Решение № 713 от 06.03.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 713

Плевен, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - VIII състав, в съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

НЕДЯЛКО ИВАНОВ

При секретар МИЛЕНА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕДЯЛКО ИВАНОВ административно дело № 20257170700950 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.76, ал.5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, във връзка с чл.453, ал. 1, т. 1 от НАЦИОНАЛЕН РАМКОВ ДОГОВОР № РД-НС-01-2 от 1.09.2023 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 – 2025 г. /НРД/.

Делото е образувано по жалба от „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ СВЕТИ ПАНТАЛЕЙМОН-ПЛЕВЕН“ ООД с ЕИК ********* /по-долу МБАЛ, ЛЗ/ със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ж.к. „Дружба“, ул.“Трите бора“ №24, чрез управителя С. М.-А., против Заповед за налагане на санкции № РД-08-2106/13.11.2025 г. на Директора на РЗОК – Плевен.

Подробно възпроизвежда фактите посочени в заповедта, като сочи, че не е налице повторност, както неправилно е определено в заповедта и така е обосновано налагането на завишен размер на санкция.

Посочва, че дефиниция за повторност е дадена в §1, т.3 от ДР на НРД за МД 2023-2025 г., а именно: „Повторно нарушение“ е второ и следващо нарушение, извършено от лекар от лечебно заведение - ИМП, за което на нарушителя е била наложена и влязла в сила санкция за същия вид нарушение в рамките на календарната година, т.е. за да се определи една санкция като извършена в условията на повторност, следва да са налице 3 кумулативни предпоставки, като липсата на която и да е от тях води автоматично до отпадане на повторност:

Идентичност на лекаря от лечебното заведение изпълнител на медицинска помощ при двете нарушения - предходно и настоящо;

Идентичност на нарушението - действие и/или бездействие;

Да е в рамките на същата календарна година.

Твърди, че в случая е налице само третата кумулативна предпоставка, а именно - нарушенията, в цитираните заповеди от 21.01.2025 г. и от 03.07.2025 г. са извършени в рамките на същата календарна 2025 г., както и настоящите - в заповедта от 13.11.2025 г.

Счита се, че при сравнение на историите на заболяванията се установява по категоричен начин, че лекарите-изпълнители на медицинските дейности и съответно в цитираните заповеди нарушения са различни лица:

По т.1 лекуващ лекар по оспорената заповед е д-р А. А., която не фигурира в заповедта от 03.07.2025 г.; Констатираното нарушение по настоящата заповед е неспазване на индикации за хоспитализация по КП №84 и е по повод справка, в която е попаднал пациента с последващо си пролежаване по КП №145 от друго ЛЗ, а в заповедта от 03.07.2025 г. са санкционирани по повод констатираното нарушение за неспазени индикациите за хоспитализация по КП №56.1 по повод не провеждането на медикаментозно лечение в амбулаторни условия.

По т.3 лекуващ лекар по оспорената заповед е д-р И. П., оператор - д-р К. К., а по заповедта от 03.07.2025 г. - д-р П. липсва изцяло, а д-р Краевски е лекуващ лекар, а не оператор, т.е. в съвсем друго качество, което също води до липса на идентичност с изпълнителя на медицинската помощ. Констатираното нарушение по настоящата заповед е нарушение на условията и реда за оказване на БМП по чл.55, ал.2, т.2 и т. 3 от ЗЗО, във връзка с чл.323, ал.1 от НРД за МД 2023-2025 - документиран лекарски преглед, а по заповедта от 03.07.2025 г. - нарушение на условията и реда за оказване на БМП по чл.55, ал.2, т.2 и т. 3 от ЗЗО, във връзка с чл.322, ал.3, т.6 от НРД за МД 2023-2025 - касаещо реквизити в епикризата.

Видно е, че изведените нарушения по НРД 2023-2025 г. за МД в двете заповеди не са идентични.

По т.4 - лекуващ лекар по оспорената заповед е д-р К. К., д-р И. П. е оператор, а по заповедта от 03.07.25 г. - д-р К. К. е лекуващ лекар, д-р Й. Х. е оператор - по т.5 от заповедта. Констатираното нарушение по настоящата заповед е нарушение на условията и реда за оказване на БМП по чл.55, ал.2, т.2 и т. 3 от ЗЗО, във връзка с чл.323, ал.1 от НРД за МД 2023-2025 - документиран лекарски преглед, а по заповедта от 03.07.2025 г. - нарушение на условията и реда за оказване на БМП по чл.55, ал.2, т.2 и т. 3 от ЗЗО, във връзка с чл.322, ал.3, т.6 от НРД за МД 2023-2025 - касаещо реквизити в епикризата. Видно е, че изведените нарушения по НРД 2023-2025 за МД в двете заповеди не са идентични.

По т.5, т.6 и т.7 от заповедта се твърди, че е налице повторност спрямо влязла в сила заповед РД-08-124/21.01.2025 г. Твърди, че такава заповед не е налице, съответно няма как да има каквато и да е повторност.

Налице е влязла в сила Заповед РД-08-124/22.01.2025 г., но счита, че допусната грешка в датата на акта, с който се налага санкция и който обосновава налагането на по- завишен размер е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и не може да послужи за годно основание за налагане на санкции. За аналогични грешки, допуснати от лечебните заведения, НЗОК налага тежки санкции, което само но себе си е аргумент за допусната съществено нарушение при изготвянето на обжалваната Заповед.

В случай, че се приеме, че става въпрос за Заповед РД-08-124/22.01.2025 г., моли да се съобразят следните аргументи по същество:

По т.5 лекуващ лекар по настоящата Заповед е д-р С. С., д-р П. Н. е оператор, а по заповедта от м.януари - лекар-нефролог, извършил дейност по АПр - хрониохемодиализа.

Констатираното нарушение по оспорената заповед е нарушение на документацията и документооборота по чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, във връзка с чл.421 и чл.426, ал.1 от НРД за МД 2023-2025 г., а по заповедта от м.януари - документацията и документооборота по чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, във връзка с чл.422, ал.1 от НРД за МД 2023-2025 г. Видно е, че изведените нарушения по НРД 2023-2025 за МД в двете заповеди не са идентични.

По т.6 лекуващ лекар по оспорената заповед е д-р С. С., д-р П. Н. е оператор, а по заповедта от м.януари - лекар-нефролог, извършил дейност по АПр – хрониохемодиализа. Констатираното нарушение по настоящата заповед е нарушение на документацията и документооборота по чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, във връзка с чл.421 и чл.426, ал.1 от НРД за МД 2023-2025 г., а по заповедта от м.януари - документацията и документооборота по чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, във връзка с чл.422, ал.1 от НРД за МД 2023-2025 г. Видно е, че изведените нарушения по НРД 2023-2025 за МД в двете заповеди не са идентични.

По т.7 лекуващ лекар по оспорената заповед е д-р И. П., д-р С. С. е оператор, а по заповедта от м.януари - лекар-нефролог, извършил дейност по АПр - хрониохемодиализа. Констатираното нарушение по настоящата заповед е нарушение на документацията и документооборота по чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, във връзка с чл.421 и чл.426, ал.1 от НРД за МД 2023-2025 г., а по заповедта от м.януари - документацията и документооборота по чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, във връзка с чл.422, ал.1 от НРД за МД 2023-2025. Видно е, че изведените нарушения по НРД 2023-2025 за МД в двете заповеди не са идентични.

Посочва се, че изводът за липса на идентичност между цитираните по-горе нарушения в трите заповеди се потвърждава и при тълкуване по аналогия на чл.31, ал.3 от Инструкция № РД-16-46/03.07.2023 за условията и реда за осъществяване на контрол по чл.72, ал.2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО, от която е видно, че при определяне на наказанието задължително се съобразява, дали е извършено от различни лекари или не.

Счита се, че е налице пълно разминаване във вида на действието/бездействието, което представлява нарушение по настоящата и предходните проверки по ЗЗО, т.е. не е налице и идентичност на нарушенията по цитираните заповеди, за да се твърди, че е налице повторност и да се налага завишеният размер на санкцията, а основен принцип в административното производство е, че фактите и нормите не могат да се тълкуват разширително и в ущърб на наказаното лице. Обратното води до нарушаване на принципите на съразмерност (6 от АПК) и на истинност (чл.7 от АПK).

В конкретния случай административният орган не е изследвал в детайли трите административни преписки, за да установи, че не е налице пълна идентичност (във всички 6 случая) на лекаря от лечебното заведение изпълнител на медицинска помощ, на вида на действието/бездействието и накрая в правната квалификация на ИЗ-та, т.е. категорично не е изпълнен фактическия състав на дадената в §1, т.3 от ДР на НРД за МД 2023-2025 „повторно нарушение“.

Счита се, че с налагането на завишен размер на санкция административният орган е нарушил пряко разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от АПК, като е издал акт, който причинява вреди, явно несъразмерими с преследваната цел, като посочва, че медицинската услуга при всички случаи е изпълнена в достатъчен обем, приложени са всички необходими изследвания, лечение, терапия, консултации. Вложени са значителни финансови средства при лечението на тези пациенти. Резултатът от лечението е изцяло положителен, тоест постигнат е желания ефект и пациентите са доволни, но въпреки това, директора на РЗОК-Плевен налага завишена финансова санкция за различни по вид и правно основание нарушения.

Сочи също, че е налице съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като в обжалваната заповед за налагане на санкции липсва индивидуализиране на Протокол за констатираните нарушения. Същият е съществен етап от административната процедура и неговата липса води до нищожност на издадената Заповед за налагане на санкции.

Поради всички тези факти и аргументи, счита, че издадената заповед от директора на РЗОК-Плевен следва да бъде отменена като незаконосъобразна - издадена при съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие на целта на закона.

Моли да бъдат присъдени разноски, включително адвокатски хонорар. Прави и доказателствени искания.

С определение № 3746/12.12.2025 г. /л.38/ жалбата е оставена без движение за внасяне на държавна такса и представяне на доказателства за валиден електронен подпис на управителя. Указанията са изпълнени в указания от съда срок, като е представен документ за платена държавна такса в размер на 50 лева /л.56/, и жалба, подписана собственоръчно от управителя /л.л.47-55/.

Ответникът не подал писмен отговор на жалбата, въпреки представената му възможност с Определение № 3875/23.12.2025 г. /л.162/.

В съдебно заседание оспорващият - МБАЛ „СВЕТИ ПАНТАЛЕЙМОН – ПЛЕВЕН“ ООД – гр. Плевен, редовно призован не се представлява. Постъпила е молба вх. № 803/09.02.2026 г., изпратена чрез ССЕВ от адв. Х. Н. от САК, като е посочила, че е пълномощник на оспорващото дружество, с която е заявила, че поради служебна ангажираност не е в състояние да се яви в съдебното заседание по делото. Счита, че няма пречка да се даде ход на делото, поддържа жалбата, няма доказателствени искания и няма да сочи нови доказателства. Към молба вх. № 803/09.02.2026 не е приложено пълномощно за процесуално представителство на оспорващото дружество.

В съдебно заседание ответникът – ДИРЕКТОР НА РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА – гр. ПЛЕВЕН, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Л. Л., която оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и недоказана. Заявява, че се касае за седем нарушения, извършени в условия на повторност, поради влезли в сила предходни заповеди за санкция. Четири от нарушенията са по условия и ред за оказване на медицинска помощ, три – на установените изисквания за работа с медицинска и финансова документация. Финансовата неустойка при повторно нарушение болнична помощ за горепосочените нарушения е определена в съответен размер от - до, за което директорът е наложил минимума от същата. Заявява, че според НРД лечебното заведение носи отговорност за действията на своя персонал, а субект на санкцията по болнична помощ и договорен партньор на НЗОК е самото лечебно заведение, а не отделните лекари индивидуално в нея и тъй като санкцията се налага на лечебното заведение като страна по договор, персоналният състав на извършените вътре структури не променя факта, че лечебното заведение е допуснало системност на нарушението. Посочва, че в случая изискването на § 1, т. 3 от ДР на НРД като специална разпоредба, която посочва какво е повторност по смисъла на същия договор, изцяло е изпълнен и спрямо същото лечебно заведение е била наложена предходна санкция за нарушения от същия вид. В чл. 455 до чл. 462 от НРД са описани санкциите за различни групи нарушения, като съответните нарушения се групират, а предходният санкционен акт е влязъл в сила. Посочва, че новите нарушения са извършени в рамките на релевантния период, предвиден в НРД и нарушението е извършено от лекар, както и че няма изискване в специалната разпоредба да е същия лекар, както има за същото нарушение и следователно са налице всички нормативни предпоставки за повторност. Моли за срок за подробни писмени бележки. В предоставения от съда срок, представя писмена защита по делото вх. рег. №895/11.02.2026г., с подробни доводи за неоснователност и недоказаност на жалбата.