Решение № 260333 от 08.03.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№260333 08.03.2021г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд

Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав

На двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:

Председател: Пенка Стоева

Секретар: Елена Ангелова като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева гражданско дело №110 по описа за две хиляди и двадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД.

Ищецът С.М.С.,

ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, адв.М.Р.Н., моли съда да осъди ответника „ЗЕТ- Т“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Ген.Скобелев“№4А, съдебен адрес:***, адв.А.Б., да му заплати по банкова сметка ***, на която е титуляр: сумата от

30000лв., ведно със законната лихва върху нея от 18.01.20г. до окончателното и плащане, която той изплатил на ответника като продажна цена на основание сключен помежду им предварителен договор от 20.01.15г., тъй като предявеният от него иск по чл.19,ал.3 от ЗЗД за прогласяване на този договор за окончателен бил отхвърлен, защото предварителният договор бил намерен за нищожен, и така сумата ставала дадена без основание, считано от датата на плащането и на ответника- 20.01.15г.; сумата от 9 124.98лв., след допуснато увеличение в с.з. на 08.12.20г., съставляваща законна лихва върху посочената главница за времето от 17.01.17г.-17.01.20г за три години назад от датата на образуване на делото, за които вземането му не е погасено по давност, тъй като длъжникът е в забава за връщане на получената сума от датата на получаването и без основание.

/виж: исковата молба; молба вх.№15123/10.06.20г.; протокол от с.з. на 08.12.20г. и от с.з. на 23.02.21г./

Пледира по същество за уважаване и на двата предявени иска, с присъждане на разноските в производството. Не представя писмена защита в определения от съда 1-седмичен срок, считано от 23.02.21г., изтекъл на 02.03.21г., и до датата на това решение.

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът е подал чрез адв.Б. отговор на исковата молба с вх.№10236/13.04.20г., с който е оспорил исковете като неоснователни, като: оспорва предварителния договор от 20.01.15г. досежно истинността му- автентичността на подписа на З.Т., положен срещу думата „Продавач“ ; оспорва верността на съдържанието на предварителния договор, който, ако се окаже подписан от З.Т., то подписът му бил положен като бланкетен, върху бял лист, а впоследствие попълнен текст, несъответен на волята му, т.е. несъставляващ негово изявление, тъй като никой не би продал урегулирани имоти от 12 дка с работилница от 835кв.м. за неадекватната сума 30000лв.; оспорва да съществува оригинал на договора от 20.01.15г.; оспорва достоверната дата на договора, тъй като настоящият *** В.Т. не е участвала при съставянето му и има качеството на трето лице по смисъла на чл.181 от ГПК, а на 20.01.15г. нито З.Т., нито С.С. са били в гр.***. Твърди, че сумата от 30000лв. не е постъпвала в дружеството и осчетоводявана в него на 15.01.15г. и до смъртта на З.Т. на ***, а и след това. Във връзка с иска за обезщетение за забава сочи, че същото се дължи от покана, каквато роля в случая играе исковата молба, съгласно ТР №5/2019г. по т.д. 05/2017г. на ОСГТК на ВКС, което го прави неоснователен за претендирания период.

/виж съобщението на л.23; отговора на л.25-л.26 и допълнителния отговор на л.65/.

Пледира по същество за отхвърляне и на двата предявени иска с присъждане на разноските в производството. Не представя писмена защита в определения от съда 1-седмичен срок, считано от 23.02.21г., изтекъл на 02.03.21г., и до датата на това решение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства намери, че предявените искове са допустими, разгледан по същество, искът за връщане на сумата от 30000лв. е основателен и като такъв следва да се уважи, като се присъди и законна лихва върху посочената сума от датата на исковата молба -18.01.20г. до окончателното и връщане, разгледан по същество, искът за присъждане на обезщетение за забава от 9 124.98лв. е изцяло неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, при следните съображения:

І.По допустимостта.

Твърденията на ищеца, че е заплатил на ответника една парична сума, при начална липса на основание, тъй като предварителният договор, въз основа който е извършено плащането, е признат за нищожен с влязло в сила съдебно решение, поради което ответникът му дължи както връщането и, както и обезщетение за забава от датата на получаването и, считано от която е изпаднал в забава да я върне, попадат в хипотезите на чл.55,ал.1,предл.1 и чл.86,ал.1 от ЗЗД и правят исковете, които е предявил срещу ответника, допустими, при надлежна активна и и пасивна процесуална легитимация на страните в производството.

ІІ.По основателността.

1.В с.з. от 20.10.20г. съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта за доклад, съобщен на страните с Определение №1239/30.07.20г., като е оставил без уважение искането на ответното дружество за неговото изменение, като се приемат за разглеждане в образуваното пред него производство всички повдигнати от ответника възражения за нищожност и оспорвания, касаещи валидността на сключения между страните предварителен договор, тъй като е счел същите възражения за преклудирани с навеждането и разглеждането им в рамките на развилото се между страните и приключило с влязло в сила решение производство по гр.дело №2996/15г. на ПОС, по съображенията, които е изложил в определението по чл.140 от ГПК, в с.з. от 20.10.20г. и в с.з. от 08.12.20г., които поддържа и с това решение.

2. Установиха се в производството следните факти:

2.1.За иска по чл.55,ал.1,т.1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца по този иск е поставено да установи фактическите си твърдения, че ответникът е получил от него исковата сума от 30000лв., на основание сключен помежду им предварителен договор от 20.01.15г., което той стори в производството, доколкото:

Съгласно чл.3,ал.2 от предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 20.01.15г., сключен между ответното дружество, представлявано от З.Т.Т., като продавач, и ищеца, като купувач, продавачът е декларирал, че с подписване на договора, уговорената по чл.3,ал.1 от него като продажна цена сума от 30000лв., платима изцяло при подписване на договора, е получена и договорът служи като разписка за извършеното плащане.

Плащането на уговорената сума от купувача на продавача, чрез З.Т., е потвърдено и от ищеца при изслушването му по реда на чл.176,ал.1 от ГПК в с.з. от 20.10.21г., макар обяснението му за състояване на този факт, тъй като го ползва, да няма голяма доказателствена тежест за съда /виж л.90-лице и гръб/.

Твърдението на ответника, че описаният от ищеца предварителен договор не бил сключван, липсвал, се опровергаха в производството от наличния в джоба, номериран с л.843 от приложеното гр.д. №2996/15г. на ПОС оригинал на предварителен договор от 20.01.15г., от представения от ищеца за констатация в с.з. от 08.12.20г., въз основа вмененото му от съда по искане на ответника задължение за представянето му, на заверен от нотариус С.З. на 20.10.15г. препис от оригинала на този договор /виж л.114гръб/ и заверен от страната негов препис /виж л.95/, както и от изпратените от нотариус С.З., въз основа вмененото и от съда по искане на ответника задължение, книжа /виж л.125-л.130/.

Възражението на ответника, че предварителният договор от 20.01.15г. не е бил подписан от З.Т. е било наведено в производството по приключилото между страните гр.дело №2996/15г., като при открито по искане на ответното дружество производство по оспорване на автентичността на подписа на З.Т., положен след текста „Продавач“, оспорването е намерено за недоказано, а подписът, положен след текста „Продавач“, за изпълнен от З.Т., поради което съдът не е разгледал същото оспорване, повдигнато и в образуването пред него дело.

Твърденията на ответника в отговора му, че на дата 15.01.15г., до смъртта на З.Т. на ***г., а и след нея, в дружеството не е постъпвала сума от 30000лв., нито е осчетоводявана в счетоводството му, са такива за отрицателни факти, а и релевантният факт за получаване на плащането по предварителния договор от купувача на продавача е бил поставен в тежест на ищеца, поради които съдът не е давал на ответника указания по чл.146,ал.2 от ГПК, че не сочи доказателства за тези свои твърдения, нито възможност за събиране на такива в определен срок.

Въпреки горното, във връзка с тези твърдения може да се каже, че:

При подписване на договора на 20.01.15г. и деклариране от продавача, че сумата е получена при подписването му, е много вероятно на датата 15.01.15г., за която ответникът навежда твърдението си в отговора, тя нито да е била получена, нито да е била осчетоводена в дружеството, но сочената дата е ирелевантна в случая, с оглед наведените от ищеца твърдения и липса на каквито и да е обяснения от ответника в отговора му защо я е счита за такава;

Що се касае до твърдението на ответника за невнасянето и от З.Т. в дружеството, то се отнася до отношения между управителя, какъвто, съгласно данните, вписани в публичния търговски регистър, е бил З.Т. към 20.01.15г., и търговското дружество, които са обаче неотносими към спора, развиващ се между купувача по договора и продавача по него, в лицето на търговското дружество.

Ответникът не е твърдял да има основание за задържане на получената сума, а защитната му теза в производството е била изцяло съсредоточена върху възраженията и оспорванията, отнасящи се до съществуването и валидността на сключения предварителен договор, които са били наведени и разгледани в производството по приключилото гр.дело №2996/15г. на ПОС, в което искът на купувача по чл.19,ал.3 от ЗЗД за прогласяване на предварителния договор от 20.01.15г. в окончателен е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение, тъй като предварителният договор е признат за нищожен, поради противоречие с добрите нрави /виж съдебните актове в приложеното гр.д.№2996/15г. на ПОС/.

Ето защо съдът счете по отношение на релевантните за иска по чл.55,ал.1,т.1 от ЗЗД факти на получаване на исковата сума от 30000лв. от ответника, датата и основанието на нейното получаване, и платеца и, за установени твърденията на ищеца, че той е платил на ответното дружество, чрез представляващия го към 20.01.15г. З.Т., по силата на сключения между ищеца и ответника предварителен договор от 20.01.15г. за покупко- продажба на недвижим имот, при подписването на договора на посочената дата, сумата от 30000лв., съставляваща уговорената по договора продажна цена, платима от купувача на продавача изцяло при подписване на договора.

2.2.За иска по чл.86,ал.1 от ЗЗД.

Поради изричното оспорване от ответника на този иск и по размер, в с.з. от 08.12.20г. е прието заключение на ССЕ с вх.№270782/26.11.20г., изготвено от в.л. К., с което е установено, че законната лихва върху сума от 30000лв., за периода от 17.01.17г.-17.01.20г., възлиза на 9 124.98лв. /виж заключението на л.107-л.108/, с което ищецът е установил изцяло размера на този предявен иск.

3.При тези установени в производството факти, съдът намери по съществото на предявените искове, както следва:

3.1.Искът по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е основателен и доказан за пълния предявен размер, поради което следва да се уважи.

Съгласно цитираната разпоредба, който е получил нещо без основание, дължи връщането му.

Ищецът установи, че ответникът е получил от него исковата сума от 30000лв., както и че плащането и е такова при липса на основание, доколкото нищожните договори не произвеждат действие и като такива не съставляват и годно основание за извършване на уговорените с тях платежи.

Възможността, когато нещо е получено въз основа на договор, признат за нищожен, връщането му да се търси като дадено при начална липса на основание, е изрично призната и с т.6 от ППВС №1/28.05.1979г., което е със сила на задължително тълкуване по приложение на закона.

Ответникът нито е твърдял, нито е установил наличие на основание за задържане на получената от ищеца сума, тъй че му дължи връщането и, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, както се претендира присъждането и.

Разпечатката съдържа 43 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/28b50ad2-8a91-4da1-8796-2313a1a58a1f