Решение № 685 от 07.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 685 гр. София, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Румяна М. Найденова

Георги Стоев при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20231100501809 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20071982/19.12.2022 г., постановено по гр.д. № 18366/21 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 68 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК ****, срещу ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 649,86 лева, представлява изплатено застрахователно обезщетение за репариране на претърпените имуществени вреди, вследствие на ПТП реализирано на 24.06.2016 г., респективно сумата от 18,81 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 05.12.2017 г. до 18.03.2018 г. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника „ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, с която обжалва решението изцяло. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство „ЗК „Л.И.“ АД, в който се излагат 1 съображения за правилност на съдебното решение, поради което моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Предмет на въззивното производство е твърдяното от ищеца, застраховател по имуществена застраховка, притезание с правна квалификация чл. 411 КЗ за сумата от 649,86 лева, представляваща част от изплатеното застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по щета № 472716161601670, която сума не е възстановена от ответника, застраховател по „Гражданска отговорност“.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва следните елементи: 1) наличие на виновно и противоправно действие и/или бездействие на застрахования по „Гражданска отговорност“, което е в пряка причинно- следствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени вреди; 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и застрахователя–ответник; 3 ) действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, 4) по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

От събраните писмени доказателства съдът приема за установено наличието на застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност“ между делинквента и застрахователя–ответник. Този извод се прави при анализ на представения двустранен констативен протокол за ПТП от 24.06.2016 г., в който се съдържа извънсъдебно признание на този факт, както и от представената справка от Гаранционен фонд. Съдът е задължил на основание чл. 190 ГПК да представи копие от процесната полица, като му е указал, че ще приложи последиците на 161 ГПК. Въпреки липсата на копие от застрахователната полица, то този правнорелевантен факт се установява от останалия събран и обсъден доказателствен материал.

Процесното ПТП се е осъществило на 24.06.2016г., когато водачът на застрахованото 2 при ответника МПС нарушава правилата за движение, като с поведението си слага началото на причинно-следствения процес довел до настъпилото увреждане. Деянието е противоправно, тъй като представлява нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДП, който предвижда, че при предприемане на маневра, представляваща завиване надясно за навлизане в друг път или крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

При ищеца е образувано производство по установяване на вредите по щета № 472716161601670, вследствие на което на собственика на увредения автомобил е изплатено обезщетение в размер на 624,86 лева.

Механизмът на процесното ПТП се установява от представените по делото писмени доказателства, включително двустранен констативен протокол за ПТП, подписан от двамата водачи и заключението по приетата САТЕ. Водачът на л.к. „Волво С 40“, застрахован при ответника, предприемайки маневра десен завой ударя л.к. „БМВ 530“, който осъществява маневра ляв завой на заден ход при излизане от паркинга. Съгласно приетото заключение по назначената САТЕ процесното ПТП е могло да се предотврати, 1) ако водачът на л.к. „Волво С 40“ е изчакал движещия се л.к. да завърши своята маневра, т.е да излезе от паркинга; 2) както и ако водачът на л.к. „БМВ 530“ е предприел необходимите действия по осигуряването на необходимата видимост при излизането от паркинга, съгласно ЗДП.

Следователно възражението за съпричиняване е основателно, тъй като процесните вреди не са в причинно-следствена връзка единствено с поведението на водача, застрахован при ответника. Водачът на л.к. „БМВ 530“ е допринесъл със своите действия за причиняването на вредоносния резултат, като не е проявил дължимата грижа при осъществяване на маневрата. Поведението му е противоправно, тъй като представлява нарушение на чл. 40 ЗДП, който предвижда, че при движение назад водачът е длъжен да се убеди че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, като по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.

Съгласно т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС по т. д.

№ 1 / 2014 г. „съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.

Настоящият състав приема, че е налице съпричиняване от страна на водача на л.к.

„БМВ 530“ при осъществяването на процесното ПТП, чийто размер определя на 50% от общо настъпилите вреди, т.е. виновното противоправно поведение на водача на л.к. „Волво С 40“ е в пряка причинно- следствена връзка с настъпилите вреди до размера от 312,43 лева.

3

Съгласно заключението по приетата САТЕ, която съдът кредитира като обективна и правилна, тъй като съответства на събрания по делото доказателствен материал, размерът на претърпените вреди е в размер на 788,90 лева, като ищецът е изплатил на увреденото лице сумата от 624,86 лева. При съобразяване с приноса на водача на л.к. „БМВ 530“ при осъществяване на процесното ПТП, настоящият състав приема, че искът е основателен до сумата от 312,43 лева.

Съгласно чл. 51 ЗЗД на репариране подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ определя обема на дължимото застрахователно обезщетение, което следва да покрива действително претърпените вреди към момента на настъпването им. Следователно при определянето на размера на претенцията се изхожда от средната пазарна стойност на увреденото имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие- в този смисъл решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в т. см. и константната съдебна практика, обективирана в решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО.

С оглед изложеното първоинстанционното решение следва да бъде частично отменено, респективно предявеният иск следва да бъде частично уважен до сумата от 312,43 лева, доколкото настоящия състав установи наличието на валидно възникнало в патримониума на ищеца притезание, както и факта на съпричиняване от страна на застрахования при ищеца водач на л.к. „БМВ 530“. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта относно разноските, съобразно уважената, респективно отхвърлената част на исковата претенция.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на двете страни.

Ищецът е представил доказателства за сторени разноски във въззивното производство в размер на 450 лева. Доколкото исковите претенции не са уважени изцяло, то ищецът има право на разноски пред настоящата инстанция в размер на 225 лева.

Ищецът има право на разноски за първоинстанционното производство в размер на 262,50 лева, а за заповедното в размер на 162,50 лева.

Ответникът има право на разноски за въззивното производство в размер на 50 лева, представляващо юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 4

ГПК вр. чл. 25, т. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Ответникът има право на разноски за първоинстанционното производство в размер н а 100 лева, доколкото исковите претенции са уважени частично. Следователно първоинстанционното решение следва да бъде частично отменено в частта относно разноските до сумата от 100 лева.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 20071982/19.12.2022 г., постановено по гр.д. № 18366/21 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 68 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК ****, срещу ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл.

411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД до сумата от 312,43 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за репариране на претърпените имуществени вреди по щета № 472716161601670, образувана при ЕАД „Б.В.И.Г.“, вследствие на реализирано на 24.06.2016 г. пътно-транспортно произшествие в гр. Русе, както и по иска с правна квалификация чл.

86, ал. 1 ЗЗД до сумата от 9,40 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 05.12.2017 г. до 18.03.2018 г., както и в частта относно присъдените в полза на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, съдебни разноски до сумата от 100 лева, като вместо него