Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2578 от 03.12.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 140/2024
Вид
Решение № 2578
Подписан
03.12.2024
В сила
28.12.2024
Състав
ИВЕЛИНА ЛЕНКОВА МАВРОДИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2578 гр. Бургас, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20242120100140 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Ц. В. М., срещу Е. М. Д. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, с която се претендира установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № *** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 200 лева - главница, представляваща сбор от неизплатени суми за използвани ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода в обект на потребление, находящ се в ***, абонатен № ***, по издадени фактури за периода от 25.08.2020 г. до 22.12.2022 г., с отчетен период от 05.10.2017 г. до 30.11.2022 г., както и сумата от общо 26. 04 лева - представляваща сборна мораторна лихва, начислена за периода от 24.09.2020 г. до 04.09.2023 г., ведно със законната лихва върху вземането за главница от датата на подаване на заявлението – 12.09.2023 г., до окончателното му изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

Основанията за дължимост на горните суми се основават на твърдения, че ответницата е потребител на ВиК услуги, титуляр по партида за обект, находящ се в ***, като се сочи, че задълженията за горепосочения отчетен период не са заплатени.

Правното основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител адвокат Т., с който исковете се оспорват като неоснователни. Като основания за това се излага, че липсват доказателства ответницата да има качеството на потребител, излагайки обстойно доводите си за това. Наред с това се сочи, че не се установяват сочените от ищеца договорни отношения с ответника, както и да е изправна страна по такъв договор доставял твърдението то него услуги, които са правилно начислени и определени по размер. Сочи се също така, че част от вземанията са погасени по давност, а именно относно фактурите издадени в периода от 25.08.2020 г. до 25.02.2021 г.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** г. на нотариус К. К. с рег. № *** в РНК, вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № *** г., акт № ***, том ***, дело № *** С. Г. Б. и В. П. Б. продават на М. А. А. с ЕГН ********** процесния водоснабден имот, находящ се в ***. След смъртта на М. А., настъпила на *** г., същата се наследява от единствения си законен наследник – дъщеря си Е. М. Д., видно от представено в тази връзка удостоверение за наследниците й, като от представеното извлечение от Агенцията по вписванията е видно, че наследодателката приживе не се е разпореждала с процесния имот. Така и в качеството си на негов собственик по наследяване ищцата, след смъртта на своята майка, е депозирала заявление от 29.01.2016 г. за прехвърляне на партидата на нейно име.

За процесния отчетен период от 05.10.2017 г. до 30.11.2022 г. за него са начислени 58 куб.м., видно от справката извлечение с мобилно устройство. Въз основа на този отчет са издадени и процесните фактури в периода от 25.08.2020 г. до 22.12.2022 г., като същите остойностяват изразходеното количество вода в периода от 05.10.2017 г. до 30.11.2022 г.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

За да се установи основателността на претенциите следва да се изследва облигационната връзка между страните и дали ответникът респективно ответниците са собственици на водоснабдения имот.

В тази връзка съгласно §1, ал. 1, т. 2, букви ”а” и „б” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потребители” са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги и юридически или 2 физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.

Разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи също определя като потребители на услугите В и К следните категории лица: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогично е и съдържанието на отменената Наредба № 9 от 1994 г., която е определяла като абонати юридически или физически лица, които са собственици на съответния водоснабдяван имот или съответно отделните собственици на имоти в етажната собственост.

При това съдът приема, че потребител и съответно в облигационни отношения със съответното дружество, осъществяващо услугите по водоснабдяване и канализация е собственикът, съответно носителят на право на строеж, респективно право на ползване, ако са учредени подобни ограничени вещни права, на самостоятелен обект, или в случая ищцата, която е собственик на процесния водоснабден имот, като след получаване на правото на собственост по наследяване сама е депозирала и заявлението за прехвърляне на партидата на нейно име.

Наред с това по делото се установи, че в периода на претенцията е била изразходвана вода за процесното жилище, като са извършвани реални отчети и количеството изразходена вода е засечена от инкасатора със съответното мобилно устройство, със съответното отбелязване „видян“, като действително има и три служби отчета, но последните такива са реално възприети от измервателното устройство и съответно отразяват реално изразходеното количеството вода в процесния период.

Търсената сума по фактурите съответства на изразходеното количество вода.

Независимо от това следва да се разгледа депозираното от особения представител възражение за изтекла погасителна давност по отношение на сумата по следните фактури: 0040627994/25.08.2020 г., 0040779018/25.09.2020 г.; **********/26.10.2020 г., 0041068450/25.11.2020 г., 0041202878/22.12.2020 г.,

0041338003/25.01.2021 г. и

1141471696/25.02.2021 г. В тази връзка следва да се отбележи, че за конкретния водоснабден обект е видно от справката - извлечение на показанията на водомера, отчетени с мобилно устройство, че не е бил редовно отчитан, като след извършен отчет на 05.10.2017 г. следващия такъв датира от 28.07.2020 г. Останалите отчети, с малки изключения, също не са ежемесечни или пък тримесечни, въпреки че разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от общите условия за предоставяне на ВиК услуги на 3 потребителите от ВиК оператора Бургас /ОУ/ предвижда отчитането на индивидуалните водомери след общия водомер се осъществява най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа след отчитането на общия водомер, което очевидно в случая не е било спазено. Нормата на ал. 3 пък предвижда в междинните периоди между два отчета В и К операторът ежемесечно да начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от предходните 2 отчета. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Наистина нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ОУ предвижда задължение за потребителите да осигуряват свободен и безопасен достъп на длъжностните лица, упълномощени от В и К оператора за отчитане, монтаж или подмяна на водомерите на водопроводните отклонения, включително в сгради етажна собственост, и за отчитане на индивидуалните водомери в жилищата и другите обекти в сградата, което в случая не е спазено. Като последица обаче е предвидено, че при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера, и/или при неосигуряване на достъп повече от една година по реда на чл. 23, ал. 6 и на чл. 24, ал. 3, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена и адреса на свидетеля, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора. След съставяне на протокола, В и К операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 49, като за потребители в сгради в режим на етажна собственост, и/или повече от един потребител присъединени към едно водопроводно отклонение, начисленото количество се ограничава до разликата (общо потребление) съгласно чл. 25, ал. 2 от Общите условия. В случая самият ВиК оператор не е изпълнил предвиденото в неговите общите условия, като няма съставени протоколи, като по делото всъщност въобще не се излага защо водомерите не са били отчитани редевно. Независимо от това са дължими търсени суми, тъй като се установи, че фактурираните количества вода са били изразходени, видно от справката с мобилното устройство, а фактурите обективират съответната им парична равностойност. Така или иначе обаче част от вземанията за изразходеното количество вода в периода от 17.09.2017 г. до 12.09.2020 г. са погасени по давност. По-конкретно вземането по фактура № 0040627994 от 25.08.2020 г. за посочения в нея отчетен период от 05.10.2017 г. до 27.07.2020 г. на стойност от 5. 72 лв. Този извод се налага, тъй като месечните отчети за изразходеното количество вода съставляват периодични вземания и са погасяват с кратката тригодишна давност по чл. 111, т. 3, предл. посл. от ЗЗД, се налага извода, че всички вземания за изразходената вода, съгласно първата фактура са погасени по давност. Останалите фактури, обективиращи задължения за периода след 28.07.2020 г., чиято изискуем настъпва след 12.09.2020 г. не са погасени по давност, при все че заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължения по чл. 410 от ГПК е входирано в съда на 12.09.2023 г.. Всъщност първата фактура в 4 този период е с отчетен период от 28.07.2020 г. до 26.08.2020 г., а дата на издаването й съобразно цитирани по-горе разпоредби от общите условия е 25.09.2020 г. Дори и да беше издадена на 26.08.2020 г. при падеж за плащане 30 дни след издаването й към 12.09.2020 г. също не би била погасена по давност. С оглед недължимостта на вземането по фактура № 0040627994 от 25.08.2020 г. е недължима съответно и мораторната лихва по нея, която изчислена за периода от 24.09.2020 г. /аргумент чл.

33, ал. 1 от ОУ, съгласно който изискуемостта настъпва в 30-дневен срок след датата на издаване на фактурата, а и съобразно посочената в нея падежна дата, посочена и като начална дата на забавата от ищеца/ до 04.09.2023 г., възлизаща на 1. 79 лв.

Предвид гореизложеното съдът намира, че искът за главница като основателен следва да бъде уважен за главница в размер на 194. 28 лв. и съответно да се отхвърли за горницата над уважения размер до пълния заявен такъв от 200 лв. Искът за мораторна лихва като основателен следва да бъде уважен за сумата от 24. 25 лева и съответно да се отхвърли за горницата над уважения размер до пълния заявен такъв от 26. 04 лева, тъй като липсата на доказателства за плащане на главницата по другите фактури, с изключение на тази от 25.08.2020 г., води до извод за дължимост на мораторната лихва по тях /аргумент чл. 33, ал. 2 от общите условия на ВиК оператора/. Основателна е акцесорната претенцията за законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на дължимата главница.