Решение № 218 от 16.10.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Габрово, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско дело № 20244200500321 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение №119/17.04.2024г. по гр.д.№83/2022г. по описа на РС Севлиево, с което е отхвърлен предявения от Д. Г. М. – У. против Д. И. У., Х. И. А., К. Д. И. и Д. Л. И. за делба на следните недвижими имоти: на едноетажна жилищна сграда, с идентификатор *** по кадастралните регистри на гр. Севлиево, със застроена площ 39 кв.м. и реална част от стопанска постройка без идентификатор със застроена площ 22 кв.м., съгласно разделителен Протокол от с.з. на 27.09.2012 г. по гр.д. № ** г. по описа на Районен съд – Севлиево, а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Севлиево, одобрени със Заповед РД-18-77/16.07.2008 г. на ИД на АГКК, представляваща сграда с идентификатор *** в гр. Севлиево, ул. „**, разположена в поземлен имот с идентификатор **, със застроена площ 113 кв.м., на 1 етаж, с предназначение - жилищна сграда еднофамилна, при граници: ПИ с идентификатор ***; сграда с идентификатор ***.4; ПИ с идентификатор **; сграда с идентификатор **.7, както и на Поземлен имот с идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Севлиево, одобрени със Заповед РД-18-77/16.07.2008 г. на ИД на АГКК /с номер по предходен план 2696/, с площ 1668 кв.м., с трайно предназначени на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при съседи на имота: ** ***.

С обжалваното решение ищецът е осъден да заплати на ответниците и направените от тях разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е постановено при липса на какъвто и да било анализ както на събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, така и с оглед твърденията, възраженията и доводите на страните относно релевантните факти. Съдът приел за доказани кредит от 1500лв. и заем от 2000лв., предоставени на майката на ответницата, но не изложил съображения как е установил връзка между заетите средства и плащането на уравнението в полза на кредитора Г.*. Съдът бил игнорирал очевидната липса на еквивалент между тези кредитни и заемни средства в общ размер 3500лв и задължението на ответницата в размер 6000лв. за уравнение на 1 възложения й дял. Игнорирани били и редица други важни обстоятелства - липса на доказателства за кого от бившите съпрузи са „дарени" тези кредитни и заемни средства, кой е приел "дареното", как е осъществено даряването. Без съдържателно обсъждане са подминати показанията на свидетелите * У. и Н.К., които установяваали пряка връзка между кредитните средства 6300лв., предоставени от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, усвоени от ищеца и връчени от него на ответницата с конкретна цел - погасяване на задължението по уравняване на възложения дял. Не било обсъдено обстоятелството, че отношенията между ответницата и св. П.У. са влошени именно поради споровете между бившите съпрузи и свидетелите кой следва да осигури средствата за погасяване на уравнението. Игнорирано и необсъдено било опроверганото възражение на ответницата, че с тези кредитни средства бил закупен л.а. м.БМВ с рег. №***. Изложените пропуски по обсъждане на доказателствените материали сочат, че постановеното решение е доказателствено необосновано, което довело до неправилни правни изводи и неправилно приложение на материалния закон. Неправилна била оценка на изявления на страните по гр.д. №61/2019г. по описа на ГОС, както и на неуместното позоваване и аргументиране с разрешения, дадени от ВКС по гр.д. №1037/2010г. и гр.д. №1311/2009г. По гр.д. №61/2019г. пред ГОС и ВТАС между страните не бил развит спор и съдилищата не са разрешили спор за обема на правата на собственост върху процесния имот. Разрешен бил спор за преустройство и подобрения върху имота, започнали с разрешение за строеж от 21.07.2005г.

По време на преустройството /от 21.07.2005г. до 2009г./ процесният имот бил съсобствен на отв.Д. У., К. И. и св.* У.. Съсобствеността между тези лица продължила до влизане в сила на Постановление за възлагане на недвижим имот от 24.01.2012г. на ЧСИ, с което частта на съсобственичката * У. в описания имот била възложена върху ** *.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново решение по спора.

Ответниците Х. И. А., К. Д. И. и Д. Л. И. не са взели становище по подадената въззивна жалба.

Ответницата Д.а У. оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, като претендира и за направените поделото разноски.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.

За да постанови обжалвания акт първоинстанционния съд приел, че Д. Г. М.–У. и ответницата Д. И. У. са бивши съпрузи, като сключеният от тях на 21.05.2000г. граждански брак е прекратен с Решение №163/05.06.2019г. по гр.д. №501/2019г. по описа на Районен съд – Севлиево. По време на брака на Д. Г. М.–У. и ответницата Д. И. У., по силата на протоколно определение от 27.09.2012г., влязло в сила на 04.10.2012г. по гр.д.№**г. на Районен съд – Севлиево, в дял на ответницата Д. И. У. е поставен дял II – 7,9 % ид. части от дворно място с идентификатор ** по кадастралната карта на гр.Севлиево, с площ 1668кв.м., заедно с построената в него реална част от едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ 39кв.м. и реална част от стопанска постройка, без идентификатор, със застроена площ 22кв. м., които имоти са предмет на настоящото дело, като за уравнение на дела си ответницата Д. И. У. е следвало да заплати сумата от 6000лева.

Първоинсатнционният съд счел, че по отношение на имуществените отношения на страните е приложим действащият СК (в сила от 2009г.). Съвместният принос се предполага до доказване на противното. За да обори презумпцията за съвместен принос в придобиването на процесните имущества, ответницата се била позовала на хипотеза на преобразуване на лично имущество, като възразила, че процесният имот е придобит със средства, дарени й от нейната майка. Тежестта на оборване на презумпцията на чл.21, ал.3 СК е изцяло на ищеца по иска за трансформация. Видно от представеното по делото писмо от „Банка ДСК” АД, на 12.04.2013г. на К. Д. И., е отпуснат кредит, в размер на 1500лева.

Съдът кредитира и показанията на свидетеля Х. С. **, който дава показания, че в началото на 2013г. е дал заем на К. Д. И., в размер на 2000лева. При преценката на показанията на 2 свидетелите * И. У. и Н. К., по реда на чл.172 от ГПК, съдът не кредитирал същите относно обстоятелството, че имотът бил закупен с кредит, теглен от ищеца, тъй като свидетелят Н. К. сочи, че * И. У. и Д. И. У. не са в добри отношения. Също така, при съвкупната преценка на представените доказателства по делото следвало да се има предвид и твърденията на ищеца по гр. д. №61/2019 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, включително исковата молба по това дело, в която ищецът твърди, че жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ 39кв.м., е лична собственост на ответницата Д. И. У..

Районният съд счел, че ответницата доказала при условията на пълно и главно доказване, че процесните имоти, посочени в протоколно определение от 27.09.2012г., по гр. д. №**г. на Районен съд – Севлиево, макар и придобити по време на брака, са били придобит изцяло с нейно лично имущество /дарение от майка й/, като успяла да обори презумпция за съвместния принос на двамата съпрузи по чл.21, ал.3 СК. Съгласно трайно установената практика на ВКС дарение на парични средства, извършено от родителите от единия съпруг в хипотеза, при която само той е изразил воля да приеме дарението, е дарение за него. Приетото от съда, че процесните недвижими имоти, макар и придобити по време на брака на Д. И. У. и Д. Г. М.–У., са придобити от ответницата Д. И. У. - изцяло с лични средства по смисъла на чл.23, ал.1 от СК, изключва съвместния принос на ищеца и съответно съпружеската имуществено общност върху него, поради което счита предявения иск за делба за неоснователен.

Въззивният съд намира следното :

Не е спорно, че Д. Г. М.–У. и ответницата Д. И. У. са бивши съпрузи, като сключеният от тях на 21.05.2000г. граждански брак е прекратен с Решение №163/05.06.2019г. по гр.д. №501/2019г. по описа на Районен съд – Севлиево.

По време на брака на Д. Г. М.–У. и ответницата Д. И. У., по силата на протоколно определение от 27.09.2012г., влязло в сила на 04.10.2012г. по гр.д.№**г. на Районен съд – Севлиево, в дял на ответницата Д. И. У. е поставен дял II – 7,9 % ид. части от дворно място с идентификатор ** по кадастралната карта на гр.Севлиево, с площ 1668кв.м., заедно с построената в него реална част от едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ 39кв.м. и реална част от стопанска постройка, без идентификатор, със застроена площ 22кв. м., които имоти са предмет на настоящото дело, като за уравнение на дела си ответницата Д. И. У. е следвало да заплати сумата от 6000лева.

Не е спорно и че по време на брака им получените в дял от Д. У. сгради са били преустроени и ремонтирани, като към настоящия момент едноетажна жилищна сграда със застроена площ 39кв.м. е част от сграда с идентификатор ***, цялата с площ от 113кв.м., а стопанска постройка, без идентификатор, със застроена площ 22кв. м. е едноетажна паянтова постройка, самостоятелен обособен обект с предназначение склад, състоящ се от една стена от тухли и три стени от дъски и оградна мрежа, върху дървен скелет, с дървена покривна носеща конструкция, покрита с керемиди, намираща се на югоизточната дворищна регулационна линия на имота, на границата с имот с идентификатор ** На съда служебно е известно, че между страните Д. Г. М.–У. и ответницата Д. И. У. са водени множество дела във връзка с отношенията им по повод прекратения брак От приложеното гр.д. №61/2019 г. по описа на Окръжен съд – Габрово е видно, че същото е образувано въз основа на предявен от Д. Г. М.–У. против Д. И. У. иск за заплащане на сума представляваща половината от стойността на направените по време на брака им подобрения – основен ремонт на съществуваща в поземлен имот с идентификатор ** по КК на гр.Севлиево паянтова жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 39кв.м. и реална част от стопанска постройка без идентификатор със застроена площ от 22кв.м. Д. М. – У. е посочил, че процесния имот е лична собственост на Д. У. и е придобит от нея по наследство и делба. Съдът цени това му изявление като признание на неизгодния за него факт, че не е съсобственик на имотите предмет на гр.д. №61/2019 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, които са предмет и на настоящото дело.

Съдът счита, че изявленията на Д. Г. М.–У., направени по гр. д. №61/2019 г. по описа на Окръжен съд – Габрово представляват признание от негова страна на факта, че имотите предмет на делбата, са лично собственост на Д. И. У., въпреки, че същите са придобити от нея по време на брака й с У. и че за уравнение на дела на един от съделителите е заплатена 3 сума.

Поради изложеното съдът счита, че предявяването на настоящия иск за делба съставлява злоупотреба с права, тъй като в друго производство относно същия имот ищецът е заявил, че не е съсобственик в имота и е реализирал правата си да получи съответната част от средствата за извършване на подобрения в имота по време на брака му с Д. У..

Правилно не са кредитирани показанията на свидетелите * И. У. и Н. К., относно обстоятелството, че имотът бил закупен с кредит предоставен на ищеца, тъй като свидетелят Н. К. сочи, че * И. У. и Д. И. У. не са в добри отношения, нито към настоящия момент, нито към 2012 - 2013г. ищецът не е представил други доказателства в подкрепа на твърденията си за семеен произход на средствата за уравнение на дела.