Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 532 от 26.07.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 376/2023
Вид
Решение № 532
Подписан
26.07.2023
В сила
26.07.2023
Състав
Иван Иванов , Валентин Димитров Бойкинов, Николай Метанов

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 532 гр. София, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20231001000376 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 83 от 18.01.2021 г., постановено по търг. дело № 2011/2021 г., Софийски градски съд, Търговско отделение,10 състав е осъдил Столична община да заплати на „МТК Гроуп“ООД на основание чл. 79 от ЗЗД сумата 46 231,33 лева с ДДС, дължима на основание чл.5, ал.4, т.2 от Договор за извършване на обществен превоз № СОА 16-ДГ56-1196/02.12.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от 12.10.2021 г. до окончателното й заплащане, сумата от 45 133,90 лева - дължимо актуализирано възнаграждение с ДДС по чл. 5, ал.4, т.2 от договора за извършване на обществен превоз Nо СОА 16-ДГ56- 1196/02.12.2016 г. за месец юни 2019 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 12.10.2021 г. до окончателното й заплащане, по иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 10915.72 лева – обезщетение за забава върху сумата от 46 231,33 лева (дължимо актуализирано възнаграждение по чл. 5, ал.4, т.2 от договора за извършване на обществен превоз Nо СОА 16- ДГ56-1196/02.12.2016 г. за месец май 2019 г.) за периода 15.06.2019 г. –11.10.2021 г., сумата от 10280.49 лева - обезщетение за забава върху сумата от 46 231,33 лева (дължимо актуализирано възнаграждение по чл. 5, ал.4, т.2 от договора за извършване на обществен превоз Nо СОА 16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. за месец юни 2019 г.) за периода 15.06.2019 г. – 11.10.2021 г., и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 4 467,34 лева – разноски по делото за депозит за вещо лице и заплатена държавна такса Със същото решение са отхвърлени като неоснователни предявените обективно 1 съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата им до пълния предявен размер.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника Столична община, с която се обжалва първоинстанционното решение в осъдителната му част, като неправилно, с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявения иск бъде отхвърлен, с присъждане на разноски, по съображения подробно изложени в жалбата.

Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото въззиваемата страна „МТК Гроуп“ООД е депозирала отговор на въззивната жалба, с която се заявява становище за неоснователността на същата.

В срока по чл.259 ГПК е постъпила и въззивна жалба от „МТК Гроуп“ООД срещу решението в отхвърлителната му част на исковете с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД с искане към съда да се отмени като неправилно в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло както са предявени.

В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от Столична община по въззивната жалба на „МТК Гроуп“ООД.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на ищеца „МТК Гроуп“ООД, с която е поискал ответника Столична община да бъде осъден на основание Чл.79, ал.1 от ЗЗД да заплати сумата 138 694,08 лева с ДДС, представляваща неизплатена част от индексираната цена на извършената от ищеца през м. май 2019год. транспортна дейност за обществен превоз на пътници/маршрутен пробег/ по Договор за извършване на обществен превоз Nо СОА 16-ДГ56- 1196/02.12.2016, по силата на който „МТК Гроуп“ ООД извършва обществен превоз по основни градски автобусни линии №№ 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на Столична община ; сумата 32 785 лева, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата от 138 694,08 лева за периода от 15.06.2019г. до 12.10.2021г.; сумата 135 401,75 лева с ДДС, представляваща неизплатена част от индексираната цена на извършената от ищеца през м. юни 2019год. транспортна дейност за обществен превоз на пътници/маршрутен пробег/ по Договор за извършване на обществен превоз Nо СОА 16-ДГ56- 1196/02.12.2016, по силата на който „МТК Гроуп“ ООД извършва обществен превоз по основни градски автобусни линии №№ 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на Столична община ; сумата 30 879,12 лева, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата 2 от 135 401,75 лева за периода от 15.07.2019г. до 12.10.2021г.

Претендира се и законната лихва върху сумите по главниците от предявяването на исковата молба до окончателното им изплащане, както и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът Столична община е оспорил предявените искове като неоснователни поради съображения изложени в отговора на исковата молба.

Съдът като прецени доводите на страните,събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна :

По делото между страните не се спори, а и се установява, че между страните по делото е сключен договор за извършване на обществен превоз Nо СОА 16-ДГ561196/02.12.2016г. по силата на който „МТК Гроуп“ ООД се е задължил да извършва обществен превоз по основни градски автобусни линии №№ 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на Столична община, със срок на действие на договора от 8 години.

Не е спорно, а и се установява, че съгласно чл.5, ал.1 от договора Столична община се е задължила да заплаща за извършения превоз възнаграждение в размер на 3 лева на километър без ДДС. Възнаграждението е платимо на две вноски, както следва : 30 % авансово до 15 число на текущия месец и останалата част – до 14 то число на следващия месец въз основа на действително извършения пробег километри.

Не е спорно, а и се установява, че съгласно чл.5, ал.4, т.2 страните са договорили механизъм за промяна на цената на извършения превоз в зависимост от промяната в цената на гориво-смазочните материали/ГСМ/ след датата на подписване на договора. За да е налице актуализация е необходимо промяната на цената на ГСМ да е повече от 20% съгласно данните на Националния статистически институт спрямо цената към датата на подписване на договора. При настъпването на това условие страните по договора се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна във възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 50% спрямо стойността по чл.5, ал.1. При непостигане на съгласие при преговорите, страните са се споразумели, че възнаграждението за километър маршрутен пробег се променя с 2,5%.

Съгласно чл.5, ал.4, т.3 от договора при настъпване на условието за актуализация на цената, всяка от страните има право да направи на другата страна мотивирано писмено предложение за преговори. Преговорите следва да започнат в срок до 7 дни от датата на получаване на мотивирано писмено предложение. Преговорите следва да завършат в срок до 30 дни от датата, на която са започнали. При непостигане на съгласие в преговорите, обективирано в писмено споразумение, настъпват последиците, посочени в т.1 и т.2.

В производството пред първата инстанция е представено и е прието като доказателство гаранционно писмо от БМС Сервиз ЕООД,съгласно което МТК Гроуп ООД е закупило 60 броя нови автобуси за осъществяване на обществен превоз по договор от 02.12.2016 г. със СО, като автобусите са в гаранция за срок от 5 години от дата на първата 3 регистрация, като пълната гаранция обхваща и безплатна техническа и сервизна поддръжка, в т.ч. и подмяна на гориво-смазочни материали.

По делото е представен и е приет като писмено доказателство и договорът за закупуване на процесните автобуси между „МТК Гроуп“ ООД и „БМС Сервиз“ ЕООД.

По делото е представена и приета като писмено доказателство и справка от НСИ от 27.01.2022 г. за инфлацията, измерена чрез индекса на потребителските цени за група „Моторни и смазочни масла“. Според справката инфлацията на НСИ за тази категория стоки за месец май 2019 г. спрямо базовия месец 12.2016 г. е 0,3 %, а за месец юни 2019 г. е 0.4 %.

Приложено е и писмо, че в НСИ не се провеждат статистически наблюдения за пазарни цени на смазочни материали масла (за небитови клиенти).

Видно е от приетите в производството пред първата инстанция основно и допълнително заключение на вещото лице ССЕ е че след проверка в счетоводствата и на двете дружества, вещото лице заключава, че по договора от 02.122.2016 г. между потребеното и доставено количество на природен газ от ищеца за 2018г. е 16 529,78 гигаджаули и според количеството на годишно потребление по критериите на НСИ, МТК Гроуп ООД попада в графа И4 за потребление. Вещото лице е посочило, че съгласно данните от НСИ за годишно потребление на природен газ цените за графа И4 отразяват увеличение на цената, съобразно отразената цена за второто шестмесечие на 2016 г. спрямо първото шестмесечие на 2019 г., като по цени без данъци, такси и ДДС е установена разлика от 76.29%, а при цени без ДДС и други възстановими данъци и такси е установена разлика от 73.04 %. В заключението се сочи също така, че за м. май 2019 г. ищецът е издал по договора фактура № 222 от 14.05.2019 г. за авансово плащане на цената в размер на сумата от 479 375.15 лв. без ДДС, фактура № 232 от 12.06.2019 г. за окончателно плащане в размер на сумата от 1 078 869,91 лева без ДДС, за м. юни 2019 г. ищецът е издал по договора фактура № 233 от 14.06.2019 г. за авансово плащане в размер на сумата от 450 312,12 лв. без ДДС, фактура № 234 от 10.07.2019 г. за окончателно плащане в размер на сумата от 1 054 151,82 лева без ДДС. Изминатите километри съгласно справка по фактури са както следва – м. май 2019 г. – 513 681,77 км и месец юни 2019 г. – 501 487,978 километра.

Във връзка с поставен въпрос от ищеца, вещото лице е посочило, че при индексиране на цената със 7,5 % за 1 км пробег, цената за километър маршрутен пробег би била 3,225 лева без ДДС, съответно 3,87 лв. с ДДС. Съответно при тази индексирана цена, цената на изминатите километри за месец май 2019 г. би била с 138 694,08 лева в повече, а за месец юни 2019 г. –135 401,75 лева.

Съгласно заключението на вещото лице размерът на мораторната лихва върху увеличената част от цената за месец пробег за месец май 2019 г. за периода 15.06.2019 г. 012.10.2021 г. възлиза на 32 785,74 лева, а за месец юни 2019 г. – за периода 15.07.2019 г. – 12.10.2021 г. възлиза на 30 879,12 лева.

В съдебно заседание при приемане на основаното заключение вещото лице е посочило, че в прегледаните фактури за закупени горива от страна на ищеца от трето лице 4 няма калкулирани разходи за смазочни материали. Отговорите на въпросите са дадени спрямо цената на природния газ, тъй като няма данни да са използвани масла и филтри, като вещото лице е посочило, че по данни на НСИ цената на природния газ за второто тримесечие на 2016 г. е 28,12 лв/МВтч, а за първото шестмесечие на 2019 г. – 49,56/МВтч.

При така установената фактическа обстановка съдът и с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят част от същите аргументи, които вече са били изтъкнати в отговора на исковата молба и в устните състезания, на които в обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното :