Определение № 45 от 24.01.2023, Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45 гр. Пещера, 24.01.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. ПавловаСтоименова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско дело № 20225240101228 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 140 от ГПК –проект на доклад .

Предявен е иск от Д. п С. Ч., ЕГН: **********, от град Батака, ул.

***, чрез адв. Мирослайв М., против СТИК КРЕДИТ АД ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен , пл . Оборище 13 Б, представлявано от Стефан Топузаков , по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. И чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.

В исковата си молба твърди че е страна по Договор за кредит №689616 / 28.04.2021 г., сключен със „Стик-Кредит" АД. Съгласно чл 1 от Договора за кредит Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 700 лева, а Кредитополучателят /доверителя ми/ се задължава да върне сумата от 875.41 лева, съгласно условията на договора. Съгласно Договор за кредит № 689616 / 28.04.2021 г., ГПР по кредита е в размер на 42.58 %, а ГЛП в размер също на 36 %, при срок на кредита от 12 вноски. В чл. 17 от договора е предвидено, че ако ищеца не предостави допълнително обезпечение дължи на КРЕДИТОРА неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

Твърди че начислена неустойка в общ размер на 877.06 лева, разпределена на 12 вноски, всяка от който добавена към дължимата главница и лихва по Договора за кредит, като по този начин общата сума нараства до 1752.47 лева. Това е видно и от предоставения погасителен план към Договор за кредит № 689616 / 28.04.2021 г. Счита, че търсената, неустойка по чл.17 от Договор за кредит № 689616 / 28.04.2021 г., в размер на 877.06 лева е нищожна и недължимана основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

1

Ищцата е погасила търсените и суми по Договор за кредит № 689616 / 28.04.2021 а именно: главница 700 лева, лихва 175.41 лева и тази за неустойка в размер на 50 лева, която сума за неустойка се явява недьлжимо заплатена.

Твърди че търсената неустойка по чл. 17 от Договор за кредит № 686371 / 19.04.2021 г., в размер на 54 лева е нищожна като прогаворечаща на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. , и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. Сочи практика.

Формулира петитум да се приеме за установено, клаузата на чл. 23 от Договор за кредит № 689616 / 28.04.2021 г.,сключен между ищеца и „Стик Кредит" АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 ичл.146 ал.1 отЗЗП., както и на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да бъде осъден „Стик Кредит" АД, да заплати на ищеца , сумата в размер на 50 лева, недължимо платена по недействителната клауза за неустойка по Договор за кредит №689616 / 28.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Прави доказателствени искания и претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. Оспорва иска по основание. Твърди че на 28.04.2021 година между „СТИК - КРЕДИТ" АД като кредитор и ищеца Д. С. Ч. , като Потребител по смисъла ЗПК е сключен ДОГОВОР за ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ предоставен от разстояние с № 689616, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 700 лв. (седемстотин лева), която сума същият е била длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план. Договорът е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУ. На същата дата Дружество е предоставило на разположение на ищеца горепосочената сума, като служебно е погасило задължението на ищеца към Дружеството по предходен кредит с № 686371 и остатъкът от сумата в размер на 440 лева е предоставена на ищеца съгласно изразеното от него желание в заявката за изплащане в брой на каса на „Изипей".

Твърди че комуникацията между страните се извършва по инициатива 2 на ищеца чрез извършване на действия по кандидатстване за отпускане на кредит. Кандидатстването може да се извърши по някой от следните начини:

1) попълване на електронна форма за регистрация - заявление (молба) за отпускане на заем, намираща се на уеб страницата на Дружеството или 2) по телефон. В процеса на кандидатстване потребителят предоставя на кредитора своите телефон (т.нар. Идентификационен номер) и електронна поща (имейл).

В резултат на тези предприети от страна на ищеца действия между „СТИК КРЕДИТ" АД и ищеца като кредитополучател на 28.04.2021 година е сключен във формата на електронен документ Договор за потребителски кредит кредитна линия предоставен от разстояние с № 689616. Сключването на договора във формата на електронен документ е било изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи.

Твърди че договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, цели и не предвижда неоснователно разместване на блага Неустойката освен обезщетителна функция има и други функции - обезпечителна и санкционна, като целта е да се стимулира изпълнението. Ето защо счита че неустойката не е нищожна.

Съдът е сезиран с кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП и чл. 55 от ЗЗД .

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3, т. 4 ГПК съдът намира, че между страните са налице права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване- а именно сключения договор и наличието на клауза неустойка.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154, ал.1 ГПК разпределението на доказателствената тежест е както следва: ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване нищожността на клаузата за неустойка, като по иска по чл. 55 от ЗЗД- извършено плащане при липса на основание за това.

По доказателствата:

Представените от ищеца писмени доказателства към исковата молба и отговора са допустими, относими към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са необходими за установяването им , поради което съдът счита, че следва да бъдат приети и приложени по делото.

3

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.02.2023 г. от 13:10 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото документите, приложени към исковата молба и отговора – Заповед № БНБ 61374 от 16.07.2016 г. относно вписването на Дружеството в регистъра на кредитните институции; разпечатка на изпратените на страната пред договорна документация - Стандартен Европейски формуляр, Договор за потребителски кредит - кредитно линия предоставен от разстояние № 689616 от 28.04.2021 година, Погасителен план, приложимите към договора Общи условия, Разпечатка на попълнена от страна на ищеца заявка за отпускане на потребителски кредит на сайта на Дружеството, платежен документ за предоставяне на сумата по кредита на ищеца,

Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на ответника.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА .

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 4