Определение № 392 от 18.09.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 392 гр. ХАСКОВО, 18.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д.А К. НИКОЛОВА при участието на секретаря Д. Г. П. в присъствието на прокурора Н. С. Т. като разгледа докладваното от Д.А К. НИКОЛОВА Частно наказателно дело № 20265600200662 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 64 ал.3 от НПК, инициирано по искане на прокурор при ОП-Хасково за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на три лица- П. Д. П. от **** общ.****, обл.***, Д. П. Д. и Д. П. Д. ,двамата от гр.***,обвиняеми по ДП№ 433/2026 г. по описа на РУ-Димитровград .

В съдебно заседание прокурорът при ОП-Хасково поддържа искането за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ и по отношение на тримата обвиняеми,считайки за налични всички предпоставки за това.

Защитниците на обвиняемите считат искането за вземане на найтежката мярка за неотклонение за неоснователно,считайки мярка за неотклонение „гаранция в пари “ за съответна и адекватна на повдигнатото обвинение .

Обвиняемите в своя защита и в последна дума молят за вземане на по-лека от исканата от прокурора мярка за неотклонение.

Съдът като се съобрази с приобщените по делото материали от досъдебното производство ,намира следното:

Обвиняемите П. П.,Д. Д. и Д. Д. са привлечени към наказателна отговорност с постановление на разследващ орган от 17.09.2026 г. Тримата 1 са привлечени в качеството на обвиняеми по обвинение за престъпление по чл.115,вр.чл.20 ал.2 от НК –умишлено убийство, твърдяно за извършено на 15.09.2026 г.в с.Странско,общ.Димитровград,обл.Хасково .

Според настоящия съд по воденото разследване са събрани достатъчно с оглед нуждите на производството по чл. 64 от НПК доказателства, които са в състояние да обосноват извод, че престъпление действително е налице, както и че негови автори биха могли да бъдат обвиняемите лица .В подкрепа на това заключение са , на първо място , писмените доказателствени средства, каквито са протоколите за оглед, претърсване и изземване с последващо съдебно одобрение ,при които са намерени ,иззети и приобщени средствата ,с които държавното обвинение твърди да са нанесени удари по тялото на пострадалия и причинили като резултат смъртта му.Такива са още протоколите за доброволно предаване и оглед на ВД , ведно с фотоалбуми към тях и показанията на свидетели очевидци на мястото на престъплението ,установяващи активни физически действия от страна на обвиняемите ,изразили се в нанасяне на удари по тялото и крайниците на пострадалия ,както и такива свидетелски показания ,сочещи на оттегляне на обвиняемите ,заедно с пострадалия от мястото на деянието, посредством автомобила на един от тях.

С други думи резултатите от извършените до момента процесуално следствени действия , изграждат доказателствена верига, подкрепяща участието и на тримата обвиняеми в инкриминираната от държавното обвинение дейност и едновременно с това са достатъчни за изграждане на това подозрение, което позволява вземането на мярка за неотклонение, в това число и най-тежката такава.

Ето защо съдът намира, че действително, както е приел и прокурора , подозрението за престъплението и за участието на всеки от обвиняемите в него е съответно на изискванията на чл. 63 ал. 1 от НПК.

Обвиняемите П. П.,Д. Д. и Д. Д. са привлечени да отговаря по обвинение за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, за което е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ от 10 до 20 години , което наказание само по себе си разкрива висока степен на обществена опасност на деянието като вид престъпление, предвидено в наказателния ни кодекс . В този смисъл съдът приема ,че са налице 2 условията по чл.63 ал.2 т.3 от НПК , определящи кога опасността от укриване или извършване на други престъпления се счита за налична . Т.е. в случая тя е презюмирана . Некореспондиращ с действителното съдържание на доказателствената съвкупност е доводът на двама от защитниците за точната правна квалификация на престъплението,дадена от държавното обвинение.Деянието е извършено на публично място,макар и в тъмната част на денонощието , съпътствано от множество посегателства върху здравето на непознато за обвиняемите лице (предишни техни отношения не се установяват), а и след като срещу случайни свидетели е отправено искане от един от обвиняемите да не се наместват във физическата саморазправа с пострадалия , тоест фактите по повдигнатото обвинение не се подозират, а те според настоящия състав ясно прозират в съдържанието на физическата агресия като водещ неин субективен белег. Следователно, няма основание на този етап от разследването / СМЕ за причината за смъртта на А. А. не е изготвена / правната квалификация да не бъде възприета и на тази база да се коментира необходимост от смекчаване на процесуалната принуда поради необоснованост на фактите, върху които прокуратурата гради своето искане по чл. 63 от НПК. Отделно от това сочи се от държавното обвинение умъртвяването на жертвата А. А. да е извършено от три лица като съизвършители,което допълнително утежнява обществена опасност на самото деяние.

Извън това следва да се даде отговор дали съществува реална опасност обвиняемите да се укрият или да предприемат други действия, с които да застрашат срочното приключване на наказателното производство.

Събраните по ДП доказателства сочат,че обвиняемите не са осъждани, според приложените справки за съдимост от ЦАИС“Съдебен статус“,като за двама от тях –обвиняемите Д. Д. и Д. Д. са налични предходни криминални регистрации . Установява се също така ,че единствено обв.П. П. е женен, обв.Д. Д. не е семеен,а обв.Д. Д. съжителства на семейни начала и има малолетно дете . От материалите по досъдебното дело и изявленията им в съдебното производство се установява,че и тримата обвиняеми са трудово ангажирани и реализират доходи от тази дейност ,както и имат постоянен адрес в страната .Въпреки тези данни ,тежестта на обвинението и най-вече начина на извършване на престъплението сочи на завишена степен на обществена опасност на извършителите , която излиза извън рамките на тази обществена опасност, която се обхваща от самия състав на престъплението.

Тези обстоятелства рефлектират и върху извода на съда за съществуващата опасност обвиняемите да се отклонят от воденото спрямо 3 тях разследване ,както и да извършат друго престъпление .

Досъдебното производство е в изключителна ранен етап на разследване,предстои извършване на необходимите и възможните процесуалните действия ,свързани с участието на обвиняемите ,т.е. все обстоятелства от значение при преценката на съда, относима за първоначалното вземане на мярка за неотклонение по ДП спрямо обвиняемите .

С оглед на обсъдените обстоятелства съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 63, ал. 1 от НПК за вземане на исканата мярка за неотклонение „задържане под стража",която в случая се явява и адекватната такава на повдигнатото обвинение спрямо тримата обвиняеми. По този начин биха се постигнали и целите, предвидени в чл. 57 от НПК и най-вече осигуряването на обвиняемия П. и двамата обвиняеми Д. , както в настоящата подготвителна фаза на процеса, така и в бъдещата съдебна фаза на наказателното производство.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА по отношение на П. Д. П. , ЕГН-********** от ***, общ.***, обл.***, Д. П. Д. , ЕГН-********** от *** и Д. П. Д. , ЕГН-********** от *** , обвиняеми по Досъдебно производство № 433/2026 г. по описа на РУДимитровград ,водено за престъпление по чл. 115,вр.чл.20 ал.2 от НК, мярка за неотклонение „Задържане под стража“ .

Определението подлежи на обжалване и протест пред АС-Пловдив в 3дневен срок от днес, като в случай на жалба или протест НАСРОЧВАМ делото пред Апелативен съд -Пловдив за 24.09.2026г.-10.00 часа ,за която дата страните да се считат уведомени от днешно съдебно заседание.

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________ 4