Определение № 335 от 06.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 335 гр. Велико Търново, 06.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20264100500189 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.278 ал.1 вр. чл.244 вр. чл.242 ал.1 от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба от с вх.№206/15.01.2026г., подадена от Народно читалище „Надежда -1886“ против Определението по чл.242 ал.1 ГПК, инкорпорирано в първоинстанционно решение №6/08.01.2026г., постановено по Гр.д.

№697/2025г. по описа на РС – Павликени, с което е допуснато предварително изпълнение на решението в частта на присъденото обезщетение по чл.225 ал.1 КТ, като са развити оплаквания за неправилност и необоснованост, с искане за отмяна. Сочи се, че РС механично е допуснал предварително изпълнение, без да изложи каквито и да било конкретни мотиви относно необходимостта от това в нарушение на чл.242 ал.2 ГПК. Сочи се, че РС не е посочил в мотивите към обжалваното определение кои са основателните причини и рискът от значителна и трудно поправима вреда за ищеца, знаейки, че ответното Народно читалище не е нито административен орган, нито общински или държавен орган, а е самоуправляващо се културно – просветно сдружение в населените места, което няма стопанска дейност, но като публична институция получава субсидия от държавата и дарения от ФЛ-а и ЮЛ-а. Твърди се реален риск от значителна и трудно поправима вреда за ответника, предвид посоченото финансиране – основно от субсидия и дарения, изпълнението на присъдената сума преди влизане в сила на решението, представляваща почти 80% от средствата, нужни за функционирането на едно малко селско читалище би довело до затрудняване и дори – спиране нормалното функциониране на институцията.

Сочат се сериозни съмнения у жалбоподателя в правилността на първоинстанционното решение. Твърди се, че допуснатото предварително изпълнение противоречи на принципа за баланс на интересите на страните и справедливост в изпълнителния процес. Моли съда, да постанови определение, с което отмени обжалваното първоинстанционно такова, с което е допуснато предварително изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение по чл.225 ал.1 КТ. Алтернативно, моли на основание чл.277 ГПК съдът по жалбата да спре предварителното изпълнение до приключване на въззивното производство.

С подадения в срока по чл.276 ал.1 ГПК писмен отговор на частната жалба насрещната страна – Т. Т. И., чрез пълномощник адв.К. А. – ВТАК, оспорва въззивната частна жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, т.к. не са налице сочените основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Сочи се, че допуснатото предварително изпълнение на решението относно присъденото обезщетение намира правното си основание 1 в императивната разпоредба на чл.242 ал.1 от ГПК, съгласно която, съдът служебно постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа, поради това не държи сметка за наличие на която и да е от предпоставките по чл.242 ал.2 от ГПК, доколкото тя касае хипотеза, различна от тази по настоящото дело. С оглед горното, излага, че всички оплаквания на частния жалбоподател за липса на мотиви относно наличие на предпоставките по чл.242 ал.2 т.1 – т.3 от ГПК, както и за нецелесъобразността относно допускането на предварително изпълнение спрямо читалището, в качеството му на културно – просветно учреждение, субсидирано от държавния бюджет, са напълно ирелевантни относно законосъобразността на обжалвания съдебен акт. Сочи се, че оплакванията за неправилност на решението не може да служат като основание за ревизия на допуснатото предварително изпълнение, като в случай , че обжалваното решение бъде отменено, за НЧ съществува процесуален ред да потърси правата си. Оспорва като неоснователно и искането на частния жалбоподател за спиране на допуснатото предварително изпълнение.

Въззивният съд, след като разгледа частната жалба, съобразно инвокираните в нея оплаквания, съобрази писмения отговор по жалбата и данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С постановено невлязло в сила Решение №6/08.01.2026г. по Гр.д.№697/2025г. по описа на РС – Павликени, са уважени предявените от ищеца Т. Т. И., чрез пълномощник адв.К. А. – ВТАК, против ответника Народно читалище „Надежда – 1886“ със седалище с.Димча, община Павликени, искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ и е уважен частично предявеният осъдителен иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за сумата от 2931,61 евро /5733,74 лева/ брутна сума, ведно със законната лихва от предявяване на иска в съда – 18.08.2025г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен за разликата до 3303,97 евро /6462 лева/, като неоснователен и недоказан, както и на основание чл.242 ал.1 ГПК е допуснато предварително изпълнение на съдебното решение в частта на присъденото обезщетение по чл.225 ал.1 КТ. Срещу първоинстанционното решение в срок е подадена въззивна жалба от ответника по делото Народно читалище „Надежда – 1886“ със седалище с.Димча, предмет на разглеждане в настоящото производство по В.гр.д.

№189/2026г. по описа на ВТОС.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е предявена от активно процесуално легитимирана страна, в рамките на преклузивният за това срок и срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.244 пр.1 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, като съображенията за това са следните:

Законът в разпоредбата на чл.242 ГПК предвижда допускане на предварително изпълнение на невлязло в сила съдебно решение служебно – в хипотезите по чл.242 ал.1 ГПК, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа, и по искане на ищеца - в хипотезите по чл.242 ал.2 т.1,2,3 от ГПК. В процесният случай, доколкото с първоинстанционното решение в полза на ищцата е присъдено обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ правилно и законосъобразно първостепенният съд служебно на основание чл.242 ал.1 ГПК е допуснал предварително изпълнение на решението в частта на присъденото обезщетение по чл.225 ал.1 КТ, доколкото същото, т.к. по естеството си замества неполученото, вследствие противоправното поведение на работодателя, трудово възнаграждение за съответния период на уволнението, безспорно съставлява „обезщетение за работа“ по смисъла на чл.242 ал.1 ГПК, в която хипотеза съдът служебно, ex lege дължи допускане на предварително изпълнение. Законът, противно на оплакванията в частната жалба, не допуска съдът да преценява дали да допусне предварително изпълнение, той в хипотезите по чл.242 ал.1 ГПК е длъжен да стори това. /Така, Определение №288/10.08.2015г. по гр.д.№4143/2015г., Г.К., IV г.о. на ВКС, Определение №485/30.07.2010г. по ч.гр.д.№351/2010г., Г.К., IV г.о. на ВКС, Определение №473/27.06.2012г. по гр.д.

2

№425/2012г., Г.К., IV г.о. на ВКС и др./.

В настоящата хипотеза предварителното изпълнение на първоинстанционното решение в частта на присъденото обезщетение по чл.225 ал.1 КТ е допуснато служебно, по силата на закона - на основание чл.242 ал.1 ГПК, а не в хипотезите по чл.242 ал.2 ГПК на допускане на предварително изпълнение по искане на ищеца, поради което и РС не е дължал обсъждане на предпоставките по чл.242 ал.2 ГПК, които не касаят настоящата хипотеза. Разпоредбата на чл.243 ал.1 ГПК предвижда недопустимост на предварително изпълнение и срещу обезпечение, която по аргумент от чл.242 ал.3 ГПК, следва да се свързва само с хипотезите по чл.242 ал.2 ГПК, каквато не е настоящата, ако вследствие на изпълнението може да се причини на ответника непоправима вреда или вреда, която не подлежи на точна парична оценка. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.243 ал.1 изр.2 ГПК, чл.243 ал.1 изр.1 ГПК не се прилага за решения, с които се присъжда издръжка или възнаграждение за работа. Доколкото и забраната за недопустимост на предварително изпълнение по силата на чл.243 ал.1 изр.2 ГПК е неприложима за решения, с които се присъжда възнаграждение за работа, каквато е и настоящата хипотеза, предвид заместващия възнаграждението за работа характер на присъденото в полза на ищцата обезщетение по чл.225 ал.1 КТ, то развитите оплаквания във въззивната частна жалба, че вследствие на изпълнението може да се причини на ответното Народно читалище значителна и трудно поправима вреда и за липсата на нарушен баланс на интересите на страните и справедливост в изпълнителния процес, са законово ирелевантни. Независимо от изложеното, само за пълнота съдът намира за необходимо да посочи и че не може да се обоснове и реален риск от значително и трудно поправима вреда за ответника, доколкото съгласно чл.21 от Закон за народните читалища /ЗНЧ/, читалищата набират средства, освен от субсидия от държавния и общинските бюджети и от дарения, и от други източници, в т.ч. и от членски внос, културно – просветна и информационна дейност, наеми от движимо и недвижимо имущество, други приходи, с които би се обезпечила текущата дейност на НЧ, както и съгласно чл.22 ал.2 ЗНЧ, с решение на ОбС читалищата могат да се финансират допълнително над определената по ал.1 субсидия със средства от собствените приходи на общината.

На следващо място, съмненията на частния жалбоподател в правилността на обжалваното първоинстанционно решение не могат да обосноват отмяна на обжалвания съдебен акт на това твърдяно основание, при все, че са налице предпоставките по чл.242 ал.1 ГПК, при които съдът не преценява, а е длъжен да допусне предварително изпълнение.

В случай на евентуална основателност на въззивната жалба, Народно читалище „Надежда 1886“ разполага с процесуален ред да реализира и защити правата си.

Съдът, предвид твърдяната от частния жалбоподател незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно определение по чл.242 ал.1 ГПК, обоснована със сериозни съмнения на страната в правилността на първоинстанционното решение по съществото на спора, намира за необходимо да се произнесе и по въпроса за последователността на разглеждане на подадените от ответника въззивна и частна въззивна жалби. Висящото въззивно производство по жалбата срещу решението по съществото на спора не обуславя отлагане на произнасянето по настоящата частна жалба. Производството по чл.274 и сл. от ГПК срещу определението за допускане на предварително изпълнение, инкорпорирано в първоинстанционното решение, е самостоятелно и има за предмет единствено проверка на законосъобразността на допуснатото предварително изпълнение с оглед предпоставките на чл.242 и чл. 243 ГПК. Тази преценка не е обусловена от крайния изход на въззивното производство по съществото на спора, тъй като предварителното изпълнение по своята правна природа има временен характер и е насочено към уреждане на отношенията между страните до влизане в сила на съдебния акт. Отлагането на произнасянето по частната жалба би обезсмислило института на предварителното изпълнение и би лишило страната, в чиято полза е присъдено вземането, от предвидената от законодателя защита, поради което съдът следва да се произнесе по нея независимо от наличието на висящо въззивно производство.

По изложените съображения съдът приема, че първоинстанционният съд правилно служебно е допуснал предварително изпълнение на съдебното решение в частта на присъденото обезщетение по чл.225 ал.1 КТ, като е съобразил императивната разпоредба на чл.242, ал. 1 ГПК, предвид което подадената частна жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение - потвърдено.

3

С оглед произнасяне по същество и решаване въпроса по частната жалба е безпредметно произнасянето по искането на частния жалбоподател по чл.277 ГПК за спиране изпълнението на обжалваното определение до решаването на частната жалба.

Съгласно ТР №5/2015г. от 12.07.2018г. на ВКС, ОСГТК настоящото въззивно определение не подлежи на касационно обжалване.