Решение № 1636 от 24.02.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1636

Хасково, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - I състав, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА и с участието на прокурора АТАНАС ХРИСТОВ ПАЛХУТЕВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА административно дело № 20257260700153 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. А. Ф., [държава], с посочен в жалбата съдебен адрес за кореспонденция: гр.Пловдив, [улица] (и настоящ адрес по регистрационна карта на чужденец: РПЦ – Харманли, [жк]), срещу Решение №12572/03.12.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.

В жалбата се сочи, че обжалваният административен акт бил незаконосъобразен, поради допуснати при издаването му нарушения на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се, че анализът на изложената в решението обстановка в [държава] бил направен въз основа на справки, съдържащи неактуална към датата на вземане на решението информация. Административният орган формално бил цитирал информация за ситуацията в [държава], но пропуснал да обсъди приложимата по отношение на жалбоподателя хипотеза на чл.8, ал.6 от ЗУБ, където се посочвало, че опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му. Ноторно известно обстоятелство за административния орган била влошената обстановка в [държава], настъпила през последните 20 дни. Светкавичното настъпление на бунтовниците, начело с движението „Хаят Тахрир аш-Шам“, превземането на редица ключови градове в цяла [държава] и свалянето на президента Б. А. довело до хиляди жертви от страна на цивилното население. Несигурността и размириците продължавали и никой не можел да предвиди как ще се развият събитията в [държава]. Твърди се, че поради обстановката в [държава], евентуалното връщане на жалбоподателя там щяло да застраши пряко негови основни права, като правото на живот и свобода, и щял да бъде изложен на риск от тежки посегателства.

Намират се за неоснователни доводите на административния орган по приложението на чл.8, ал.8 и чл.9, ал.5 от ЗУБ. Цитира се част от позиция по връщането в Сирийска арабска република, публикувана от Върховен комисар на ООН за бежанците на 16 декември 2024 г. Заявява се, че жалбоподателят се страхувал за живота и здравето си, опасявал се да се завърне в страната си на произход, и считал, че посочените причини представлявали основание за предоставяне в негова полза на закрила по смисъла на чл.8, ал.6 от ЗУБ.

Твърди се също, че в оспореното решение административният орган не бил спазил императивното изискване на чл.75, ал.2 от ЗУБ, във връзка с чл.7, ал.2 от АПК, да обсъди всички относими факти, декларации и документи, свързани с личното положение на жалбоподателя, или с държавата му на произход. В множество свои решения ЕСПЧ приемал, че отправната точка при разглеждане на исканията за международна закрила следвало да бъдат Женевската конвенция от 1951 г. и Протоколът към нея от 1967 г., които понастоящем до голяма степен били включени в правото на ЕС посредством Квалификационната директива (2011/95/ЕС). Принципът „забрана за връщане“ (non-refoulement) бил главното основание за закрила на бежанците. Тази забрана се съдържала в член 18 от Хартата за основните права на ЕС, като в този смисъл бил и текстът по член 19 от Хартата. В член 2 и член 3 от ЕКПЧ била регламентирана абсолютна забрана на всяко връщане на лице, изправено пред действителен риск от отнасяне, противоречащо на тези разпоредби, като тази защита била различна от защитата от преследване, посочени в Женевската конвенция от 1951 г.

Твърди се, че в практиката си ЕСПЧ приемал, че чл.3 от ЕКПЧ включвал една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранявал изтезанието или нечовешкото или унизително отнасяне или наказание. По силата на чл.3 държавата, компетентна да разгледа молбата за международна закрила, носела отговорност, когато било извършено принудително връщане в случаи, при които са били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която е било върнато – делото Hirsi Jamaa and Others срещу Италия. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече са се намирали в приемащата държава („бежанци sur place“). Чл.5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят е напуснал своята държава на произход.

Сочи се, че при постановяване на решението си административният орган не се съобразил с решението от 17 февруари 2009 година на Съда на Европейския съюз (голям състав) по дело С-465/07.

Като не обсъдил така изложените факти и обстоятелства, административният орган произнесъл решението си при липса на мотиви, и при съществено нарушение на административно-производствените правила.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, със законните последици от това.

Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците, не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага съображения за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби, подадена чрез РУ Харманли към ОДМВР Хасково под вх.№271000-7181/13.08.2024 г. и чрез РПЦ – гр.Харманли към ДАБ при МС под вх.№2421/14.08.2024 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-33855/14.08.2024 г., А. А. Ф., [държава], е поискал закрила от Република България.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП-33855/14.08.2024 г. като А. (собствено име) Ф. (бащино име) А. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], обл.Р., [населено място], със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – ***, религия – ***, ***, професия – общ работник, с начално образование, [семейно положение], без документи за самоличност. В приложение към Регистрационния лист са вписани данните за родителите, брата и сестрите на чужденеца, като е за всички тях е посочено, че са в [държава], и за съпругата му, която е в Турция.

С Писмо рег.№УП-33855/16.08.2024 г. Началникът на отдел ПМЗД, РПЦ – Харманли към ДАБ е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата от А. А. Ф. молба за закрила.

В писмо с рег.№М-15186/26.09.2024 г. (Рег.№УП-33855/27.09.2024 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р.България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

Под рег.№УП-33855/22.10.2024 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с А. А. Ф., [ЛНЧ].

В хода на интервюто чужденецът заявява, че бил роден в [населено място], област Р., и живял там до напускането на родината си. Със съпругата си имали сключен през 2024 г. религиозен брак, нямали деца. В момента баща му, майка му, шестимата му братя и две сестри, както и съпругата му, били в [държава], в [населено място]. В [държава] работел в строителството, не бил служил, месец преди да напусне [държава] получил призовка за военна служба от кюрдите, на които не се отзовал.

Обяснява, че напуснал [държава] на 27.07.2024 г. нелегално за Турция, където останал около десет дни. На територията на България влязъл на 09.08.2024 г., със стълба над оградата, в група от общо 14 души. След като преминали на българска територия, ходили четири дни в гората, след което били качени в автомобил от трафикант и потеглили в посока гр.София. Когато стигнали София, решили с влак да се върнат в гр.Харманли, където се предали на полицията.

На въпроса защо е напуснал държавата си на произход, отговаря: „Напуснах [държава] заради войната, която все още не е приключила. Икономическото положение е много лошо, няма елементарни условия за живот. Получих и призовка за военна служба.“ Заявява, че лично не е бил свидетел на военни действия или сражения, но чувал бомбардировки и сражения. Района на А. се контролирал от кюрдските въоръжени сили, сега било относително спокойно, но все още имали сражения със свободната армия. Имал рана от шрапнел от 2017 година, когато ДАЕШ контролирали техния град, тогава бил малък.

Интервюираният декларира, че не е членувал в политическа партия или организация, не е бил арестуван или осъждан в държавата си на произход или в друга държава, никога не е участвал в религиозна организация, общност или секта, не е бил член на въоръжена групировка или паравоенно формирование, не е влизал във взаимоотношения с представители на групировките в неговия район. Заявява, че конкретно към него не е имало отправени лични заплахи, не му е било оказвано насилие, не е било заплашвано и семейството му, но непрекъснато имало инциденти, имало отвличания за откуп, атентати и грабежи. Заявява, че не е имал проблеми заради етническата си принадлежност – ***, и заради изповядваната от него религия – ***-***.

До Председателя на ДАБ е изготвено Становище Рег.№УП-33855/03.12.2024 г. от младши експерт в РПЦ – Харманли, интервюиращ орган, че от преценка на събраните по преписката доказателства следва да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

С Решение №12572/03.12.2024 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. Ф., на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ.

На 09.01.2025 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, който е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е депозирана на 17.01.2025 г.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който има правомощията по чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история и обстановката в страната му на произход [държава]. Обективираните в решението фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.