Акт № 399 от 17.11.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- 1422/2026
- Подписан
- 17.11.2026
- В сила
- 17.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.57 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.57 ал.1,т.2,б."а" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.150 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.318 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.449 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.457 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.457 ал.2-ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.457 ал.2-ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.457 ал.2-ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.457 ал.2-ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 399 гр. София, 17.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Величка Цанова
Атанас Ст. Атанасов при участието на секретаря Росица Й. Вьонг в присъствието на прокурора ИВАЙЛО Б. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20261000601422 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.345 ал.1 вр.чл.457 ал.7 вр.ал.2 вр.чл.318 НПК,като е образувано по жалба,вх.№130199/07.10.2026 година от осъдения Д. Х. К.,с установена самоличност,ЕГН **********,чрез договорни защитници адв.В.В.,АК-Русе и адв.Д. Г.,АК- Разград,двамата с посочени съдебни адреси,срещу Определение №3479/25.09.2026 година,постановено по н.д.№2698/2026 година по описа на Софийски градски съд.
С атакувания съдебен акт на основание чл.457 ал.2-ал.5 НПК съдът е приел за изпълнение присъда от 24.03.2023 година на Кралски съд-Саутхемптън,Англия,в сила от 18.05.2023 година,с която българският гражданин Д. Х. К.,ЕГН ********** е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11/единадесет/ години за извършени престъпления по глава 42 от Закон за сексуалните престъпления от 2003 година на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия,съответстващо на престъпление по чл.152 ал.4,т.1 вр.ал.1,пр.2 НК на Република България и е определил по реда на чл.57 ал.1,т.2,б.“а“ ЗИНЗС първоначален „строг“ режим на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“.
На основание чл.457 ал.5 НПК е приспаднато времето на предварително задържане и изтърпяно наказание „лишаване от свобода“,считано от 23.09.2022 година.
Твърди,че атакувания съдебен акт в частта,в която е определен първоначален „строг“ 1 режим на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“,е незаконосъобразен и неправилен , като е налице неправилно приложение на материалния закон.
Твърди се,че не е съобразен характера на производството по чл.457 НПК,което не е „ново“ наказателно производство и не поставя осъдения в положение на лице,което за първи път започва да изтърпява наложено му наказание,като се излагат съображения за неправилно „автоматично“ прилагане на чл.457 ал.5 НПК.Сочи се,че при изпълнение на наказанието в Обединеното Кралство„…К. е бил поставен при по-лек режим на изпълнение…“,а българският съд е постановил „…реално утежняване на условията,при които осъденият продължава да изпълнява същото наказание“.Излагат се подробни съображения в тази насока , като се твърди несъобразяване с принципа за недопускане утежняване положение на осъдено лице и липса на мотиви,касателно приложението на чл.57 ЗИНЗС,и условията за определяне режима на изтърпяване на наказанието.
Изложени са оплаквания,че съдът не е съобразил изтърпяната от К. част от наказанието „лишаване от свобода“ в Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Направено е искане за изменяне на атакувания съдебен акт в частта,в която е определен първоначален „строг“ режим на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ и се определи режим,който „…не води до фактическо утежняване на положението на Д. Х. К. вследствие на трансфера му в Република България,като съобрази режима,при който наказанието е било реално изпълнявано в Обединеното Кралство,както и вече изтърпяната част от наказанието“.
Пред въззивния съд защитата поддържа подадената жалба и развива доводите си.
Намира,че първият съд не е дал отговор на поставени от защитата въпроси във връзка с изясняване на обстоятелствата какъв е бил режима на изтърпяване на наказание от осъденото лице в Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия и не са изложени мотиви защо определя „строг“ режим на изпълнение на наказанието в Р.България.Сторено е оплакване,че не е изяснено каква част от наказанието осъденият К. е изтърпял вече,нито е отчел факта,че К. продължава да търпи наказание,а не започва отново изтърпяването му.
Едновременно с това е посочил в ход по същество,че „…ЗИНЗС е в посока тази,която СГС е посочил,но тук влизаме в колизия с международното законодателство и Закона за трансфер на осъдени лица….“.
Поддържа сторените с жалбата искания.
Осъденият К. поддържа оплакванията на защитата си,включително и в дадената му последна дума.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура оспорва основателността на подадената частна жалба,както и изложените пред въззивния съд съображения на защитата на осъденото лице,като твърди,че изведените фактически и правни изводи на първия съд са правилни и законосъобразни.Акцентира в изложението си върху надлежно оценен от 2 решаващия съд доказателствен обем,в съответствие с описаните и приети за установени факти от чуждестранния съд.Сочи,че решаващият съд се е съобразил изцяло с приетите за установени факти от чуждестранния съд и макар да е изложил съображенията си лаконично,то фактическите и правни изводи са сторени в съответствие със Закона,включително за приложения режим на изтърпяване на наказание при условията на чл.57,т.2,б.“а“ ЗИНЗС.
Претендира да се потвърди атакувания съдебен акт.
Съдът,като взе предвид направените оплаквания в частната жалба и поддържаните оплаквания пред настоящия съд от защитата на осъдения К.,както и становището лично на осъденото лице/жалбоподател/,като прецени доводите на представителя на САП и провери изцяло атакувания съдебен акт,приема следното:
Подадената частна жалба е процесуално допустима,подадена е по реда и начина предвиден в Закона,а преценена по същество е неоснователна.
Съображенията на съда са следни:
Правилно в мотивите към атакувания съдебен акт първият съд е посочил,че изгражда фактическите си изводи за извършените от осъдения на територията на Англия престъпления, съпоставени с приложения текст,мотиви и диспозитив на съдебния акт.
Въззивният съд,след собствена оценка на описаните факти акцентира и приема следното за безспорно:С присъда от 24.03.2023 година на Кралски съд- Саутхемптън,Англия,в сила от 18.05.2023 година която българският гражданин Д. Х. К.,ЕГН ********** е осъден на „удължена присъда“ /съгласно раздел 279 Закон за наказанията 2020- 226А/ от 15 години, състояща се от 11 години „строг затвор“ и удължен период от 4 години за престъпление „изнасилване“ на момиче на възраст 13-15 години /по две обвинения/ и 3 години „лишаване от свобода“ за престъпление сексуална активност без проникване с момиче на възраст 13-15 години.
Установено е,освен режима на изтърпяване в изпращащата държава,така и факта,че към 08.03.2024 година К. е изтърпял 237 дни в предварителен арест,преди да бъде осъден.От 08.03.2024 година изтърпява наказанието си при посочения режим „строг затвор“.Изготвена е заповед за депортация против желанието на осъдения от МВР на Обединеното Кралство на 19.02.2024 година.
С атакуваното Определение №3479/25.09.2026 година,постановено по н.д.
№2698/2026 година по описа на Софийски градски съд,български съд,основание чл.457 ал.2- ал.5 НПК,е приел за изпълнение присъда от 24.03.2023 година на Кралски съд- Саутхемптън,Англия,в сила от 18.05.2023 година,определил е при условията на български Закон наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 /единадесет/ години за извършени престъпления,съответни на чл.152 ал.4 ,т.1 вр.ал.1,пр.2 НК на РБ /глава 42 от Закон за сексуалните престъпления от 2003 година на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия/ и е определил по реда на чл.57 ал.1, т.2,б.“а“ ЗИНЗС първоначален „строг“ режим на изпълнение на наказанието в Р.България.
3
Това е фактическата обстановка,възприета от първия съд,приета за установена безспорно и от въззивния съд на основата на представени по делото писмени доказателства- Допълнителен протокол по Конвенция за трансфер на осъдени лица от 08.03.2024 година,представена в надлежен превод присъда на Кралски съд-Саутхемптън,писмо на МВР на изпращащата държава от 19.02.2024 година,обвинителен акт,внесен в съда в Саутхемптън,извлечения от Закон за сексуалните престъпления от 2003 година,гл.42- ра,данни за самоличността на осъденото лице.
Тя съответства на приетите за установени факти и обстоятелства от първостепенния съд, който е анализирал фактите и инкриминираните обстоятелства и е намерил съответствие на деянията,за които е осъден К. с престъпления по чл.152 ал.4 ,т.1 вр.ал.1,пр.2 НК на РБ. Описани са фактите,оценявани от първия съд в настоящото производство,вж.стр.2-ра,6-ти абзац.
Установените факти,преценявани по допустимостта на приложението на гл.33-та НПК и нормата на чл.457 НПК сочат,че К. е български гражданин,с установена самоличност,ЕГН ********** и по отношение на него е допустимо прилагане на настоящата процедура.
Безспорно,както сочи и защитата,производството по чл.457 НПК не е „ново“ наказателно производство,при което се решава вината и наказателната отговорност на едно осъдено в друга държава лице.Безспорно,че това производство не поставя осъден в положение на лице,което за първи път започва да изтърпява наложено му наказание.В тази насока се посочи и по-горе,че К. е бил задържан в предварителен арест 237 дни,считано до 08.03.2024 година,откогато търпи наложеното му наказание „лишаване от свобода“ при условията на „строг затвор“ в изпращащата държава.В тази насока са представени писмени документи както за срока на задържане и изтърпяване на наказанието,така и за определения му в Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия режим.
Необосновани са доводите на защитата за неправилно „автоматично“ прилагане на чл.457 ал.5 НПК,като не съответстват на писмените документи твърденията,че при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ в Обединеното Кралство „…К. е бил поставен при по-лек режим на изпълнение…“.Отново следва да се подчертае,че писмените доказателства установяват да е търпял наказанието в изпращащата държава при „строг затвор“.Осъденият К. е приет в Р.България и настанен в затвора в гр.София на 11.03.2025 година в съответствие с Конвенция за трансфер на осъдени лица.
Правилно първият съд е намерил да са налице предпоставките на уважаване предложението на и.ф.Главен Прокурор на Р.България за приемане на изпълнението на присъдата на компетентния съд спрямо осъдения К. по чл.3 от Конвенцията за трансфер на осъдени лица,приложим закон според чл.449 НПК.Изрично следва да се посочи,че са постъпили изискуемите документи,а„…съгласно чл.9,т.1,б.“а“вр.чл.10,т.1 от Конвенцията българската държава е обвързана с правния характер и срока на наказанието,определени от осъдилата държава.Видно от материалите по делото съдебният акт,въз основа на който е осъден българският гражданин К. е влязъл в сила и е станал изпълняем.В производството по 4 чл.457 НПК и съответстващите разпоредби на Конвенцията на трансфер на осъдени лица, приемащата държава има компетентност единствено и само да приспособи дадените за изпълнение присъди,а не да преценява въпроси по същество на тези присъди и тяхното съотношение с действия или бездействия на лицето.
На тази основа обосновано и законосъобразно се е произнесъл първия съд по допустимост на искането.Следва веднага да се посочи,че българският съд не разполага с право да подлага на собствена преценка и да интерпретира фактите по начин различен от сторения от чуждия съд.В тази насока крайният съдебен акт,поставен на разглеждане е задължителен за българския съд и в този смисъл извършеното от осъдения К. престъпление/я не подлежи на анализ.
На тази основа следва изрично да се подчертае от настоящия съд,че обосновано,на основа точна преценка на фактическите положения,установени от решаващия Кралски съд на Саутхемптън,Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия,е прието от състава на първия съд,че престъплението,за което е осъден К. съответства на престъпление по чл.152 ал.4,т.1 вр.ал.2,пр.2 НК и по чл.150 ал.1 НК на Република България.Настоящият съд приема,че именно това е вярната правна квалификация по българския НК,като обсъжда фактическите рамки на обвинението,на които германски съд е придал правно значение в осъждане.
Безспорно първият съд е бил изключително лаконичен по отношение решаване въпроса за режима на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ в Р.България,но решаващият извод е законосъобразен.
Разпечатката съдържа 39 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/28aab863-54d4-4d77-ad8f-49a929a4d954