Решение № 540 от 30.06.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 540 гр. Добрич, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Ив. Тонева при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. И. като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело № 20253230100098 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от З. И. И. -Т., ЕГН **********, с която срещу “ВИВА КРЕДИТ’ АД град С., ЕИК ******, в условията на обективно съединяване са предявени искове, както следва: на основание чл. 26 , ал.1, предл.1 от ЗЗД, във вр чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, ал. 1, чл. 11 , ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК съдът да прогласи нищожността на договор за паричен заем ******, сключен на 08.07.2024 г. между З. И. И., ЕГН: ********** и “ВИВА КРЕДИТ’АД, ЕИК: ****** ; -в условията на евентуалност се претендира съдът да установи нищожност на клаузата, уреждаща таксата за експресно разглеждане на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД поради противоречие на законовата разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК и нищожност на клаузата, уреждаща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД поради противоречие на законовите разпоредби на чл.16 ЗПК и чл.21 ал.2 от ЗПК, както и на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗПК, поради противоречие на добрите нрави.

Претендират се разноските по делото.

Излагат се следните обстоятелства :

На 08.07.2024 г., З. И. - Т. е сключила с ответното дружество договор за 1 паричен заем ******, по силата на който „Вива Кредит“ АД й е предоставило в заем сумата от

3 100.00 лв. при фиксиран годишен лихвен процент от

40.32 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 50.02 %. Твърди се недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК поради неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал.

1, т. 7-9 от ЗПК.Сочи се също, че неустойката неоснователно не е включена при изчислението на ГПР (годишния процент на разходите) по кредита.

Твърди се, че ако бъде включена, действителният размер на ГПР ще надвишава многократно допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Настоява се, че процесната неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Настоява , че коментираната неустойка излиза извън присъщите функции обезщетителна, обезпечителна и санкционна.Излага съображения относно нищожността на клаузата, уреждаща таксата за експресно разглеждане.

Сочи се ,че кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Съгласно чл.

21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК оспорва основателността на предявените искове.

По отношение на твърденията на ищцата, че процесният договор противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК се излага следното:

Според определението на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ал. 2 на същата разпоредба, годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно Приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.В чл.

11, ал. 1 ЗПК е установено минимално задължителното съдържание на договора за потребителски кредит, включително общия размер на кредита и условията за усвояването му, като в нито една от точките не разпоредбата не се съдържа изискване за включване на методиката за изчисляване на ГПР. За 2 да отговаря на минималното съдържание по закон предвидено в чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, е достатъчно ГПР да бъде посочен с цифри в договора за кредит, така както е сторено.

По отношение на твърденията на ищцата, че процесният договор е недействителен по аргумент, че неустойката и таксата за експресно разглеждане на документи следва да се включат при калкулацията на ГПР се излага следното: Неустойката, предвидена в чл. 5 от договора била поставена под условие, че ще бъде дължима единствено, ако в З-дневен срок от усвояване на сумата по него, заемателят не представи предвидените обезпечения. След като неустойката не е дължима към момента на сключване на договора, а възникването й зависи от едно несигурно бъдещо събитие, то същата не е включена в размера на ГПР. Позовава се на разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗПК,в която е предвидено, че при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Предвид правния характер на неустойката, същата се явява дължима едва при неизпълнение на задължение по договора. Такъв разход е и неустойката, предвидена в чл. 5 от договора, предвид което същата не е била включена при определяне размера на ГПР

По отношение на таксата за експресно разглеждане и видно от съдържанието на чл. 1, ал. 2 от договора, този вид услуга е допълнителна, която клиентът доброволно избирал да ползва, като на основание чл.19 във връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК стойността на същата не следвало да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора. Сочи се, че експресното разглеждане на документи не е действие по усвояване или управление на кредита, а действие, което предхожда във времево отношение и усвояването и управлението на кредита. Експресното разглеждане на документи няма задължителен характер, което обстоятелство се потвърждавало от чл. 1, ал. 3 от договора. Предоставянето на финансови услуги от страна на ответното дружество не е обусловено от експресно разглеждане на заявките, като тази услуга е предоставена единствено и само в интерес на заемополучателите. Обстоятелството, че тази такса не е включена в уговорения ГПР само по себе си не обуславяло нищожност на целия договор 3 по смисъла на чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Настоява се, че са неоснователни твърденията, че таксата за експресно разглеждане на документи е в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Посочената такса е дължима при избиране на услугата за експресно разглеждане на заявката за кредит, а не при стандартния срок от 10 дни. На практика услугата по експресно разглеждане се извършвала преди сключване на договора за кредит, следователно посочената такса не следвало да се разглежда като такава по управлението или усвояването на кредита.Потребителят е имал възможност свободно и доброволно да реши, дали да се възползва от услугата за експресно разглеждане на заявката или да изчака 10 дни. По отношение nа твърденията, че уговорената неустойка противоречи на принципа за добрите нрави, преценката за основателността й следвало да бъде направено чрез комплексно изследване не само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори, като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване.

Претендират се разноските в производството

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Искът за нищожност на договора за кредит е с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД; Исковете за нищожност на клаузата, уреждаща таксата за експресно разглеждане и на клаузата, уреждаща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение са с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД. Отношенията между страните почиват на договорно основание.

Обвързва ги договор за кредит, като приложими са нормите на специалния закон за потребителския кредит, както и разпоредите на Закона за задълженията и договорите

Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на 4 стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. По силата на сключен между З. И. – Т. и „Вива Кредит“ АД договор за паричен заем ****** от 08.07.2024 г.между страните е възникнало заемно правоотношение. Предоставена е сумата от 3 100.00 лв. при фиксиран годишен лихвен процент от 40.32 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 50.02 %.

Договорът установява задължение за заемателя да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения в тридневен срок от усвояване на сумата: банкова гаранция или поръчителство на едно физическо лице.Неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение в срок се санкционирло с неустойка ,уговорена в чл. 4, ал. 2 от договора.

Приложимият за процесното заемно правоотношение ЗПК установява множество императивни изисквания към финансовите институции при сключването на договори за потребителски кредит. Същите са въведени с цел защита на икономически по-слабата страна, която във всеки случай е потребителят. Такова е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, където ясно е посочено, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Санкцията за неизпълнение на това задължение от страна на кредитора е възможно най-тежката – договорът се обявява за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Вещото лице Е. Й. установява ва заключението по изготвената съдебносчетоводна експертиза следното : Ако към Годишния процент на разходите (ГПР) при фиксирания лихвен процент 40,32 се включват разходите : 1199,12лв. неустойка по чл4,ал2 от договора,ГПР ще е 56,51% , а ако се включат разходите 1199,12лв.неустойка по чл.4,ал.2 от договора и 1798,68лв. за такса експресно разглеждане,ГПР ще е110,07%.

Съдът кредитира заключението ,неоспорено от страните и изготвено от лице , притежаващо необходимата квалификация и знания.

5

Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК предвижда ,че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.“ Такъв разход е и неустойката по чл. 4 от Договора. В договора за кредит е отразен годишен процент на разходите 50.02 %., но при изчислението не е взета предвид неустойката в размер на 1199,12лв.Неоснователни са възраженията на ответника, че в случая неустойката е разход, който се заплаща при неизпълнение на задълженията по договора за потребителски кредит и затова е изключена от ГПР. В конкретната хипотеза се касае за допълнително възнаграждение. Изключително високият размер на уговорената неустойка е определен в нарушение на чл. 143, ал. 5 от ЗЗП. В конкретния случай клаузата стои изцяло извън главното задължение за връщане на заетата сума, поради което губи характера си на обезпечение на главното вземане, обезщетение на вредите от неизпълнението му и санкция за поведението на длъжника. Уговорената неустойка няма обезпечителен характер, тъй като не обезпечава главното задължение, а акцесорното задължение за предоставяне на обезпечение от заемателя. По този начин се разкъсва връзката между неустойката и главния дълг. Оттук следва също, че не служи за обезщетение на вредите от неизпълнението на главното задължение и не може да бъде санкция за поведението на длъжника.