Решение № 1 от 05.01.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Кюстендил, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Търговско дело № 20241500900015 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава Тридесет и втора „Производство по търговски спорове”, чл.365 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по исковата молба на „Ойлкарт“ ЕООД, с ЕИК 121654132, със седалище и адрес на управление в гр.С., ул. "****" № * представлявано от управителя Б. Д., подадена чрез пълномощника адв.С. Б. от АК-София, с адрес за кореспонденция – гр.С., ул.„****************" № ***, ет.*, ап. *, чрез адв.С.Б., срещу „Емар Инженеринг“ ЕООД, с ЕИК 203396788, със седалище и адрес на управление в гр.С.б, ул. "******"№**, представлявано от управителя Е. К. П., и срещу Е. К. П., с ЕГН **********, с адрес: с.Ч., ул.„*****№ **

Предявен е иск по реда на чл.422 ал.1 от ГПК с правно основание чл.535 от ТЗ за признаване за установено по отношение на ответниците „Емар Инженеринг“ ЕООД и Е. К. П., съществуването на вземане на „Ойлкарт“ ЕООД, за което е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№740/2024г. по описа на РС-Дупница за сумата от 25 000 евро, дължима солидарно от същите, представляваща част от неизплатена сума, цялата в размер на 75 000 евро по запис на заповед, издаден на 07.03.2023г. от „Емар Инженеринг“ ЕООД и авалиран от Е. К. П., с падеж – на предявяване, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.04.2024г., до окончателното изплащане. Претендира се присъждане на сторените разноски в производството по ч.гр.д.№740/2024г. по описа на ДнРС – 977.92 лева за държавна такса и 2 661.00 лева за адвокатско възнаграждение, както и на тези, направени в исковия процес.

Ищецът твърди в исковата си молба, че поради настъпването на падежа на вземането по издадения от ответното дружество и авалиран от П. запис на заповед за сума в размер на 75 000 евро, предявен за плащане в деня на издаването му, и липсата на извършено плащане на посочената в същия солидарно дължима сума, е било инициирано заповедното производство пред ДнРС и с подадено възражение от 1 длъжниците и дадени указания от съда е обоснован правният интерес от предявяване на настоящия установителен иск за част от сумата, за която е бил издаден записът на заповед, а именно – 25 000 евро.

В срока за отговор на исковата молба ответниците са депозирали такъв, чрез пълномощник адв.М.К. от АК-К., като са възразили срещу основателността на исковата претенция, с искане за отхвърлянето й. В подкрепа на тази позиция, е изтъкнат довод за наличие на съвпадение на датата на издаване на записа на заповед с датата, вписана като такава на предявяването му за плащане; навежда се и твърдение, че при попълването на ценната книга от Е. П., полетата за дата на предявяване са останали празни, а в последствие е била вписана дата от лице, различно от издателя и авалиста.

Наред с посоченото, в отговора е заявено, че въпросният запис на заповед е бил издаден като обезпечение по съществуващо между „Ойлкарт“ ЕООД и „Емар Инженеринг“ ЕООД договорно правоотношение по сключен на 07.03.2023г. договор за предоставяне на услуги, ведно с приложение №1 и приложение №2 към него, подписани на същата дата, като конкретното обезпечение е било договорено в чл.2 т.2.2 от приложение №1 и според чл.3 от същото е предназначено да служи за гарантиране на всякакви и всички плащания по договора. В отговора на исковата молба се твърди, че настоящият ищец е инициирал друго исково производство – т.д.

№12/2024г. по описа на КнОС, имащо за предмет предявени искове за реално изпълнение на договора за услуги, сключен между двете дружества, а също и за заплащане на неустойка за вреди от забавата, имащо за предмет и иск по чл.135 от ЗЗД. Сочи се, че в исковата молба, инициирала въпросното съдебно производство, „Ойлкарт“ ЕООД е посочило множество фактури, по които е заявило, че „Емар Инженеринг“ ЕООД му дължи плащане, като претенциите, които е предявило, също са заявени като частични искове – 25 973.54 лева – главница, частично от 333 796.17 лева, и 5 115.02 лева – неустойка, частично от 89 773.76 лева. Ответникът счита, че с предявяването на настоящия иск за сумата от 25 000 евро, на основание издадения като обезпечение по договора за услуги запис на заповед, без посочване на вземането по договора, във връзка с чието неизпълнение, се търси тази сума, се създават предпоставки ищецът да получи изпълнение два пъти на едно и също задължение. В тази връзка, в отговора на исковата молба е направено искане за съединяване за общо разглеждане на двете производства, при наличие на хипотезата на чл.213 от ГПК.

Ответниците възразяват за липса на правен интерес ищецът да претендира суми, дължими за услуги, предоставени от трети лица.

В срока по чл.372 от ГПК ищцовото дружество е депозирало допълнителна искова молба, в която е изложило доводи за неоснователност на възражението по отношение на записа на заповед, изтъквайки липса на пречка записът на заповед, платим на предявяване да бъде предявен за плащане в деня на издаването и авалирането му, както и на изискване датата на предявяване да бъде вписана в ценната книга лично от лицето, на което се извършва предявяването. В допълнителната искова молба не е оспорена верността на твърдението на ответниците, че процесният запис на заповед е бил издаден за обезпечение на съществуващо между страните каузално правоотношение, като е посочено, че между „Ойлкарт“ ЕООД и „Емар Инженеринг“ ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на услуги още на 27.04.2020г., ведно с приложения към него, като отношенията са били предоговорени на 07.03.2023г., поради обстоятелството, че към тази дата е бил сменен законният представител на „Емар Инженеринг“ ЕООД, като новият такъв в лицето на Е. П. е подписал новия 2 договор и приложенията, както и се е задължил по записа на заповед от 07.03.2023г.

В допълнителната искова молба е разяснен предметът на договорните отношения между двете дружества, като е посочено, че „Ойлкарт“ ЕООД е търговски представител на DKV EURO SERVICE GmbH+Co.KG, съкратено DKV, на Пътни такси Сърбия ДОО и други доставчици, които осигуряват различни системи за безкасово заплащане на стоки и услуги, чрез които клиентите имат възможност без да плащат в брой на търговския обект, да получават стоки и услуги по време на път на територията на цяла Европа, които да заплащат след това. Пояснено е, че ползването на системата DKV се осъществява чрез безконтактна карта, посредством която клиентът получава следните услуги: зарежда горива, плаща пътни такси, такси за ферибот, тунели, мостове, сервизни услуги и други на търговски обекти, с които има сключени договори за използване на DKV (ДКВ) карти и реално получените чрез тези безконтактни карти стоки и услуги се заплащат от клиента отложено, за което DKV EURO SERVICE GmbH+Co.KG издава обобщена фактура/справка към клиента, която съдържа описание на ползваната услуга, а електронните фактури съдържат подробна информация за транзакциите с картите, извършени през периода на фактуриране, както и падежът за плащане. Твърди се, че със сключения между страните договор, „Ойлкарт“ ЕООД е поело задължението да предостави на „Емар Инженеринг“ ЕООД посочените в договора услуги, включително системата за безкасови разплащания DKV, като страните са уговорили кредитен лимит (максимално допустима сума с ДДС, която ответникът може да ползва при условията на отложено плащане) на предлаганите от ищеца системи за разплащане и услуги, както и вид на обезпеченията.

Ищецът твърди, че е изправна страна по сключения договор, а ответникът „Емар Инженеринг“ ЕООД не е заплатил в уговорените срокове множество фактури, поради което, според ищеца, дължи плащане както на сумите по тях, така и на неустойки за забава, договорени между страните.

В допълнителната искова молба ищецът е конкретизирал вземанията, който са обезпечени с издаването на записа на заповед за сума в размер на 75 000 евро, с левова равностойност 146 687.25 лева, а именно: 51 895.04 лева – незаплатен остатък по фактура №23/*************/000 от 30.11.2023г., с падеж 23.12.2023г.; 10 379 лева – неустойка за забава плащането на горния остатък, начислена за периода 24.12.2023г. – 08.04.2024г.; 66 489.65 лева- незаплатена сума по фактура с №23/**********/000 от 15.12.2023г., с падеж 07.01.2024г.; 12 234.16 лева – неустойка за забава плащането на горната сума, за периода от 08.01.2024г. до 08.04.2024г.; 3 742.31 лева – неизплатена сума по известие за плащане №**********/15.01.2024г., с падеж 04.02.2024г.; 478.72 лева – неустойка за забава плащането по горния дълг, начислена за периода от 05.02.2024г. до 08.04.2024г.; 147.73 лева – неизплатена сума по фактура №********** от 29.02.2024г., с падеж 20.03.2024г.; 5.40 лева – неустойка за забава плащането на горния дълг за периода 21.03.2024г. – 08.04.2024г.; 611.02 лева – неизплатена сума по фактура с №23/000071341/000 от 15.12.2023г., с падеж 07.01.2024г.; 111.02 лева – неустойка за забава плащането на горния дълг, начислена за периода 08.01.2024г. до 08.04.2024г.; 639.46 лева – неплатена сума по фактура с №24/000012191/000 от 15.02.2024г., с падеж 09.03.2024г. и 37.12 лева – неустойка за забава плащането на горната сума, начислена за периода от 10.03.2024г. до 08.04.2024г. Или общо 146771.30 лева, от които: главница в общ размер на 123 525.88 лева и неустойка в общ размер на 23 245.42 лева.

Наред с горното, ищецът е посочил, че претендираното частично вземане в 3 размер на 25 000 евро, с левова равностойност 48 895.75 лева, предмет на настоящия иск, представлява вземане, което по каузалното правоотношение между страните е част от незаплатения остатък от 51 895.04 лева по една от издадените фактури, а именно: фактура №23/*************/000 от 30.11.2023г., която сума ищецът е заплатил вместо ответното дружество във връзка с потребени, но неплатени от последното стоки и услуги. При направената конкретизация, е акцентирано, че предметът на настоящото и на т.д.№12/2024г. по описа на КнОС не е идентичен, не се търсят едни и същи вземания, а и страните по двете дела са различни, поради което е възразено те да бъдат съединени за общо разглеждане.

В допълнителната искова молба е изразено несъгласие с твърдението на ответниците за липса на правен интерес от претендиране на суми, дължими за услуги, предоставени от трети лица. Ищецът се е позовал на раздел VIII, т.13 (реално т.14) от приложимите в отношенията на страните Общи условия, според която „Ойлкарт“ ЕООД има право да предприема от негово име и за негова сметка всички необходими действия за заплащане на дължимите суми по издадените от ДКВ или от друго представлявано лице фактури, както и да се удовлетворява от издадените обезпечения за гарантиране на задълженията по тези услуги, като завежда от свое име и за своя сметка и да претендира от клиента по съдебен ред парични суми по фактурите, издадени от едно или повече от следните дружества: ДКВ и други, чиито представител е Ойлкарт.

В подадения в срок отговор на допълнителната искова молба, не са направени нови възражения по твърденията на ищеца в допълнителната искова молба, като е заявено единствено, че се поддържа първоначалния такъв.

Съдът е приел, че липсват основания за съединяване на настоящото производство с това по т.д.№12/2024г. по описа на КнОС, тъй като независимо от частичната идентичност на страните по двете дела, е счел, че те нямат такава връзка помежду си, която да налага необходимостта от разглеждането им в едно производство и постановяването на общо решение по тях. След уточнението на конкретното вземане, произтичащо от сключения между страните договор, за обезпечаване на което е бил издаден записът на заповед, по който се търси изпълнение в настоящото производство и съпоставяне на твърденията с тези, изложени от ищеца в исковата молба, по която е било образувано т.д.№12/2024г. по описа на КнОС, препис от която е приложен към отговора на исковата молба, е формиран извод, че липсва идентичност и припокриване на претенциите, предмет на двете искови производства и не е налице твърдяната от ответниците опасност да бъдат осъдени да изпълнят два пъти едни и същи задължения.