Решение № 364 от 03.11.2022, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. гр.Несебър, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20212150101745 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1, т.1, вр. ал.3 и чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „К.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление град ****, булевард ***** III № 85, етаж *******, представлявано от М.Г.А., твърди в исковата молба, че между него, от една страна като кредитодател, и ответника В. М. М. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: град *********5, от друга страна в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ****/27.01.2020г., като в изпълнение на задълженията си по него, кредиторът е предоставил на ответника сумата по кредита в уговорения размер от 1 000 лева като я е превел чрез системата e-pay и получена от ответника на каса на партньорски офис на „И.“ АД.

Ответникът е избрал гарант по кредита да му бъде осигурен от кредитодателя, срещу което той се е задължил към ежемесечната му погасителна вноска да бъде начислявана такса „Гарант“, а такова качество е имал „Б.К.“ ООД, който е гарантирал вземанията на кредитодателя по отпуснатия потребителски кредит, и с когото кредитодателят е имал договор за предоставяне на гаранции по потребителски кредит от 25.10.2014г. Целият размер на сумата по кредита, която ответникът е следвало да върне, е в размер на 2 080 лева, включваща главница, договорна лихва и такса „Гарант“, като плащането е следвало да се извърши чрез десет погасителни вноски през периода от 27.02.2020г. до 27.01.2021г. Той е погасил първите четири вноски, а по петата е извършил частично плащане на сумата в размер на 1,03 лева, след което е преустановил плащанията, отказва да погаси доброволно 1 задълженията си въпреки отправените му покани. След изтичане срока на договора за неплатената част от паричните задължения ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 729/2021г. по описа на Несебърския районен съд, който е уважил искането и е издал заповед за изпълнение, срещу която ответникът – длъжник по заповедта – е подал възражение. Моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата в размер на 666,68 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ****/27.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, сумата в размер на 238,97 лева, представляваща договорна лихва, дължима за периода от 27.06.2020г. до 27.01.2021г., и сумата в размер на 26,04 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 28.06.2020г. до 26.05.2021г. Претендира разноски в настоящото производство, както и тези, направени в заповедното производство.

В отговора на исковата молба, подаден от особения представител на ответника, се заявява оспорване на исковете по основание и размер. Отрича между страните да е възникнало валидно облигационно отношение, тъй като договорът и Общите условия не са подписани от ответника. Освен това ищецът, в качеството му на доставчик на финансови услуги, не е изпълнявал задълженията си по чл.8 – 10 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, да предостави на потребителя необходимата преддоговорна информация, с която последният да се е запознал и да е приел Общите условия по предлагания му кредит и да е получил и потвърдил „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити“. Ищецът не представя като доказателства дори искането на ответника за получаване на паричен заем, като се оспорва и твърдението ответникът да е получавал заемната сума, въпреки, че тя е била наредена на 21.01.2020г. чрез системата ePay в негова полза от страна на ищеца. При условията на евентуалност излага твърдения за наличие на неравноправни клаузи, тъй като те не са индивидуално уговорени, и които правят договора за кредит недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Такава се явява клаузата в т.4 от кредитния договор за такса „гарант“, чийто размер е формулиран по неясен начин и се претендира въз основа на сключен между „К.И.“ ООД и „Б.К.“ ООД Договор за предоставяне на гаранция от потребителски кредити. Този договор не обвързва ответника, тъй като той е трето лице по него. Не са налице основания по процесния договор за кредит за плащане от страна на ответника на такава такса „гаранция“, като освен това сумата по нея не е включена в ГПР, а клаузата, с която тя е уговорена, е в нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗЗПт. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

В съдебно заседание ищецът не се представлява нито от законен нито от процесуален представител. С отделно писмено становище, подадено от упълномощен адвокат, същият заявява, че поддържа предявения иск и взема становище по отговора на исковата молба като подчертава, че между страните е налице валидно облигационно отношение чрез направените от тях електронни изявления и постигане на съгласие относно 2 съществените елементи на договора, които ответникът е потвърдил по този начин. За доказано намира, че ищецът е изпълнил поетото задължение като е предоставил на ответника уговорената със сключения договор заемна сума, който от своя страна я е усвоил.

Клаузите в процесния договор за кредит не са в противоречие с разпоредбите на ЗПК, а информацията, която е предоставена на потребителя преди сключването на кредита, е пълна, вярна и разбираема, ответникът не е въведен в заблуждение. Отбелязва, че таксата гарант, която е ответникът е избрал при подаване на заявката за кандидатстване за кредит като опция за обезпечение на кредита, не е предмет на исковата претенция, но посочва, че тази такса гарант не е част от разходите по кредита.

Ответникът не се явява в съдебно заседание, представлява се от особен представител, който поддържа искането си за отхвърляне на иска като неоснователен.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Между „К.И.“ ООД, като кредитодател, от една страна, и В. М. М., от друга страна в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит „ЕКСТРА“ за сумата в размер на 1 000 лева, като е посочено, че кредитът се предоставя съгласно попълнена онлайн регистрационна форма и съгласно посочен от кредитополучателя начин, а кредитополучателят се е задължил да върне кредита до 27.01.2021г. с уговорената лихва, която е с фиксиран годишен лихвен процент 36%; годишният процент на разходите е 49,70%. Връщането на кредита е предвидено да стане чрез плащания в полза на „К.И.“ ООД във всеки клон на И. АД, както и на всяко едно устройство на CASHTERMINAL. Съгласно погасителния е предвидено ответникът-кредитополучател да заплати 12 равни месечни погасителни вноски през периода от 27.02.2020г. до 27.01.2021г., всяка от които в размер на 173,37 лева, като вноската включва главница от 83,33 лева и лихва в размер на 30 лева, т.е. общият размер на лихвата е 360 лева. От погасителния план се установява също, че размерът на таксата гарант възлиза на сумата в размер на 720 лева, като във всяка от погасителните вноски се включва по 60 лева от нея.

От заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която вещото лице при изслушването му в съдебно заседание заявява, че поддържа, се установява, че сумата по процесния договор за кредит в размер на 1 000 лева е преведена от ищеца към ответника чрез системата e-pay на 27.01.2020г. с основание „договор № ****/27.01.2020г.“ и че е усвоена от него именно на 21.01.2020г., което обстоятелство той е удостоверил с подписа си. По отношение на процесния кредит на ответника, счетоводството на ищеца е водено редовно. Постъпилите суми са отразявани в коректния период, лихвите по задълженията са начислявани своевременно. Отразени са всички движения и задължения. В счетоводството на ищеца са отразени извършените плащания по договора за кредит, с които са погасени сумите по отделните пера. Ответникът е заплатил четири погасителни вноски, като на 27.02.2020г. е заплатил сумата в размер на 173,33 лева, на 26.03.2020г. – 173,33 лева, на 14.05.2020г. – 173,33 лева, и на 08.06.2020г. той е заплатил сумата в размер на 175 лева, или общо платената от ответника сума на ищеца е в размер на 695,59 лева. О този начин той 3 е погасил главница в размер на 333,32 лева, лихва в размер на 121,03 лева, останалата платена сума от 241,24 лева е отнесена за погасяване на такса гарант. В счетоводството на ищеца са отразени следните задължения като остатък по партидата на В. М. М.: 666,68 лева – главница, 238,97 лева – договорна лихва за периода от 27.06.2020г. до 27.01.2021г., и 70,44 лева законна лихва за забава за периода от 28.06.2020г. до 26.05.2021г., или общо дължима сума в размер на 927,69 лева.

За вземанията си по процесния договор за кредит „К.И.“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№ 729/2021г. по описа на Несебърския районен съд, който е уважил частично искането и е издал Заповед № 233/11.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, според която длъжникът В. М. М. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град *********5, следва да заплати на кредитора „К.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град ****, булевард ***** III № 85, етаж *******, сумата в размер на 666,68 лева, представляваща част от предоставената като главница сума в общ размер на 1 000 лева по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № **** от 27.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от 28.05.2021г. – датата на подаване на заявлението до съда – до окончателното й изплащане, сумата в размер на 13,34 лева, представляваща част от направените по делото разноски за платена държавна такса, и сумата в размер на 137,36 лева, представляваща част от направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от искането. С Разпореждане № 652/11.06.2021г., постановено по същото дело, съдът в заповедното производство е отхвърлил искането на „К.И.“ АД за издаване на заповед за изпълнение срещу В. М. М. за сумата в размер на 238,97 лева, представляваща непогасена част от договорна лихва, начислена за периода от 27.06.2020г. до 27.01.2021г., за сумата в размер на 480 лева, представляваща договорна такса „Гарант“, начислена за периода от 27.06.2020г. до 27.01.2021г., за сумата в размер на 70,44 лева, представляваща мораторна лихва, начислена общо за периода от 28.06.2020г. до 26.05.2021г., за сумата над уважения размер на присъдените разноски за платена дъжавна такса от 13,34 лева до пълния претендиран такъв от 29,13 лева, и за сумата над уважения размер на присъдените разноски за платено адвокатско възнаграждение от 137,36 лева до пълния претендиран такъв от 300 лева, като неоснователно. Разпореждането в отхвърлителната част е било обжалвано от заявителя, като въззивната инстанция с влязло в законна сила Определение № 839/02.08.2021г., постановено по в.ч.гр.д.№ 1152/2021г. по описа на Бургаския окръжен съд, е отменил разпореждането на първоинстанционния съд в частта му, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на „К.И.“ АД срещу В. М. М. за сумата в размер на 238,97 лева – договорна лихва за периода 27.06.2020г. – 27.01.2021г.; за сумата от 26,04 лева – мораторна лихва за периода 28.06.2020г. – 26.05.2021г., както и за разноските в заповедното производство, както следва: да сумата от още 5,22 лева – за заплатена държавна такса, и за сумата от още 54,64 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение, като вместо това е постановил да се издаде заповед за тези суми. Съдът в заповедното производство е издал втора Заповед № 336 за изпълнение на парично 4 задължение по чл.410 от ГПК, според която длъжникът В. М. М. следва да заплати на кредитора „К.И.“ АД сумата в размер на 238,9 лева – договорна лихва за периода от 27.06.2020г. до 27.01.2021г., сумата в размер на 26,04 лева – мораторна лихва за периода от 28.06.2020г. до 26.05.2021г., сумата в размер на 5,22 лева, представляваща разноски за платена държавна такса, сумата в размер на 54,64 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение, и сумата в размер на 72 лева, представляваща направени във въззивното производство разноски.