Решение № 51 от 16.03.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Враца, 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. Петрова

Камелия Пл. Колева при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211400500570 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 270769/04.11.2021 г. на М. Г. Х., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.М.Д., против Решение № 260451/18.10.2021 г. по гр.д.№ 643/2021 г. на Районен съд-Враца, с което е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че жалбоподателят дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, сумата 4 378,56 лв. – главница по договор за потребителски кредит № *** от 17.06.2016 г. за периода 05.09.2018 г.05.12.2020 г.; сумата 269,44 лв. – договорна лихва за периода 05.05.2019 г.19.10.2020 г.; сумата 792,08 лв. – обезщетение за забава за периода 06.09.2018 г.-03.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2020 г. до изплащането й, за които суми е издадена Заповед № 260390/06.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2886/2020 г. на Врачанския районен съд, и жалбоподателят е осъден да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумата 158,80 лв. – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№ 2886/2020 г. на ВРС, както и сумата 566,33 лв. – разноски за държавна такса, за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение по гр.д.№ 643/2021 г. на ВРС.

В жалбата се поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, че не е обосновано и не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Твърди се, че ответникът не е получавал уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, поради което не е ясно дали е спазен срока в 1 хипотезата на чл.147 ЗЗД. Навеждат се доводи, че клаузата, с която е договорен фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 31.96% е нищожна поради противоречие с добрите нрави, а тази, с която се уговаря годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 39.85% също е нищожна поради противоречие с добрите нрави и на основание чл.146 ЗЗП. Развиват се съображения за недействителност и поради противоречие със закона на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. Оспорва се дължимостта на сумите, начислени като такси за извънсъдебно събиране, тъй като цесията не е съобщена на ответника М.Х.. Въззивникът счита, че от събраните по делото доказателства не може по безспорен и несъмнен начин да се установи наличието на задължения за плащане по договор за потребителски кредит от 17.06.2016 г., както и да се установи, че ответникът е получил уведомление по чл.143 ЗЗД.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан, с произтичащите от това законни последици.

В подадения отговор вх.№ 271169/21.12.2021 г. "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт И.С., оспорва въззивната жалба. Въззиваемият счита, че първоинстанционният съд правилно е приел за безспорно доказано наличието на сключен договор за паричен заем, по силата на който на ответника е предоставена парична сума, и наличието на валиден договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил вземанията на кредитодателя, както и че не е проведено доказване от ответната страна, че е изпълнено задължението за връщане на заема.

Изтъква, че възраженията за неспазване на срока по чл.147 ЗЗД и срещу таксата за извънсъдебно събиране са неотносими към спора, тъй като процесният договор не е обезпечен с поръчителство, а посочената такса нито е уговаряна, нито е събирана от ответника.

В отговора се изразява становище за неоснователност на възраженията за нищожност на клаузите от договора, касаещи ГЛП и ГПР, в чиято подкрепа се излагат подробни теоретични доводи и се извършва позоваване на съдебна практика. Въззивникът счита за неоснователни и оплакванията в жалбата, касаещи липсата на уведомяване на ответника за цесията и за предсрочната изискуемост на задължението, като развива съображения, подкрепени с подробен анализ на касационната практика.

Въззивникът моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да му бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция съдебни разноски.

Възивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Враца е сезиран със заявление на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против М. Г. Х. от гр.Враца за следните парични вземания:

2 главница в размер на 4 378,56 лева, договорна лихва в размер на 269,44 лева за периода от 05.05.2019 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 19.10.2020 г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочната изискуемост/; мораторна лихва в размер на 792,08 лева за периода от 06.09.2018 г. до датата на подаване на заявлението пред съда, както и законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на главницата. Претендира се и присъждане на направените съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В заявлението се сочи, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит № ***/17.06.2016 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и М. Г. Х., задълженията по който са прехвърлени по силата на Приложение № 1 от 08.04.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. в полза на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Посочва се също, че на М. Г. Х. е бил отпуснат паричен кредит в размер на 5000,00 лева, като е било договорено заплащане на възнаградителна лихва и закупуване на застраховка с премия от 1484,00 лв. Дружеството-кредитор е изплатило заетата сума по уговорения начин, а кредитополучателят се е задължил да я върне в срок на 53 броя равни месечни вноски, всяка от които в размер на 208,00 лв., според уговорен погасителен план. Крайният срок на издължаване по договора за кредит е 05.12.2020 г. Посочва се, че длъжникът е извършил частични плащания, но е останало непогасено задължение за главница в размер на 4 378,56 лв. и договорна лихва в размер на 269,44 лв., като върху неплатената главница е начислена и лихва за забава в размер на 792,08 лв.

Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 2886/2020 г. по описа на Районен съд-Враца и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 260390/06.11.2020 г., с което заявлението е уважено изцяло.

Издадената заповед е връчена на длъжника на 15.11.2020 г. и в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от М. Г. Х., поради което с Разпореждане № 264258/04.12.2020 г. заповедният съд на основание чл.415, ал.1, т., ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване съществуване на претендираните вземания. Препис от посочения съдебен акт е връчен на заявителя на 07.01.2021 и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК същият е предявил иск през ВРС, за което е уведомил заповедния съд.

В исковата молба се излагат обстоятелства, идентични с тези в заявлението по чл.410 ГПК. Прави се искане за признаване за установено, че М. Г. Х. дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 260390/06.11.2020 г. по ч.гр.д.№ 2886/2020 г. по описа на ВРС.

В съдебното производство ответникът М.Х. депозира отговор, в който се оспорва основателността на исковите претенции.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства и е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза. Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства. Настоящият съдебен състав обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изложените от страните фактически и правни доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Договор за потребителски паричен кредит, 3 отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *** от 17.06.2016г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и М. Г. Х. се установява, че кредиторът е отпуснал на ответника кредит в размер на 5000,00 лева. Договорено е заплащането на застрахователна премия в размер на 1 484,00 лв., както и на такса ангажимент в размер на 175,00 лв. В договора са посочени годишен процент на разходите /ГПР/ от 39,85%, годишен лихвен процент /ГЛП/ от 31,96 %, както и обща стойност на плащанията по договора в размер на 11 024,00 лв. Ответникът се е задължил да възстанови заетата сума на 53 броя месечни вноски, всяка от които в размер на 208,00 лв. В договора е обективиран и погасителен план, в който са посочени падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница.

Приложени са условията по Договора за кредит, както и Сертификат № ***, с който се удостоверява, че застрахователите "Кардиф Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо застраховане, клон България" срещу заплащане на застрахователна премия се задължават да застраховат съгласно Общи условия на застраховка "Закрила на плащанията" М. Г. Х. по пакети "Защита на плащанията" и "Злополука". Сертификатът е подписан от застраховано лице и от застраховащия /без да се посочва име/.

Приложени са Общите условия, при които се посочва, че се сключва договора за застраховка.

Видно от представения по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и “Агенция за събиране на вземания“ ЕООД, както и приложение № 1/08.04.2019 г. към него, вземанията по посочения договор за потребителски паричен кредит срещу ответника М. Г.

Х. са цедирани на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. В договора за цесия е посочено, че приложение № 1 от договора е неразделна част от него /пар. 1, т.1 от договора/. Представено е и писмено потвърждение от 08.04.2019 г., видно от което „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД потвърждава извършената продажба на „Агенция на събиране на вземания“ЕАД на всички вземания, индивидуализирани в Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017 г. и Приложение №1/08.04.2019 г. към него. С изрично пълномощно законният представител на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е упълномощил „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството си на цесионер по Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, са изпратени 2 броя уведомителни писма от 11.04.2019 г. и 15.10.2020 г. за извършената продажба на вземането, но няма данни същите да са били връчени на М.Х..

В заключението на допуснатата и изслушана пред районния съд съдебно-счетоводна експертиза е отразено, че кредитът по Договор № *** е усвоен от ответника чрез извършен на 20.06.2016 г. превод от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД по сметката на кредитополучателя М.Х. на сумата 4825,00 лв., представляваща разликата между договорената главница по кредита от 5 000,00 лв. и удържана такса ангажимент в размер на 175,00 лв.

От заключението на експерта се установява, че до датата на цесията – 4

08.04.2019 г. по договора са постъпили плащания в общ размер от 4 848,88 лв., а след тази дата са постъпили плащания в размер на още 1 000,00 лв.

Според вещото лице, размерът на неплатената главница до падежа на последната погасителна вноска е общо 4 378,56 лв., в т.ч. 4 350,56 лв. – неплатен остатък от главницата по кредита и 28,00 лв. – неплатена главница по застрахователния договор. В заключението е посочено, че дължимата възнаградителна лихва до 05.12.2020 г. е в размер на 1 269,44 лв. Дадени са и варианти за размера на дължима главница и възнаградителна лихва към датата на последната падежирала вноска.