Решение № 13526 от 07.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13526 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАФАЕЛА СТ. МАТЕВА като разгледа докладваното от РАФАЕЛА СТ. МАТЕВА Гражданско дело № 20241110168308 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

С решение № 7121 от 22.04.2025 г., постановено по гр. дело № 68308/2024 г. по описа на СРС, 179 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от А. А. П. срещу С********* „******-*****“ иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сума в размер на 2000 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец октомври 2024 г.

По указания на СГС, дадени с определения от 27.06.2025 г., от 07.10.2025 г. и от 09.06.2026 г., постановени по в.гр.д. № 7092/2025 г., по описа на СГС, IV-Д въззивен състав делото е върнато на СРС за провеждане на производство по реда на чл. 250 ГПК. Посочено е последното е обосновано от изложените от ищцата оплаквания в подадените от нея допълнения към въззивната жалба с вх. № 152062/30.04.2025г., вх. № 154054/02.05.2025 г. и вх. № 154102/02.05.2025 г., касателно отказа на СРС да се произнесе по иска й за обезщетение за неиздадените й документи за трудов стаж и др., относими към иска й по чл. 226 КТ, както и по иска й по чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на трудово възнаграждение за целия период на трудовото й правоотношение, в които части, производството по делото е прекратено с влезли в сила определения, постановени в открито съдебно заседание от 31.03.2025 г.

Насрещната страна – С********* „******-*****“ е изразила становище за неоснователност на направеното искане, обективирано в депозирания по делото отговор на въззивната жалба.

По искането за допълване съдът намира че същото е направено в законоуставения срок по чл. 250, ал. 1 ГПК, поради което се явява допустимо, като в случая призоваване на страните в открито съдебно заседание не се 1 явява необходимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:

Видно от съдържанието на исковата молба, ведно с уточнителната молба от 23.12.2024 г., ищцата ****** ********* П. е предявила срещу ответника ****** ****** кумулативно обективно съединени осъдителни искове, както следва: 1) на основание чл.128, т. 2 КТ за осъждане на ответното дружество да и заплати сума в общ размер на 6000лв. представляваща дължимото й трудово възнаграждение за месец октомври, ноември и декември 2024г., както и на основание чл.226, ал.2 КТ иск в размер на 500 000лв. – имуществени и неимуществени вреди, дължащи се на неоформянето на трудовата й книжка. С определението по чл. 140 ГПК исковата молба е оставена без движение в частта й относно иска по чл. 226, ал. 2 КТ като на ищцата е указано да посочи поотделно размер на претендираните имуществени и неимуществени вреди, което тя не е сторила в предоставения й срок.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 31.03.2025 г. съдът е прекратил производството по иска с правно основанив чл. 226, ал. 2 КТ поради неизпълнение на дадените указания, както и по иска по чл. 128, т. 2 КТ относно месеците ноември и декември 2024 г. поради недопустимост в конкретната хипотеза на последващо обективно съединяване на искове.

Определенията на съда не са обжалвани и са влезли в законна сила на 01.06.2026 г., което обстоятелство е констатирано и от въззивния съд.

Според съдебната практика непълнота в съдебния акт е налице, когато той не обхваща целия спорен предмет – липсва формирана воля на съда относно част от спорното право, един от съединените искове, допълнителните искания, свързани с главния спорен предмет – лихви и разноски. Допускането на исканото допълване се предпоставя наличието на такава непълнота на съдебния акт, която може да се отстрани, без да се променя вече постановеното. Не е непълен, а неправилен съдебният акт, когато съдът е пропуснал да обсъди доказателства или доводи на страните, каквито са оспорванията на молителя, обективирани в молбите му, като в настоящото производство не може да се иска пререшаване на спора по същество /така Определение № 331/31.05.2010 г. по ч. гр. дело № 474/2009 г. на ВКС, IV г. о./.

Отделно от това с оглед очертания предмет на делото, съдът е бил десезиран с претенциите на ищцата по чл. 226, ал. 2 КТ както и по иска по чл. 128, т. 2 КТ за месеците ноември и декември 2024 г., поради което с решението, чието допълване се иска, за съда не е съществувало задължение да се произнесе и по тях.

Поради изложеното искането се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с молби с вх. №

152062/30.04.2025г., вх. № 154054/02.05.2025 г. и вх. № 154102/02.05.2025 г. на ищцата А. А. П. искане за допълване на решение № 7121 от 22.04.2025 г., постановено по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване препис на страните – арг. чл. 250, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3