Решение № 261602 от 03.12.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е

София, 03.12.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 17264/2018 г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявен е иск от „С.-П.“ ЕООД, ЕИК *******, ж.к. Младост, ул*******, чрез адв. В.С.,***, против Р.Б., представлявана от Министъра на финансите, София, ул. *******, за заплащане на сумата 160 208,87 лв. на основание чл. 4, § 3 от ДЕС, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща вреди от недължима събрана такса, в размер на 20% за производство на електрическа енергия през периода 01.01,2014 г. – 30.06.2014 г., ведно със законните последици – лихва и разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е производител на електроенергия от възобновяеми източници, като експлоатира фотоволтаична електрическа централа „Солар-Плана”, находяща се в в землището на село Алино, Община Самоков, Област Софийска /наричан „ФтЕЦ Солар-Плана”/ с инсталирана мощност 2 696 KWp. ФтЕЦ Солар-Плана е въведена в експлоатация на 27.06.2012 г., видно от Разрешение за ползване № ДК-07-ЮЗП- 71/27.06.2012 г.

Ищцовото дружество е сключило с ЧЕЗ Е.Б. АД, Договор № 341 от 26.07.2012 за изкупуване на електрическата енергия, произведена от фотоволтаична електрическа централа Солар-Плана, с който се установява и качеството на му на производител /по смисъла на ЗЕ/ на електроенергия от възобновяеми източници.

Според него, с приетия чл. 35а на ЗЕВИ е въведена нова

"такса", приложима единствено по отношение на производителите на енергия с енергиен източник вятър и слънце. Таксата била в размер от 20 на сто върху приходите от преференциалната цена за произведената електрическа енергия от възобновяем източник. На 31.07.2014 г. КС постановява единодушно Решение № 13 от 31.07.2014 г. на КС на РБ по к.д. № 1/2014 г. и обявява за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. /ДВ, бр. 109/2013 г./, с които са създадени чл.

35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 356, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 ЗЕВИ.

Ищецът твърди, че считано от 24.02.2014 г., е започнал да търпи пряка и непосредствена загуба /вреди/ от противоконституционните разпоредби на чл. 35а - 35в ЗЕВИ, въвеждащи заплащане на задължителната 20 % такса върху посочените приходи.

Счита, че приемането на тези противоконституционни разпоредби, освен че нарушава българската конституция, представлява също така и съществено нарушение на множество разпоредби на правото на ЕС, които предоставят права на частноправни субекти.

В тази връзка моли съда да постанови решение, с което, на основание чл. 4, § 3 от ДЕС, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените вреди - сумата 160 280,87лв., която е била заплатена от него във връзка с прилагането на противоконституционните разпоредби на чл. 35а - 35в ЗЕВИ през периода 01.01,2014 г. – 30.06.2014 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане и сторените разноски.

Претендира разноски и адвокатски хонорар.

Представил е писмени доказателства.

В хода по същество моли съда да уважи предявения иск изцяло, като основателен и доказан. Претендира разноски по списък.

Ответникът ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите, заявява, че предявеният срещу държавата иск е недопустим, а, в случай, че съдът го допусне до разглеждане по същество, го оспорва, като неоснователен, необоснован и недоказан по основание и размер.

Претендира разноски и юк. възнаграждение.

Навежда възражения за неподведомственост на спора на гражданските съдилища.

Според ответника, държавните такси, каквато е таксата, установена в чл. 35а ЗЕВИ, представляват публични държавни вземания по силата на чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК. Уредбата в Раздел V ЗЕВИ, /ред., ДВ, бр. 103/2013 г./, е създала държавно публично вземане, събирано в условията на финансов автоматизъм. Правоотношенията, които възникват между държавата и финансово задълженото лице по силата на публичноправна норма, са отношения на власт и подчинение, а не отношения, при които е налице равнопоставеност на субектите.

Плащането на държавна такса е публичноправно задължение, което финансово задълженото лице е било длъжно да изпълни по силата на публичноправна норма. Процедурата по възстановяване на недължимо събрани публични вземания от държавата е уредена в чл. 128 и следващите ДОПК /а също и в чл. 4б ЗД/. Общите граждански съдилища не са компетентни да се произнасят досежно законосъобразността или противоконституционността на законови нормативни актове, съответно относно противоречието или несъответствието на законови разпоредби с КРБ, респ., Конституционният съд е надлежният орган, който извършва преценка дали самото действие по приемане на закон е в съответствие с нормотворческата процедура, разписана в КРБ, ЗНА, УПМСНА и др. относими нормативни актове, както и какви са последиците от извършени незаконосъобразни действия. В този смисъл е направил възражение за неподведомственост на спора в гражданските съдилища, което бе уважено от настоящия съд и производството пред СГС бе прекратено. С оглед задължителните указания на САС, след отмяната на определението за прекратяване на делото, съдът следва да се произнесе по съществото на спора.

По – нататък в отговора на исковата молба се твърди, че всичко, извършено в периода между влизането на закона в сила и обявяването му за противоконституционен, остава законосъобразно, тъй като се е прилагал действащ закон, поради което и е налице валидно правно основание за извършено плащане на посочените такси, уредени в чл. 35а и сл. от ЗЕВИ за процесния период.

Счита, че ако се приеме, че, съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 4 ЗКС удържаните такси следва да бъдат възстановени на производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, това би означавало индиректно да се придаде обратна сила на решението на КС за обявяване на противоконституционност на нормите, което би противоречало на КРБ.

Ответникът заявява също, че не са налице противоправни действия на народните представители.

Отделно от това, според него, липсва пряко възлагане по смисъла на чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, липсва и вина като материалноправна предпоставка за осъществяването на фактическия състав по чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

Според него приемането на закон, представляващ и признат от КРБ за действащо и приложимо право до определен момент, не може да се квалифицира като противоправно действие, от което са произтекли вреди, доколкото Конституцията не признава извършеното плащане за противоправна последица, респективно за претърпяна вреда.

Доколкото по делото не се установяват и не са изпълнени и останалите материалноправни предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, счита, че не може да се приеме, че твърдените вреди са настъпили в резултат на незаконни действия и бездействия при осъществяване на законодателната власт от колективен държавен орган, а именно Народното събрание.

Счита за неоснователни твърденията на ищеца, че държавата следва да отстрани последиците от нарушение на общностното право, тъй като с въвеждане на директивите със ЗЕ и ЗЕВИ правото не е нарушено, за да се поправят последиците от това. Според него не са осъществени материално-правните предпоставки на извъндоговорната отговорност на държавите-членки по чл. 4, § 3 от ДЕС, тъй като ангажирането на извъндоговорната отговорност на държавата изисква кумулативното наличие на следните условия: 1. нарушена норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправните субекти; 2. нарушението да е достатъчно съществено и 3. пряка причинно-следствена връзка между нарушената норма и настъпилите вреди.

В отговора на исковата молба е направил и възражение, че вземането за обезщетение за вреди от противоправно действие на Народното събрание е погасено по давност към датата на депозиране на искова молба - 28.12.2018 г.

Заявява, че Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни длъжностни лица, но само и единствено в лицето на правосубектния държавен орган, с който тези длъжностни лица се намират в трудови или служебни правоотношения. Следователно, от държавата като самостоятелен правен субект не може да бъде търсена отговорност на основание чл. 7 КРБ.

Счита, че, само по себе си, приемането на закон, който впоследствие е обявен за противоречащ на Конституцията, не представлява по дефиниция целенасочено, злоумишлено и противоправно поведение, а погасяването на публичноправно задължение до 10.08.2014 г. не може да се разглежда като имуществена вреда за съответните адресати на нормата на чл. 35а от ЗЕВИ в пряка причинна връзка с противоправно поведение на държавата, като възложител на работа на законодателния колективен орган при осъществяване на властническа дейност от последния.

Поради това прави извод, че всичко, извършено в периода между влизането на закона в сила и обявяването му за противоконституционен, остава законосъобразно, тъй като се е прилагал действащ закон. Следователно, до обявяването на нормата за противоконституционна същата следва да се счита за валидна и законосъобразна и валидно пораждаща търсеното от законодателя правно действие.

Ответникът счита също, че в случая липсва пряко възлагане на работа по смисъла на чл. 49, във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Държавата не е пасивно легитимирана да отговаря по иск, обоснован с гаранционно-обезпечителната й отговорност, тъй като не може да се разглежда като „възложител“ на работа на Народното събрание, нито пък Народното събрание може да се приема за „лице“, на което държавата е възложила работа.

Това води до извода, че държавата и Народното събрание са различни правни субекти и, доколкото оплакванията на ищеца касаят дейността на правен субект, различен от ответника по делото, то искът срещу държавата се явява изцяло неоснователен на още едно основание.

Навежда твърдения, заедно с това, за липса на вина, като елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 49, във връзка с чл. 45 ЗЗД, във връзка с чл. 7 от КРБ.

Счита, че за периода 01.01.2014 г. — 09.08.2014 г. правните разпоредби, въз основа на които е осъществено удържането на такси и внасянето им към държавния бюджет, са валидно и действащо право. Конституцията установява, че плащането е извършено от производителите на съответните видове електрическа енергия на обвързващо ги валидно правно основание до 10.08.2014 г. и по тази причина законосъобразно платените държавни такси не могат да се разглеждат като пропусната полза за съответния период на действие на законови разпоредби за финансово задълженото лице, каквото ищецът твърди че е. Законът е действащо право за целия процесен период и същият представлява годно правно основание за погасяване на валидно възникнало публичноправно задължение.

В заключение ответникът счита, че не са налице материалноправните предпоставки на деликтната отговорност, включително и причинно-следствена връзка между твърдяното деликтно действие и твърдените вреди.

Отделно от това заявява, че вземането за обезщетение за вреди от противоправно действие на Народното събрание е погасено по давност към датата на депозиране на искова молба – 28.121.2018 г., тъй като началният момент, от който започва да тече давността при известен деец, е моментът, в който е извършено конкретното действие по приемане на законовите разпоредби от Народното събрание, а процесиите норми са приети на 04.12.2013 г.

Представил е писмени доказателства.

По същество моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан, с присъждане на сторените разноски по списък.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото безспорно се доказа, че „С." ЕООД е производител на електроенергия от възобновяеми източници, като експлоатира фотоволтаична електрическа централа „Солар-Плана”, находяща се в землището на село Алино, Община Самоков, Област Софийска /наричан „ФтЕЦ Солар-Плана”/ с инсталирана мощност 2 696 KWp. Централата е въведена в експлоатация на 27.06.2012 г., видно от Разрешение за ползване № ДК-07-ЮЗП- 71/27.06.2012 г.