Определение № 1349 от 22.05.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1349 гр. Бургас, 22.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500777 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 121 ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „М.Г. Пропърти Мениджмънт“ ЕООД чрез адв. Д. И. срещу Определение №1998/02.04.2025 г., постановено по гр. д. №2214/20205 г. по описа на Районен съд- Бургас.

С обжалвания съдебен акт съдът е приел, че предвид характера на предявените от дружеството- ищец искове, касаещи спор, страна по който е потребител, както събраните данни по делото за настоящия адрес на ответницата И. П., намиращ се в гр. София, то аргумент по от чл. 113 ГПК Районен съд- Бургас се явява местно некомпетентен, поради което е прекратил производството пред себе си и е постановил делото да се изпрати на Софийски районен съд.

В частната жалба се развиват подробни аргументи за неправилност на обжалваното определение и се претендира същото да бъде отменено, а делото върнато на РС- Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

Жалбоподателят сочи, че изразените от съда мотиви за приложение на разпоредбата на чл. 113 ГПК са изложени преди да е направено мотивирано възражение от ответника за местната неподсъдност на делото пред БРС.

Поддържа, че страните по договора, по който се претендират вземания, ясно са изразили волята си бъдещите спорове между тях да бъдат разрешавани пред съответния съд в гр. Бургас. В допълнение сочи, че освен иск, основаващ се на договорната връзка между него и ответницата, в условията на евентуалност предявил и такъв по чл. 59 ЗЗД, при който ответната страна не би имала качеството потребител, респ. не би намерил приложение чл. 113 ГПК. С исковата молба било заявено искане по чл. 389 ГПК за обезпечение на предявения иск, което въобще не било разгледано районния съд, като твърди, че приложение на чл. 113 ГПК не изключва произнасяне по обезпечението. В заключение излага, че договорната подсъдност между страните, с която се дерогира правилото на чл. 113 ГПК, е обвързала ответницата и следва да бъде съобразен.

1

В срока за произнасяне на въззивната инстанция е постъпила молба от И. П., с което се твърди, че към настоящия момент се намира в гр. Ереван, Република Армения като придружаващ член на семейството по смисъла на Закона за дипломатическата служба за срока на командировката на мъжа си до 30.10.2027 г. Моли делото да бъде изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, отговаряща на изискванията по чл.

275, ал. 2 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадени в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване по чл. 121 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна при следните фактически и правни доводи.

С исковата молба на „М.Г. Пропърти Мениджмънт“ ЕООД са предявени обективно съединени искове в условията на евентуалност искове, от които главен по чл. 79 ЗЗД за реално изпълнение по сключен между дружеството и И. П. договор за поддръжка на недвижим имот от 10.05.2021 г. с искане последната осъдена да заплати сумата от 1 197,76 евро, представляваща неплатени такси, както и сумата 183,12 евро, представляваща обезщетение за забава до датата на подаване на иска, а в условията на евентуалност се иска осъждане на ответницата да заплати 1 197,76 евро на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва. В исковата молба е направено искане за допускане на обезпечение на предявения иск чрез залагане на запор върху вземанията по банковите сметки на ответницата.

По делото е извършена служебна справка за постоянен и настоящ адрес на И. П., като видно от същите адресите се намират в гр. София.

За да прецени дали делото му е подсъдно правилно районният съд е изследвал характера на спора по главната претенция, предвид задължението си да следи служебно за същата по искове на и срещу потребители. Правилно е приел, че ответницата има качеството потребител, поради което приложение намира нормата на чл. 113 ГПК, респ. компетентен да се произнесе по предявения е иск е съдът по настоящия адрес на П.- Софийски районен съд.

Този извод е съобразен изцяло с приетото решение на СЕС от 27 октомври 2022 година по дело C‑485/21. В него е прието, че физическото лице, собственик на апартамент в сграда - етажна собственост, трябва да се счита за „потребител“ по смисъла на тази директива, когато сключва договор с управител за целите на управлението и поддръжката на общите части на сградата, при условие че не използва апартамента за цели, които са свързани изключително с търговската или професионалната му дейност.

Неоснователни се явяват оплакванията в частната жалба, че съдът е следвало да съобрази и евентуалната претенция по чл. 59 ЗЗД, тъй като правилата за подсъдността се определят спрямо главния иск, доколкото евентуалния съдът би разгледал и се произнесъл по същество едва при сбъдване на процесуалното условие, под което е предявен.

Не могат да бъдат споделени и съображенията, че между страните е налице процесуален договор, дерогиращ подсъдността на по чл. 113 ГПК.

Видно от чл. 12 от представения Договор за поддръжка на недвижим имот от 10.05.2021 г. страните са се споразумели да решават споровете си доброволно, а когато се окаже невъзможно- по съдебен ред в Бургаския районен съд.

2

Предвид вече установеното обстоятелство, че страната по договора има качеството потребител, то включената процесуална клауза е недействителна поради неспазване изискването на чл. 117, ал. 3 ГПК. В действителност посочената норма предвижда, че договор за избор на подсъдност по искове на потребители и по трудови спорове поражда действие само ако е сключен след възникването на спора, т.е. когато ищецът е потребител е налице изискване договорът да е сключен след възникване на спора. Нормата обаче не е била актуализирана от влизането си в сила от 01.03.2008 г., когато е била уредена единствено изборна местна подсъдност за искове на потребителя. Според редакцията на чл. 113 ГПК, приета с ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г. иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес, т.е. уредена е като изборна местна подсъдност. С последващата редакция на нормата от 2018г. местната подсъдност по потребителски спорове вече е уредена като специална и дерогираща общата, като е въведено изискването за нея да се следи служебно от съда по реда на чл. 119, ал. 3 ГПК.

Налага се извод, че към момента на приемането си двете норми са съществували без колизия помежду си, тъй като обхвата на местата подсъдност по чл. 113 ГПК и тази на договорната по чл. 117, ал. 3 ГПК е бил идентичен. Предвид измененията на ГПК- ДВ бр. 68/2018 г. настоящият състав намира, че нормата на чл. 117, ал. 3 ГПК следва бъде съобразена с актуалната редакция на чл. 113 ГПК, т.е. дерогация на специалната подсъдност по искове на и срещу потребители може да бъде постигната въз основа на писмен договор между страните след възникване на спора помежду им /така Решение №363/17.01.2019 г. по т.д. №1900/2018 г., I I ТО на ВКС/.

Обратното би означавало създаване на неравновесие между страните, черпещи права от процесуалния договор и би се стигало до хипотеза, в която единствено икономически по-силната страна може да се ползва от действието му, когато е сключен преди възникване на спора, както е и в настоящия случай.

На последно място, по отношение на въведените оплаквания, че Районен съд- Бургас не е разгледал искане по чл. 389 ГПК следва да се отбележи, че доколкото правилно е приел, че делото не му е подсъдно, прекратил производството пред себе си и е изпратил делото на Софийски районен съд, то законосъобразно не се е произнесъл и по искането за допускане на обезпечение, тъй като делото не е висящо пред него.

С оглед гореизложеното частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното определение- потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 278, ал. 4 вр. чл. 272 ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1998/02.04.2025 г., постановено по гр. д. №2214/2025 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4