Решение № 12 от 19.01.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Сливен, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.А като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20222200500525 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 195/17.10.2022г. по гр. дело № 2022222100577 по описа за 2022 г. на Pайонен съд Н.З., с което е прекратен гражданския брак между И. Х. А. с ЕГН ********** и постоянен адрес: **, *** и Н. С. М. с ЕГН ********** и постоянен адрес: **, ***, сключен с Акт за граждански брак № **/** г. на Община Н.З., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина и на двамата съпрузи.

Предоставено е упражняването на родителските права върху роденото от брака на страните малолетно дете С. И. А. с ЕГН **********, родена на *** г. на бащата И. Х. А. с ЕГН **********.

Определено е местоживеене на детето С. И. А. с ЕГН **********, в дома на бащата И. Х. А. с ЕГН **********, като местоживеенето му и занапред да следва неговото.

Определен е режим на лични контакти на майката Н. С. М. с ЕГН ********** с детето С. И.

А. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08.00 часа на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден с преспиване, като детето ще се взима от дома на бащата от майката или друг неин близък роднина, който да го предаде на майката и ще се връща в дома на бащата от майката или друг неин близък роднина, както и един месец през лятото, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата..

Осъдена е Н. С. М. с ЕГН **********, да заплаща на И. Х. А. с ЕГН **********, като баща и законен представител на малолетното дете С. И. А. с ЕГН ********** ежемесечна 1 издръжка за малолетното дете С. И. А. с ЕГН **********, в размер на по 180.00 лв. /сто и осемдесет лева/, считано от влизане на решението в сила до настъпване на законови обстоятелства, които да водят до изменяването или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до пълното й изплащане.

Отхвърлени са предявените от Н. С. М. с ЕГН ********** против И. Х. А. с ЕГН **********, кумулативно съединени искове, а именно: за упражняване на родителските права, местоживеене на детето, режим на контакти и заплащане на издръжка на детото С. И.

А. с ЕГН **********, като неоснователни и недоказани.

Постъпили са две въззивни жалби от Н. С. М., чрез представители по пълномощие, с които решението е обжалвано в частта, с която са отхвърлени исковете й за предоставяне упражняването на родителските права над малолетната С. И. А., за осъждане на бащата И.

Х. А. да заплаща издръжка за малолетното дете и за определяне на режим на контакти на бащата с детето, а вместо това са уважени исковете на И. Х. А., като са му предоставени упражняването на родителските права над малолетното дете, осъдена е да заплаща месечна издръжка за детето и е определен режим на лични контакти, както и е осъждена да заплати държавна такса върху определената издръжка.

В първата жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно и неправилно постановено е при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. В мотивите си съдът твърди, че е обсъдил писмените и гласните доказателства. Отбелязал е, че показанията на свидетелите се групират в зависимост от това, на коя от страните са свидетели. Съдът не е посочил чии показания или части от показания кредитира, и чии показания и/или в кои техни части не кредитира.Не е посочено и защо, на какво основание кредитира едни показания или части от тях и не кредитира други показания или части от тях. Така решението се явява немотивирано, тъй като не позволява да се разбере как са формирани изводите на решаващия състав, а без да се знае това, не е възможно да се оспорят ефективно тези изводи. Решението на районния съд е необосновано, постановено в противоречие със събраните доказателства, основаващо се избирателно само на някои от тях, при това често превратно интерпретирани (доколкото изобщо може да се схване кои доказателства решаващият състав е имал предвид, тъй като е забравил да ги посочи). Съдът, след като изслушал внимателно всички показания в хода на производството, установил, че въпроса касае не толкова родителските възможности и капацитет на родителите, а по-скоро техните разширени семейства и разбиранията им. Гадае се кои са „свидетелските показания на двете групи свидетели“, че поведението на майката е изцяло подвластно на нейните родители, докато с поведението бащата може да изразява самостоятелна воля. Всъщност от показанията на свидетелите недвусмислено ставало ясно нещо съвсем друго, което решаващият състав не е пожелал да осмисли, а именно, че по отношение на по-старите разбирания и остарял модел и стереотипи, и двете т.нар „разширени семейства“ са в абсолютно еднакво положение - еднакво назадничави. Защото наистина от всички гласни доказателства било видно, че двамата съпрузи не са се познавали и не са имали връзка преди брака..Пак от гласните доказателства се очертавало категорично, 2 че родителите от двете „разширени семейства“ са имали решаващата дума за събирането на младите. Родителите на Н. публикували снимка на непълнолетната си дъщеря. Родителите на И. харесали момичето. Пак родителите се договорили да ги съберат. В другото семейство видели снимката, харесало им момичето и отправили оферта да го съберат с тяхното момче.

Получили положителен отговор и ги събрали. Шокиращо, но е факт, който се посочва от родителите и на двамата съпрузи. Изобщо не ставало ясно защо съдът е игнорирал показанията на свидетелите на въззивницата, че тя е била подложена на психически тормоз в семейството на съпруга си, най-вече от него, защо е пропуснал да забележи, че всъщност съпругът И. силно е ограничавал елементарните й свободи, като правото на придвижване и престой, и че всъщност е налагал всичко да става така, както той каже. Всъщност показанията на свидетелите и писмените доказателства очертавали една стандартна картина на двама родители, с практически еднакви родителски качества и способности, живеещи в семейства, с практически равни, но достатъчни доходи за отглеждането и възпитанието на детето, с практически равни материални възможност - както в България, така и в Г.. При такова равенство, константната съдебна практика винаги е приемала, че особено за малко дете, по-доброто разрешение е да бъде при майката.Това предполагат както възрастта, така и полът на детето, така и природните дадености. Колкото и да се стараят бащата и роднините му, те не могат да компенсират майчиното присъствие, грижа и любов, които са критично важни за детето в първите му години, поне докато не стане непълнолетно. В обобщение се иска поради липсата на възможност за проверка как е формирана волята на съда, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Но ако въззивният съд счете обратното, моли да се постанови решение, с което да се уважат исканията на въззивницата, отразени в исковата молба - да й се предостави упражняването на родителските права, да се определи подходящ режим на контакти на бащата и да се осъди да плаща издръжка за детето в посочения размер, тъй като доходите му са достатъчни за плащане на такава издръжка, а животът в Г. е доста по-скъп от този в България.

Втората жалба поддържа исканията. Сочи се, че от раздялата на родителите, което датира от м. март 2022г. грижи за детето полага само и единствено майката, подпомагана финансово от своите родители, а бащата И. дори и не си е направил труда да иска да види детето си, не се е интересувал както от емоционалното, така и от здравословното й състояние. Това, че майката Н. е ограничавала контактите на детето с бащата не отговарят на истината. Ако И. е имал сериозни и непоколебими намерения да се вижда с детето си е можело да го направи, дори и майката да не му позволи, търсейки съдействие от полицейските служители.

Показанията, че той е искал да вземе детето си, а Н. не е позволявала това са само защитна теза на бащата, който търси отмъщение от Н. и иска да я накаже, като я отдели от детето й С.. Между майката и детето С. има силно изградена емоционална връзка. От самото си раждане детето С. не се е отделила от майка си. Както е посочено в самото съдебно заседание пред Районен съд Н.З. страните имат заведено дело за родителски права в Г.. Не можело да се приеме, че бащата е по пригодния родител и че същият има по добър родителки капацитет, тъй като към настоящия момент страните и детето са в чужбина, няма как да съда да се сдобие с преки впечатления относно отглеждането на детето, режима който 3 е изграден, както и привързаността на детето към родителите си. Съда в Г. след направени посещения и след като се сдобил с преки впечатления за детето и родителите е предоставил упражняването на родителските права над детето С. на майката Н. до приключване на делото. Не е редно и не е в интерес на детето то да бъде отделено от грижите, ласката, майчината топлина и обич на майката Н. и да бъде предоставено на бащата, който ще отдели време на детето С. от вечер на вечер след работа и през почивните си дни, а през останалото време бабата по бащина линия ще поеме грижите и.

Постъпил е писмен отговор на двете жалби, с който се иска те да бъдат оставени без уважение. В първоинстанционното производство се установило, че бащата е по-пригодния от двамата родители да упражнява родителските права върху малолетната С., не само поради по-прогресивните виждания за живота и бъдещето на детето, на което е акцентирал съдът, но и поради редица други обстоятелства, които дават преимущества на бащата пред майката.

Той е в състояние да полага самостоятелни грижи за детето си, така, както го е правил от раждането му. Бащата е постоянно трудово ангажиран, което предполага финансова независимост от родителите му, респ. по добри възможности да осигури максимално добри битови условия за отглеждане на детето, както и да финансира всякакви дейности за формиране светогледа му - обучения, пътувания, развлечения. По делото се събрали доказателства, че майката изобщо не е полагала самостоятелни грижи за дъщеря си, а е разчитала на денонощната помощ от страна на свекърва си. Детето има изградена силна връзка с баба си, която основно го е обгрижвала и която би продължила да помага в грижите за него, ако упражняването на родителските права се предостави на бащата.

Съобразявайки всички тези факти и обстоятелства и воден от интереса на детето, съдът е предоставил упражняването на родителските права върху малолетната С. на бащата, което решение счита за правилно, мотивирано и обосновано.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални искания.

В с.з. въззивницата се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа жалбата.

В с.з въззиваемият се явява лично и с представител по пълномощие, който оспорва жалбата.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.

260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата 4 инстанция, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е принципно пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея, като тя не се променя и след проведеното изслушване на страните пред настоящата инстанция.