Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 7119 от 11.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 69387/2023
Вид
Определение № 7119
Подписан
11.02.2025
В сила
11.02.2025
Състав
ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7119 гр. София, 11.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110169387 по описа за 2023 година намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

Предявени са от „Грийн Гор 34“ ЕООД срещу В. Н. Т., Д. Н. Т. и К. Д. Х. кумулативно субективно пасивно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключен между страните предварителен договор за прехвърляне на 51,70 % ид. части от поземлен имот с идентификатор *** и на 97,48 % ид. части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град София, одобрени със Заповед № РД-18-35/09.06.2011 г. на из. Директор на АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-22-814/31.05.2013 г. на началника на СГКК-София, с адреси на поземлените имоти: /адрес/ с площ, съответно от 713 кв.м. и 714 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., обективиран в т. XVII от договор от 28.08.2019 г. за учредяване на право на строеж върху недвижим имот.

Ищцовото дружество твърди, че на 28.08.2019 г. между „Грийн Гор 34“ ЕООД, от една страна, като поемател, и В. Н. Т., Д. Н. Т. и К. Д. Х., от друга страна, като съсобственици и учредители, е сключен договор, обективиран в Нотариален акт № 149, т. 11, с рег. № 22918, дело № 1815/2019 г., по силата на който ответниците са учредили в полза на дружеството право на строеж върху следните недвижими имоти: имот с идентификатор *** и имот с идентификатор *** по КККР на град София, одобрени със Заповед № РД-18-35/09.06.2011 г. на из. Директор на АГКК, последно изменение със заповед № КД-1422-814/31.05.2013 г. на началника на СГКК-София, с адреси на поземлените имоти: /адрес/ с площ, съответно от 713 кв.м. и 714 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., за които поземлени имоти са отредени, съотв. УПИ XXVI-503 от кв. 53 и УПИ IV-503 от кв. 53 по плана на град София, район Младост, местност „Горубляне“. Посочва се, че правото на строеж е учредено за строеж на жилищна сграда с подземен гараж – сграда А със застроена площ от 281,62 кв.м. и обща РЗП 1335,45 кв.м.върху поземлен имот с идентификатор *** и жилищна сграда с подземен гараж – сграда Б с площ от 273,57 кв.м. и обща РЗП 1387,97 кв.м. върху поземлен имот с идентификатор *** без обектите, за които учредителите са си запазили и взаимно учредили право на строеж. Посочва се, че срещу така учреденото право на строеж „Грийн Гор 34“ ЕООД поело задължение да финансира изграждането и да построи за своя сметка и на своя риск двете сгради и в частност обектите, за които собствениците са си учредили и запазили правото на строеж. Поддържа се, че 1 съгласно клаузата на т. XVII от договора ответниците, като съсобственици на поземлените имоти и учредители на правото на строеж, са поели и задължение да прехвърлят на поемателя „Грийн Гор 34“ ЕООД съответстващите на неговите обекти идеални части от дворните места и конкретно 51,70 % ид. ч. от имот с идентификатор *** и 97,48 % ид. ч. от имот с идентификатор ***, определени след приспадане на ид. части от, съответстващи на обектите, за които собствениците-учредители са си запазили право на строеж. Излага се, че съгласно уговореното прехвърлянето на собствеността върху съответните идеални части следвало да бъде осъществено в срок от 3 месеца, считано от датата на получаване на разрешение за ползване (удостоверение за въвеждане в експлоатация) на построените върху дворните места жилищни сгради. Посочва се, че поемането от ответниците на това задължение – за прехвърляне на ид. части от поземлените имоти е срещу задължението, поето от ищеца за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на двете сгради, поради което срещу прехвърлянето не се следвало доплащане от страна на „Грийн Гор 34“ ЕООД. В исковата молба се твърди, че въз основа на учреденото право на строеж ищцовото дружество построило двете жилищни сгради, като същите били въведени в експлоатация на 13.09.2022 г. съгласно удостоверение № 775/13.09.2022 г. и удостоверение № 776/13.09.2022 г. от гл. архитект на Столична община. Сочи се, че за това обстоятелство В. Н. Т., Д. Н. Т. и К. Д. Х. били уведомени с нотариална покана от 21.09.2022 г. Ищецът поддържа, че с втора нотариална покана от 2023 г. ответниците били поканени да изпълнят задължението си към „Грийн Гор“ ЕООД, произтичащо от т. XVII от договора от 28.08.2019 г. и да прехвърлят да дружеството или на конкретно посочени от нето лица, собствеността върху съответните идеални части от поземлените имоти. Изтъква се, че въпреки поканата В. Н. Т., Д. Н. Т. и К. Д. Х. не се явили пред нотариус и към настоящия момент са в неизпълнение на задължението си, въпреки, че „Грийн Гор 34“ ЕООД е изпълнило насрещното си такова за проектиране, строеж и въвеждане в експлоатация на двете жилищни сгради. Ищецът намира, че клаузата на т. XVII от договора за учредяване на право на строеж, тълкувана във връзка с целия договор, по същността си представлява предварителен договор, по силата на който ответниците са поели задължение за прехвърляне на ищеца на съответните ид. части от собствеността върху двата поземлени имота, обект на учреденото право на строеж, срещу осъщественото от „Грий Гор 34“ ЕООД задължение за финансиране изграждането и построяването на жилищните сгради, включително обектите по отношение на които учредителите са си запазили правото на строеж, като сключването на окончателният договор е обусловено единствено от настъпването на едно отлагателно условие – настъпване на тримесечния срок от получаване на разрешение за ползване, което условие се твърди, че е настъпило. С тези съображения ищецът отправя искане за уважаване на исковите претенции чрез обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор за прехвърляне на на 51,70 % ид. части от поземлен имот с идентификатор *** и на 97,48 % ид. части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, обективиран в договор от 28.08.2019 г. за учредяване на право на строеж върху недвижим имот, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответниците В. Н. Т., Д. Н.

Т. и К. Д. Х. оспорват исковете като процесуално недопустими с довод за предявяването от ищеца на чужди права в нарушение на чл. 26, ал. 2 ГПК, доколкото „Грийн Гор 34“ ЕООД не притежава права върху самостоятелни обекти в двете жилищни сгради в процесните поземлени имоти. Оспорват исковите претенции като недопустими и евентуално неоснователни, с довод за липсата на сключен между страните предварителен договор, по силата на който същите да са поели задължение за прехвърляне на сочените от ищеца ид. части от дворните места. Посочва се, че фактически и правно не съществуват описаните от ищеца имоти, поради което и ответниците не притежават ид. части от последните. Оспорва се клаузата на т. XVII от договора от 28.08.2019 г. да има характера на предварителен договор, поради липсата на задължителни съществени условия за сключване на 2 окончателния договор като конкретните идеални части, които да са предмет на окончателния договор, а наред с това, в процесната клауза е предвидено допълнително договаряне в полза на кого да се прехвърлят ид.части. Ответниците оспорват като нищожен евентуалния предварителен договор, поради допуснато противоречие със закона, изразяващо се в предвиждането за допълнително посочване от ищеца на трети лица, в полза на които да се прехвърлят ид.части от собствеността върху поземлените имоти. Налице е и договор с невъзможен предмет, доколкото към 28.08.2019 г. не е съществувало общо дворно място с площ от 1499 кв.м. Посочва се, че в случая липса насрещно задължение, което да не е изпълнено от ответната страна и което да бъде предмет на окончателния договор. В тази връзка се излага, че клаузата на т. XVII от договора се изключва от уговорката на страните в клаузата на т. XVIII. Посочва се, че с последната страните са разпределили реалното ползване на поземления имот, върху който ще бъдат изградени двете сгради чрез обособяване на дворни тераси, прилежащи към определени обекти, което е и практически осъществено. Поддържа се, че и двата поземлени имота са застроени, поради което не са налице ид. части или реални части от последните, които да бъдат прехвърлени на ищеца.

Твърди се, че част от апартаментите от първите етажи на построените сгради са с прилежащи двор-тераси, представляващи реално обособени части от дворното място, а други части са отредени за паркоместа. С отговора ответниците възразяват срещу предявените искове с довод, че ищецът е неизправна страна по договора от 28.08.2019 г.

Конкретно посочват, че е налице неизпълнение на задължението по т. II за построяване именно от ищеца на жилищните сгради, които в случая са построени от трето лице; на задължението по т. V I за построяване на сградите в срок от 24 месеца от открива на строителната площадка или до 19.11.2021 г., като в случая е налице забава на ищеца с 10 месеца. Твърди се неизпълнение на задълженията на „Грийн Гор 34“ ЕООД по т. VII и т. XX за построяване и предаване на ответниците без допълнително заплащане и без недостатъци конкретно изброените в договора обекти. Конкретно се изтъква наличието на неточно изпълнение по отношение на обекти- ап. Б11 с констатирани течове, апартаменти Б1, Б2, Б3, и Б11 – с констатирана разлика в площта. Посочва се, че е налице и пълно неизпълнение по отношение на следните обекти: гараж № 23 в сграда А, гараж № 24 в сграда Б, гараж № 25 в сграда Б, гараж № 3 в сграда А, гараж № 4 в сграда А и гараж № 26 в сграда Б, останали изцяло непостроени, въпреки поетото задължение за това. Сочи се, че в нарушение на задълженията си по договора, обективиран в нотариален акт № 149/28.08.2019 г. „Грийн Гор 34“ ЕООД е надхвърлил обема на учреденото му право на строеж чрез изграждане на нов 5 етаж в жилищна сграда А, увеличавайки по този начин РЗП на сградата. С отговора на исковата молба ответниците оспорват връчването на нотариалната покана от 2023 г. С тези доводи В. Н. Т., Д. Н. Т. и К. Д. Х. отправят искане за отхвърляне на исковете като недопустими, евентуално като неоснователни, а при условията на евентуалност и при уважаване на исковете за осъждане на ищеца да изпълни насрещното си задължение по договора, като в двуседмичен срок да изгради и да предаде на ответниците, без допълнително заплащане, без недостатъци и забележки следните самостоятелни обекти, по отношение на които ответниците са си запазили правото на строеж, а именно: гараж № 23 в сграда А, гараж № 24 в сграда Б, гараж № 25 в сграда Б, гараж № 3 в сграда А, гараж № 4 в сграда А и гараж № 26 в сграда Б. Претендират присъждане на разноски.

Съдът, при извършена по реда на чл. 140 ГПК служебна проверка относно редовността на исковата молба и допустимостта на предявените искови претенции, предвид и изричния довод на ответната страна за предявяването им от ищеца в нарушение на чл. 26, ал. 2 ГПК, чрез предявяване на чужди права поради липсата на право на собственост върху самостоятелни обекти в жилищните сгради, намира за необходимо да отбележи, че посочената законова разпоредба предвижда, че освен в предвидените от закона случаи никой не може да предявява от свое име чужди права, регламентирайки института на процесуалната субституция. В случая, с оглед изложените от ищцовото дружество 3 твърдения относно конкретно уговореното в клаузата на т. XVII от договора, за който се твърди да обективира процесният предварителен договор, относно поето именно към него задължение от насрещната страна за прехвърляне на сочените ид. части от поземлените имоти – на ищеца или на посочени от него трети лица, респ. заявеното към съда искане за обявяване за окончателен на този договор и за прехвърляне на идеалните части на ищцовото дружество, съдът намира, че не е налице хипотеза на предявяване на чужди права в процеса.