Решение № 2614 от 03.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2614 гр. София, 03.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И.ка И.ова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20211100510985 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 20114489/12.05.2021 г., постановено по гр. д. № 48945/2020 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 36 състав, З.Д. „Б.И.“ АД е осъдено да заплати на „АЛД А.“ ЕООД, по иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сума в общ размер на 515,45 лева, от която 485,45 лева – застрахователно обезщетение по щета № 1803029089/18.09.2018 г., и 30,00 лева – разходи по остойностяване на щетите, нанесени на МПС „Рено Клио“, с рег. № ******* на 18.09.2018 г., ведно със законната лихва от 08.10.2020 г. до окончателното изплащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на З.Д.

„Б.И.“ АД са възложени сторените от „АЛД А.“ ЕООД разноски в първата инстанция.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника З.Д. „Б.И.“ АД, чрез адвокат М.Г.. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение. Считат се за неправилни мотивите на СРС, че регламентираното в т. 3.7.2. от Общите условия на ответника – З.Д. основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от извършено плащане на първите две заведени щети по застрахования автомобил. Съгласно уговореното в застрахователния договор отговорността на застрахователя за щета на паркинг, без да се ангажират доказателства във връзка с щетата, е ограничена до две щети и определен брой детайли в срока на действие на договора.

Завеждането на две щети пред застрахователя предпоставя тяхното обезщетяване в определен момент, поради което отговорността на ответника е изключена при всяка следваща заведена щета, тъй като застрахователят не следва да отговаря за по-висок риск от този, който е поел с договора. В този смисъл изразява принципно становище, че повече от две щети, претърпени от едно и също МПС в паркирано състояние на обичайното му място, навеждат съмнение за престъпни и умишлени действия на трети лица, за което следва да се сигнализират компетентните органи. При изтъкнатите аргументи моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да се отхвърли предявеният иск.

Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на 1 въззивната жалба от ищеца „АЛД А.“ ЕООД, чрез пълномощниците адвокат И. Ч. и адвокат И.Т., с който я оспорва изцяло като неоснователна. Поддържа се, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно и се прави искане същото да бъде потвърдено.

В проведеното на 03.06.2022 г. откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззивникът З.Д. „Б.И.“ АД, редовно призван, не изпраща представител.

В проведеното на 03.06.2022 г. откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззиваемият „АЛД А.“ ЕООД, се представлява от адвокат И. Ч.. Поддържа отговора на въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Претендира разноски по делото.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Е въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 18.09.2018 г. е настъпило застрахователно събитие с лек автомобил марка „Рено Клио“, с рег. № ******* собственост на „АЛД А.“ ЕООД. Към момента на това събитие посоченият автомобил бил застрахован при ЗД „Б.И.“ АД по застраховка „Автокаско“ със застрахователна полица № Е17990011985, със срок на валидност 26.09.2017 г. – 25.09.2018 г. Застрахователят бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие, във връзка с което била образувана щета № 1803029089/18.09.2018 г. С писмо изх. № 8545/10.10.2018 г. ищцовото дружество декларирало пред застрахователя, че не желае извършване на ремонт на увредения лек автомобил и отправило искане за изплащане на обезщетение по експертна оценка. С последващо писмо изх. № 10393/17.06.2019 г. ответното дружество било повторно поканено за заплати застрахователно обезщетение за процесната щета по експертна оценка. С оглед бездействието на застрахователя и липсата на постъпило плащане, ищецът възложил изготвянето на независима експертна оценка на „Д. А.“ ООД. От направената от последния калкулация се установило, че разходите за ремонт на лек автомобил „Рено Клио“, с рег. № ******* възлизат на 485,45 лева. При така изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в общ размер на 515,45 лева, от която 485,45 лева – застрахователно обезщетение по щета № 1803029089/18.09.2018 г., и 30,00 лева – разходи по остойностяване на щетите, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски по делото.

С постъпилия в законоустановения срок по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът З.Д. „Б.И.“ АД, чрез адвокат М.Г., оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и собственика на увредения автомобил към 18.09.2018 г. Сочи, че съгласно Раздел VIII „Застрахователно обезщетение“ от Общите условия на З.Д. „Б.И.“ АД, застрахователят покрива щети по декларация на застрахования до два пъти през срока на действие на полицата и до общо осем външни основни корпусни детайла. Процесната щета била трета поред, поради което и на основание т. 3.7.2. от Раздел VIII от Общите условия, било налице основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение. Такъв отказ бил изрично направен пред застрахованото лице с писмо с изх. № ОК – 867092. Счита, че претендираното застрахователно обезщетение е завишено по размер и не отговаря на действително претърпените вреди. При тези съображения моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен, евентуално – да се присъди обезщетение в по-нисък размер от претендирания при съобразяване наведените възражения за прекомерност на исканото обезщетение. Претендира разноски по делото.

С доклада по делото СРС е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: към датата на процесното събитие между страните е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско“, по което са били платени дължимите от застрахования застрахователни премии; на 18.09.2018 г., в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „Автокаско“ с полица № Е17990011985, е настъпило застрахователно събитие с лек автомобил „Рено Клио“, с рег. № *******.

На 04.07.2018 г. ищцовото дружество е депозирало пред ответника уведомление за щета на лек автомобил „Рено Клио“, с рег. № ******* в което е заявено, че на 04.07.2018 г. е настъпило застрахователно събитие с посоченото МПС. В резултат на последното на застрахования лек автомобил били причинени щети – увреждане на задна броня.

2

На 04.07.2018 г. ищцовото дружество е депозирало пред ответника второ уведомление за щета на лек автомобил „Рено Клио“, с рег. № ******* в което е заявено, че на 04.07.2018 г. е настъпило застрахователно събитие с посоченото МПС. В резултат на последното на застрахования лек автомобил били причинени щети – увреждане на предна броня.

На 18.09.2018 г. ищцовото дружество е депозирало пред ответника уведомление за щета на лек автомобил „Рено Клио“, с рег. № ******* в което е заявено, че на 18.09.2018 г. е настъпило застрахователно събитие с посоченото МПС. В резултат на последното на застрахования лек автомобил били причинени щети – увреждания по таван, рамка на стъкло.

Увреденото МПС било паркирано в кв. ******* 59, вх. „В“, когато ползвателят М. Д. го намерил с одраскан таван.

Във връзка с извършения от застрахователя оглед на увредения на 18.09.2018 г. лек автомобил е съставен опис на щета № 1803029089/18.09.2018 г.

С писмо от 10.10.2018 г. ищецът е декларирал пред застрахователя, че желае застрахователните обезщетения относно посочените в приложен към писмото опис автомобили и щети, вкл. относно лек автомобил с рег. № ******* щета № 1803029089, да бъдат изплатени на база експертна оценка по посочена банкова сметка на дружеството.

С писмо от 11.12.2018 г. ответното дружество е уведомило ищеца, че не дължи изплащане на застрахователно обезщетение по щета № 1803029089/18.09.2018 г., поради наличие на регламентираното в т.3.7.2. от Общите му условия основание за отказ за плащане – отговорността на застрахователя за щети по външни корпусни детайли била ограничена до две щети в срока на действие на полицата, а заявената на 18.09.2018 г. щета била трета поред – след заведените на 04.07.2018 г. две щети № ********** и № 1803020528.

С писмо от 17.06.2018 г. ищецът отправил повторна покана към ответното дружество за плащане на застрахователни обезщетения относно посочени в приложен към писмото опис на автомобили и щети, вкл. и относно лек автомобил с рег. № ******* щета № 1803029089, на база експертна оценка.

По делото са представени калкулации – ремонт на лек автомобил „Рено Клио“, с рег.

№ ******* изготвени от „Д. А.“ ООД.

По делото са представени Общи условия на ЗД „Б.И.“ АД за застраховка на сухопътни превозни средства „Автокаско“. В Раздел VIII, т.3.7.2. от тези Общи условия е предвидено, че застрахователят обезщетява щети по основни корпусни детайли до два пъти през срока на действие на застраховката, но не повече от 8 външни основни корпусни детайли и тела сумарно по двете претенции.

Съгласно изслушаното пред СРС заключение на вещото лице инж. Й.Й. по назначената съдебно – автотехническа експертиза, стойността на необходимия ремонт за отстраняване на щетите по процесния лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 491,04 лева. Уточнено е, че към датата на застрахователното събитие лек автомобил „Рено Клио“, с рег. № ******* е бил на 3 години, 11 месеца и 24 дни, считано от първоначалната му регистрация – на 25.09.2014 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

По релевираните доводи във връзка с правилността на решението съдът намира следното:

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 405 КЗ, в доказателствена тежест на ищеца 3 е да установи при условие на пълно и главно доказване: 1./ наличието на валидно сключен застрахователен договор между страните по делото към датата на настъпване на застрахователното събитие, 2./ настъпване на застрахователно събитие, което представлява покрит от застрахователя риск, и 3./ размера на претендираното от него обезщетение. При установяване на посочените факти в тежест на ответника е да установи твърдените от него обстоятелства, които представляват предпоставки за отказ застрахователното обезщетение да бъде заплатено.