Решение № 904 от 25.06.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 904 гр. Пловдив , 25.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Божидар Ив. Кърпачев като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330203870 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на АЕСБИ ГРУП ЕООД против Електронен фиш Серия Г № 0028441, издаден от ОДМВР-Пловдив, с който на АЕСБИ ГРУП ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни възражения за незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от приложената по делото разписка процесния фиш е връчен на дата 10.05.2021г. Жалбата е входирана с регистрационен номер от 21.05.2021г. От изложеното следва, че 14-дневния срок по смисъла на чл. 189, ал.8 ЗДвП се явява спазен.

1

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания електронен фиш, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

В ЕФ е посочено, че е издаден за това, че на 20.02.2021 г., в 18:19 часа в гр.Пловдив, бул.Асеновградско шосе № 83 с МПС ФОРД ТРАНЗИТ с регистрационен номер .... е установено нарушение на Кодекса за застраховането

(КЗ), заснето с автоматизирано техническо средство/система № MD1196.

ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА ЕФ.

Съгласно чл. 189, ал.4 ЗДвП сред задължителните реквизити на ЕФ са 1. описание на фактическите признаци на нарушението;

2. посочване на нарушените правни норми.

Освен това с ТР 1/2014 на ВАС се прие, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции .

Той се приравнява по правното си действие едновременно към АУАН и НП.

Затова при очертаване на задължителното съдържание на ЕФ субсидиарно приложение на основание чл. 84 ЗАНН следва да намерят и задължителни указания на ППВС 1/1953, според което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

С оглед гореизложените принципни положения трайната съдебна практика е приела, че възможност за потвърждаване ЕФ съществува само при кумулативното наличие на следните предпоставки:

1. В ЕФ пълно, точно и ясно да са описани фактическите положения , които са основание за ангажиране на отговорността на дееца- тоест да са посочени всички елементи от обективна и субективна страна на 2 вменения административен състав;

2. фактическите положения, така както са описани в ЕФ, да се установяват от доказателствата по делото;

3. фактическите положения, така както са описани в ЕФ, да сочат на извършване на съставомерно деяние;

4. в ЕФ пълно, точно и ясно да е описана правната квалификация на извършеното деяние;

5. фактическите положения описани в ЕФ да съответстват на дадената от наказващия орган правна квалификация;

6. фактическите положения, така както са описани в ЕФ, да позволяват реализиране на отговорността на дееца по съответния ред, а именно с ЕФ, а не с НП

Следва да се отбележи също така и че съгласно задължителната тълкувателна практика на стария върховен съд и на ВКС, всяко установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по своята правна същност представлява съществено изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.

Така изрично Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13.XII.1977 г. по н. д.

№ 60/77 г., ОСНК на ВС.

В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287 НПК отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно изменение на обвинението по смисъла на този член.

Съгласно трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо пред въззивната и касационната инстанция , а доколкото производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова, т о института на изменение на обвинението не може да намери приложение при оспорване на електронни фишове пред съда.

Тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред.

3

Така изрично Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. № 1299/2014 г. на Върховен касационен съд

От гореизложеното следва, че ЕФ следва безусловно да се отмени:

- ако в него не са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав;

- или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца чрез описването им в ЕФ;

- или ако фактите, така както са описани в ЕФ (без съда да установява нови положения, които не са надлежно предявени на нарушителя) не позволяват реализиране на отговорността на дееца по съответния процесуален ред, тоест с ЕФ, вместо с НП.

Изискванията за реквизити на АУАН, НП и ЕФ са императивни и те не могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от доказателствата по делото.

В този изричен смисъл е и трайната и най-актуална практика на Административен съд Пловдив- Решение № 1926 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1871 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1924 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1607 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1938 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1963 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд Пловдив, Решение № 1911 от 28.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2020 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1828 от 21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1796 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 616 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 237 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2349 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2262 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

Приложени към процесния случай гореизложените принципни положение водят до следните изводи:

От систематичното тълкуване на нормите на чл. 638, ал. 4 КЗ, чл. 638, 4 ал.1 КЗ и чл. 483, ал.1, т.1 КЗ следва, че за да бъде реализирана отговорността на дееца с електронен фиш за вменения административен състав следва да са налице кумулативно следните елементи от фактическия състав:

-наказаният субект да е собственик на процесното МПС;

-за процесното МПС да няма сключен валиден договор за задължителна застраховка гражданска отговорност;

- да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в страната, независимо кой е бил неговия водач;

-управлението да е установено с АТСС.

На следващо място, за да възникне въобще задължение за собственика да сключи задължителна застраховка гражданска отговорност по смисъла на чл. 483, ал.1, т.1 ЗДвП, МПС следва да не е спряно от движение.

Предвид гореизложените принципни положения тези съставомерни обстоятелства: че МПС не е спряно от движение; че с АТСС е заснето „управление“ на МПС, тоест неговото движение по отворената за обществено ползване пътна мрежа; че към датата на заснетото управление за МПС „липсва сключена валидна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите следва не само да се установяват от доказателствата по делото, но и да са описани в ЕФ, доколкото само по този начин надлежно се въвеждат в предмета на доказване по делото.

В процесния ЕФ липсва отразяване на което и да било от посочените съставомерни обстоятелства, като използваната техника за описание на фактическите признаци на нарушението, чрез посочване, че е установено нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ), без изобщо да е конкретизирано какво е то, не отговаря и на най-елементарните изисквания за съдържание на ЕФ.

Посоченото се явява самостоятелно основание за отмяна на ЕФ, доколкото същият не отговаря на законоустановените изисквания за реквизити.

В този изричен смисъл е и трайната практика на съдилищата от страната, като особено внимание заслужават най-актуалните Решение № 1001 от 14.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 729 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2027 от 12.11.2020 г. по к. адм.

5 н. д. № 2220 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, при които ЕФ за същото по вид нарушение, е отменено поради нарушение на изискванията за реквизити при значително по-добро описание на съставомерните белези на извършеното нарушение.

В случая констатираните пороци при описание от фактическа страна на съставомерните признаци на допуснатото нарушение няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.

Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за които се наказва и действителните правни рамки на повдигнатото му обвинение едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.

Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, без те да са надлежно индивидуализирани в ЕФ, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган.

В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. Доколкото обаче в случая е издаден ЕФ, който съчетава функциите, както на АУАН, така и на НП , тоест той представлява едновременно процесуалния документ, с който се повдига административното обвинение и акта, с който се налага наказанието, този ред за саниране на пороците в административния процес е неприложим.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на 6 разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 400 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.