Решение № 84 от 26.04.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Враца, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Росица Ив. Маркова

Мирослав Д. Досов при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20221400500492 по описа за 2022 година Въззивното производство е образувано въз основа на подадена жалба от „ВП Брандс Интернешънъл“АД със седалище гр.Пловдив, против решение №136/08.08.2022г.на Районен съд-Мездра, постановено по гр.дело №968/2021г., с което предявените от жалбоподателя искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр.к чл.415, ал.1 ГПК, вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД са били отхвърлени и е прогласена нищожността на споразумение от 22.07.2020г.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и необосновано. Според жалбоподателя, изводите на районния съд, че актът по чл.417, ал.1, т.3 от ГПК (споразумение от 22.07.2020г.) не е редовен от външна страна противоречат изцяло на изводите за редовност на този акт, направени в разпореждането за незабавно изпълнение, още повече, че и двата съдебни акта са постановени от един и същия съдия. Развиват се доводи, че неправилно и в нарушение на материалния закон районният съд е приел за недопустимо нотариалните заверки на подписите в споразумението да са извършени от различни нотариуси и на различни дати, тъй като подобни заверки не са в нарушение на чл.578, ал.4 от ГПК и предмет на 1 споразумението не са вещни права, за да се изисква едновременно удостоверяване на подписите. Посочва се, че при нотариалната заверка на подписите задълженията на нотариуса се свеждат до проверка самоличността на явилите са в кантората му лица и дали те разполагат с представителна власт, което в случая е сторено. Поддържа се също, че законът не изисква едновременност на насрещните волеизявления като условие за действителност на сделката, като липсва и изискване за определена форма на споразумението. Според жалбоподателя споразумението е действително, тъй като е налице насрещност на волеизявлението за изменение на договора за продажба на бъдеща реколта, който договор също е действителен. Прави се оплакване, че в нарушение на трайната практика на ВКС районния съд не е установил размер на претендираното вземане към момента на приключване на съдебното дирене и липсва произнасяне по иска за съществуване на вземането. Посочва се също, че отново в нарушение практиката на ВКС районния съд не е съобразил, че задължението да се върне нещо е действително поето дори, когато към момента на поемане на задължението все още не е било налице реално получаване на определена сума от длъжника, при което той се задължава да я върне след като я получи.

Жалбоподателят поддържа също, че неправилен е извода на районния съд за противоречие на споразумението с разпоредбата на чл.152 от ЗЗД, тъй като тази разпоредба е относима към вещните обезпечения, каквото в случая не е налице. Развиват се и доводи, че споразумението не може да е нищожно поради това, че с него се цели облекчен режим за удовлетворяване на кредитора (чрез възможност за развитие на заповедно производство), тъй като заповедното производство е факултативно.

Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск.

С въззивната жалба не се представят доказателства и не се правят искания за събиране на доказателства.

Препис от въззивната жалба е бил връчен на въззиваемия Ц. Ц. Ц., но отговор от него не е постъпил.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 ГПК.

2

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Районен съд-Мездра е бил сезиран с предявен от „ВП Брандс Интернешънъл“АД иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД и обективно съединен иск по чл.422 ГПК, вр.с чл.92 от ЗЗД, съответно за сумата от 25 000 лв., представляваща невърнат аванс по договор за продажба на бъдеща реколта от 26.06.2020г. и дължим съгласно споразумение от 22.07.2020г., както и за сумата от 12 500 лв., представляваща неустойка за невръщане на аванса в срок, уговорена със споразумението от 22.07.2020г.

В исковата молба се твърди, че по силата на сключения договор за продажба на бъдеща реколта от 26.06.2020г. ответникът Ц. Ц. следвало да прехвърли на ищеца собствеността върху 150 тона царевица, реколта 2020г. в срок до 30.10.2020г., а ищецът следвало да му заплати цена от по 245 лв.на тон, или общо 36 750 лв., от които 25 000 лв.авансово и 11 750 лв. в срок до 10 дни от подписване на протокола за доставка на цялото количество царевица.

Поддържа се, че на 22.07.2020г. страните сключили и споразумение с нотариална заверка на подписите, съгласно което уговорили срок за връщане на авансово заплатената сума-30.10.2020г. Договорили също, че ако сумата не бъде върната в посочения срок, ответникът дължи на ищеца неустойка в размер на 12 500 лв.

Твърди се, че ответникът не е върнал аванса в уговорения срок, поради което за посочените вземания ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение, изд.по ч.гр.дело №205/2021г. на РС-Мездра и е образувал изп.дело №264/2021г.по описа на ЧСИ Ц.. Поради подадено от длъжника възражение против заповедта за изпълнение, за ищеца се поражда интереса от 3 предявяването на иска за установяване на вземанията.

С подадения по реда на чл.131 от КПК отговор ответника Ц. Ц. оспорва иска. Поддържа, че споразумението от 22.07.2020. е нищожно, тъй като е без правно основание, без предмет, привидно е и противоречи на закона. Ответникът посочва, че тъй като със споразумението не се прекратява или изменя договора за продажба, а се уговаря предварителен начин за удовлетворяване на ищеца, то е нищожно по смисъла на чл.152 от ЗЗД.

Твърди се, че споразумението е привидно, тъй като прикрива договора за продажба, а е сключено при липса на предмет и основание, тъй като посочените в него предмет и основание са относими към договора за продажба.

Ответникът заявява, че действително е получил авансовата сума от 25 000 лв., при което е отпочнал изпълнение по договора за продажба и е доставил на ищеца 48 084 кг.царевица на стойност 11 780 лв., за което са налице и издадени фактури. Твърди, че отделно от това на 01.02.2021г. е превел в полза и по настояване на ищеца сумата от 2000 лв., а останалата част от договора не е изпълнена, тъй като ищецът е пристъпил към принудително изпълнение, вкл.по реда на ЗОЗ. Ответникът поддържа, че не дължи никакви суми въз основа на споразумението от 22.07.2020г., а дължи изпълнение по договора за продажба. Заявява възражение за прихващане на сумата от 25 000 лв. и стойността на предадената от него царевица и преведена на ищеца сума, общо 13 780 лв. Ответникът оспорва и иска за неустойка, като заявява, че клаузата за неустойка е нищожна, тъй като излиза извън законоустановените функции на неустойката и противоречи на добрите нрави, още повече, че неустоечна клауза се съдържа и в договора за продажба.

В производството пред районния съд са събрани писмени доказателства и е изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Видно от представения договор за продажба на бъдещата реколта от 26.06.2020г., по силата на същия ответника Ц. Ц. се задължил да прехвърли на ищеца правото на собственост върху 150 тона от собствената му бъдеща реколта от царевица за 2020г., и предаде царевицата в срок до 30.10.2020г., а ищецът се задължил да заплати цена на тон в размер на 245 лв.без ДДС. Съгласно разпоредбата на чл.12 от договора плащането следвало да се извърши по следния начин:

25 000 лв.авансово в 10 дн.срок от предоставяне на обезпечение от продавача и окончателно плащане от 11 750 лв., платимо в 10 дн.срок от подписването 4 на приемо-предавателния протокол за предаване на цялото количество царевица. Страните се договорили (чл.15, ал.4 от договора), че при частично неизпълнение на доставката продавачът дължи връщане на авансово получената от купувача сума, както и неустойка в размер на 50% от стойността на платения аванс.

На 22.07.2020г. страните изготвили споразумение към договора за продажба, в което е посочено, че към датата на сключването му авансът от 25 000 лв.е платен. Със споразумението се договорили, че така заплатената авансово сума ще бъде възстановена на купувача в срок до 30.10.2020г., като при забава на връщането продавачът ще дължи и неустойка в размер на 50% от аванса. Подписите на страните в споразумението са нотариално заверени, като нотариалната заверка на подписа на ответника Ц. Ц. е от 22.07.2020г., а на изпълнителния директор на ищеца-на 08.10.2020г. Към втората от посочените дати авансът е бил реално изплатен от ищеца, както това се установява, от представените по делото преводно нареждане и банково извлечение.

Ответникът Ц. Ц. е представил фактура №30/30.11.2020г., от която се установява, че е доставил на ищеца „ВП Брандс Интернешънъл“АД 23 045 кг.царевица реколта 2020г. на стойност 5646,02 лв. без ДДС. и така начислената цена е приспадната от стойността на заплатения от ищеца аванс.

Представил е също изходящо от ищеца писмо изх.№222/02.12.2020г., в което ищецът посочва, че от договореното количество царевица-150 тона, са доставени само 23 това и 45 кг., стойността на които се покрива от авансово заплатената сума. С писмото се настоява за доставка на останалото количество царевица в най-кратък срок и се напомня правото на неустойка по договора при неизпълнение на задължението.

От страна на ответника е представена и втора фактура №31/29.01.2021г., от която се установява, че на ищеца допълнително били доставени 25,039 кг.царевица на стойност 6134,56 лв., която стойност също била приспадната от заплатения аванс. Представено е също кредитно известие №32/01.02.2021г., от което е видно, че 2 000 лв.от заплатения аванс са възстановени на ищеца на посочената в известието дата.

Счетоводните записвания на страните са били предмет на проверка от назначеното по делото вещо лице, в които заключение е посочено, че фактурите и кредитното известие са отразени в счетоводството на ищцовото 5 дружество. Документите са отразени в дневника за покупки, а основанието, на което е извършено осчетоводяването им в счетоводните регистри е доставка на царевица и отразяване за издадени кантарна бележка, анализиран сертификат на доставка и издадена фактура. Осчетоводяването е извършено по сметка „Доставчици“, а по счетоводна сметка 444-съдебни вземания, като дължима от ответника е отразена сумата от 11 219,42 лв.

При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционният съд приел предявените искове за неоснователни и ги е отхвърлил, като е прогласил и за нищожно споразумението от 22.02.2020г. на осн.чл.26, ал.2, пр.4 вр.с чл.152 от ЗЗД. Изложил е мотиви, че нотариалното удостоверяване-заверка на подписите, на споразумението от 22.027.2020г. е нищожно, тъй като заверката на двата подписа не е извършена едновременно, и това прави споразумението нередовен от външна страна документ по чл.417, ал.1, т.3 от ГПК. Прието е също, че източник на задълженията е договора за продажба, докато споразумението няма самостоятелен характер, не произвежда правно действие и е нищожно с оглед чл.152 от ЗЗД, тъй като целта му е да създаде облекчен начин за удовлетворяване на кредитора, а именно реализиране на правата по реда на заповедното производство.