Решение № 280 от 06.12.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. София, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Кристина Гюрова при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова в присъствието на прокурора Гергана Георгиева Савова-Малиновска (РППерник) като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100603478 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава 21 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.

С присъда от 18.06.2021 г. по НОХД № 12955/2020 г. Софийски районен съд /СРС/, Наказателно отделение, 111 състав е признал подсъдимия И.П.И. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 198, ал. 1 от Наказателния кодекс /НК/ – за това че на 20.03.2016 г., около 05:45 ч. в гр. София, на ул.

„Кукуш” в близост до спирка на градския транспорт на автобус № 82, пред ******* отнел чужди движими вещи – сумата от 10 лева от владението на Я.

Д. Б. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – нанесъл множество удари ръце и крака в главата и тялото на пострадалия.

На основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца. Привел е на основание чл. 68, ал. 1 НК в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, наложено на подсъдимия по НОХД № 13860/2015 г. на СРС. Възложил му е разноските по делото

1

Срещу присъдата е подаден в срок протест от Софийска районна прокуратура /СРП/, в който се излагат доводи, че неправилно СРС е приложил чл. 55 НК и е определил наказание под минимума. Прави се искане въззивния съд да измени присъдата, като увеличи размера на наказанието, наложено на подсъдимия на 4 години, а ако все пак счита, че следва да се приложи чл. 55 НК - да увеличи същото на 2 години.

Постъпила е жалба и от защитника на подсъдимия, в която се излагат съображения, че не е доказано авторството на престъплението от страна на подсъдимия. Иска се въззивния съд да отмени присъдата и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по обвинението по чл. 198, ал. 1 НК. Алтернативно, прави се искане да се потвърди присъдата с така наложеното наказание.

Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е допуснал допълнителен разпит на св. Б..

В съдебно заседание Софийска градска прокуратура поддържа протеста.

Намира, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и неправилно съдът е приложил чл. 55 НК.

Моли присъдата да бъде изменена в частта относно наказанието, като определи същото при условията на чл. 54 НК в размер на три години лишаване от свобода. Алтернативно, предлага същото да бъде за срок от 2 години.

Защитникът поддържа жалбата, като пледира, че обвинението не е доказано. Счита, че доказателства в негова подкрепа са само показанията на св. Б. и извършеното разпознаване от същия, но приема, че той не е дал достатъчно индивидуализиращи нападателя белези, както и изтъква разминавания между описанието, дадено при първия му разпит и външния вид на подсъдимия. Счита, че поради това, че нападението е било извършено в тъмната част на денонощието, нападнатият не е имал възможността да възприеме добре нападателя, чието лице е било покрито с качулка. Моли присъдата на СРС да бъде отменена и постановена вместо нея оправдателна.

Протестът на СРП намира за неоснователен.

Подсъдимият поддържа казаното от защитника си. Моли да бъде оневинен, тъй като иска да продължи да работи и да се грижи за семейството си.

2

Софийски градски съд, като съобрази доводите в протеста и жалба, както и изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Въззивната инстанция намира, че изведените от първостепенния съд фактически положения кореспондират изцяло със събраните в хода на съдебно следствие доказателства и доказателствени средства и ги споделя изцяло. Предвид това, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият И.П. е роден на ******* г. в гр. Монтана, българин, български гражданин, осъждан, средно образование, живущ в гр. София, ж.к.

*******“, *******, ****** ******, ЕГН: **********.

Осъждан е с протоколно определение на СРС по НОХД № 13860/2015 г., влязло в сила на 12.08.2015 г., с което е одобрено споразумение, с което подсъдимият се е признал за виновен в извършване на две престъпления по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за които му е било определено по реда на чл. 23, ал. 1 НК общо наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 4 години.

На 19.03.2016 г. вечерта подсъдимият бил в заведение „Имунитет” в гр.

София, ж.к. „Света Троица”, където употребил алкохол и бил в състояние на обикновено алкохолно опиване-средна степен. В заведението работела св. И., която познавала отдаван подсъдимия и около 03:00 ч. на 20.03.2016 г. му предложила да го закара до блока му в ж.к. *******” в гр. София. С автомобила си, тя го закарала на спирката на автобус № 82 в гр. София, на ул.

„Кукуш” в близост до *******. Подсъдимият предложил на св. И. да отидат още някъде, като тя се съгласила. Подсъдимият казал, че ще отиде до дома си, за да остави кучето си, което било с него и ще се върне. След като излязъл от автомобила, св. И. си тръгнала, тъй като всъщност не й се излизало. Около 05:45 ч. подсъдимият се върнал на мястото, на което св. И. го била оставила. В същото време към спирката се приближавал св. Б., който искал да хване 3 автобус, за да отиде на работа. Било тъмно, имало улично осветление. В близост имало разположение камери за видеонаблюдение. При разминаването си със св. Б., подсъдимият го блъснал с рамо. След това се върнал и попитал св. Б. защо го е ударил. Докато св. Б. се опитал да му каже, че не го е удрял, подсъдимият започнал да му нанася множество удари с ръце и крака по тялото и главата. Св. Б. паднал на земята, а подсъдимият продължил да го удря. След това му казал да обръща джобовете и да дава парите. Св. Б. имал 10 лева в себе си, които дал на подсъдимия, който си тръгнал.

Към момента на побоя подсъдимият бил в състояние на обикновено алкохолно опиване-средна степен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В резултат на ударите на св. Б. били причинени следните травматични увреждания: три охлузвания в окосмената част на главата; подкожен хематом в областта на долния клепач на лявото око, които довели до болка и страдание.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за установена въз основа анализ на следните доказателствени средства и доказателства:

- гласни - показанията на свидетелите Б., К. и И..

- писмени – заключение на съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/; заключение на съдебно-психиатрична експертиза /СПЕ/; видео-техническа експертиза /ВТЕ/; заявление; протокол за оглед на веществени доказателства; протокол за разпознаване на лице; два протокола за доброволно предаване; справка от Районен център 112-София; справка за съдимост на подсъдимия.

- веществени – два двд-диска и фотоалбум.

Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на СРС по фактите е формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като в хода на производството пред въззивната инстанция не бяха събрани доказателства, които да установят нови обстоятелства по делото. Съдът прецизно и в съответствие със изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си. Липсват основания, които да мотивират 4 въззивният съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване.

В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р. 372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г. на ВКС, НК, ІІІ НО/.

Правилно СРС се е позовал на показанията на свидетеля Б., приемайки ги за основа за фактическите си изводи. Действително, този свидетел установява обстоятелствата относно времето, мястото и начина на извършване на престъплението, характера на самата принуда и размера на отнетата сума.

Неговите показания се отличават с последователност и логически смисъл и намират опора, както е отчела първата инстанция, в показанията на св. К. и заключението на СМЕ. Св. К. не е очевидец на случая, а е научила събитията от разказа на св. Б. и нейните показания са с производен характер.

Независимо от това, те се явяват способ за проверка на достоверността на показанията на св. Б. и, доколкото не противоречат на същите и възпроизвеждат данни, научени скоро след времето на деянието, съдът намира, че следва да се кредитират изцяло. Предвид това, съдът не споделя възражението в жалбата, че нейните показания са без отношение към предмета на доказване, тъй като те са от значение за проверка на достоверността на твърденията на св. Б. относно обстоятелствата около процесния случай.

Резонно първоинстанционният съд е кредитирал заключението на СМЕ, СПЕ и ВТЕ, приемайки ги за обективни и обосновани. СМЕ дава възможност да се установят вида и характера на причинените от побоя телесни увреждания на св. Б.. Тя подкрепя твърденията на св. Б. за нанесените му удари, като вещото лице възприема, че травмите могат да бъдат получени по начина, описан от Б. – чрез удари с крака и ръце. СПЕ сочи, че въпреки, че към момента на побоя подсъдимият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване-средна степен е могъл да разбира свойството и значението 5 на извършеното и да ръководи постъпките си. От ВТЕ е видно, че на процесното място и в процесния час е заснет побой, нанесен на едно лице от друго, нещо което се установява и от протоколите за оглед на веществени доказателства, при които са извършени прегледи на видеозаписи от камерите на инкриминираното място.

Спорният момент по делото, на който защитата акцентира, е авторството на деянието. СРС е отделил доказателствен анализ на материалите, установяващи това обстоятелство, който настоящата инстанция споделя. На практика то се установява от показанията на св. Б. и извършеното разпознаване на лице. В показанията си пред СРС св. Б., е дал достатъчно индивидуализиращи черти на нападателя. Заявил е, че е бил на около двадесет години – към онзи момент подсъдимият е бил на 21 години. Посочил е, че е бил висок не повече от около 170 см. и „слаботелесен”. Уточнението, че не е бил „пълен човек” води на извод, че е имал предвид нормално слаб човек. Относно лицето на нападателя е посочил, че е било нито много светло, нито много тъмно. Очевидно е видял и очите му, тъй като е заявил, че те „светели”. Тези белези от външността на дееца са достатъчни по обем, за да се приеме, че могат да послужат за запомняне на външния вид на един човек и последващото му разпознаване. Нереалистично е да се очаква да бъдат описани някакви изключително дребни детайли или множество подробности относно външността на лицето. Така даденото описание е напълно достатъчно, за да бъде база за разпознаване. Същите външни признаци на нападателя св. Б. посочи и в разпита си пред втората инстанция т.е. свидетелят трайно е запаметил същите и показанията му следва да бъдат напълно кредитирани. На досъдебната фаза св. Б. е извършил разпознаване на лице, при което е посочил подсъдимия като нападателя. Това действие по разследването е извършено скоро след деянието – на 31.03.2016 г. и може да се счита, че св. Б. все още е имал добър спомен за вида на дееца. Видно от протокола, той е посочил, че го разпознава най-вече по физиономията, която е запомнил много добре. Протоколът за разпознаване на лице съдържа всички изискуеми от закона реквизити и следва да се кредитира изцяло, както и следственото действие, което удостоверява. Наред с това, св. Б. и в заседанието пред въззивната инстанция разпозна именно подсъдимия като лицето, което го е нападнало. Други основни възражения на защитата се отнасят до възможността св. Б. да възприеме външността на извършителя.