178/14.04.2025 г. от МВР, ведно с Електронен фиш Серия К № 4379030 и разписка за връчване на гърба му; разпечатка на справка за плащането на Електронен фиш Серия К № 4379030; разписка за връчване на Електронен фиш Серия К № 5452275.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, съдът кредитира изцяло приложения към процесния електронен фиш снимков материал като годно доказателствено средство. От снимките се установява видът и 4 регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост. Нещо повече, по категоричен начин се установява, че посочените снимки са изготвени именно при функциониране на процесното автоматизирано средство и при заснемането на описаното в обжалвания електронен фиш административно нарушение, осъществено с процесния автомобил на закрепените в обжалвания фиш дата и час. Несъстоятелни са твърденията, че можело да е заснето едно МПС, а измерената скорост да е на друго, видно от липсата на други автомобили до процесния и между камерата и МПС-то на изображението от заснемането на автомобила.

От приложените протокол от проверка № 3-С-ИСИС/12.02.2021 г., справка за вписан тип средство за измерване и решение за одобрение на типа на уреда за измерване се установява, че техническото средство за измерване, констатирало и заснело процесното нарушение, е одобрено съобразно нормативните изисквания, като към датата на констатиране на нарушението е преминало периодична техническа проверка, с което са били изпълнени изискванията на чл. 30, ал. 5 и чл. 43 от Закона за измерванията. Нарушението е установено по несъмнен начин, като от приложения по преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство и система се установява, че същият отговаря на изискването на чл. 10 от Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г. с посочени датата, мястото, контролираният пътен участък и видът на използваното мобилно автоматизираното техническо средство или система. Предвид събраната доказателствена маса и липсата на доказателства в противен смисъл, съдът приема, че към момента на констатиране на процесното нарушение уредът за заснемане е бил разположен именно в участъка на заснетото нарушение и е бил технически изправен.

От постъпилата информация от Столична община се установява, че процесният пътен участък е бил регулиран с допълнително поставен пътен знак „В26“, поради което максималната скорост на движение в участъка е 50 км/ч. Нещо повече, видно от снимковия материал, приложен към преписката, знакът за ограничението на скоростта е бил и сниман.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана 5 по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът счита за доказано, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение.

Безспорно се установява, че ограничението в процесния участък от пътя е било 50 км/ч, доколкото е имало поставени допълнителни пътни знаци „В26“, а заснетият автомобил се е движил със скорост над тази. В електронния фиш са приспаднати в полза на нарушителя 3 % (допустимата техническа грешка при измерване на скоростта), като е посочена скорост на движение от 85 км/ч, което е със 35 км/ч повече от позволената в този участък на пътя. Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, доколкото от приложената справка от СДВР е видно, че именно той е собственик на автомобила и се явява административнонаказателно отговорно лице по смисъла на чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Предвид неподаването на декларация от жалбоподателя в ОПП-СДВР в 14-дневен срок от връчване на електронния фиш, последният правилно не е бил анулиран, доколкото не е посочено лицето, което действително е управлявало същия. С оглед на това, отговорност за извършеното нарушение съобразно императивната разпоредба на чл. 189, ал.

5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП следва да понесе именно собственикът на автомобила – в случая жалбоподателят.