Присъда № 229 от 19.12.2024, Районен съд - Пловдив

Мотиви към присъда № 229 от 19.12.2024 г. по НОХД № 20245330203369 по описа за 2024 г. на Районен съд – Пловдив, XXI нак. състав Районна прокуратура – Пловдив е внесла в съда обвинителен акт срещу К.Д. Б. ЕГН: ********** по обвинение в това, че на 22.04.2024 г. в гр. *, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) е държал високорисково наркотично вещества по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на ЗКНВП съгласно Приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, включено в Списък I по чл. 3, т. 1 от Наредбата, а именно: 0,303 грама хероин с активно вещество 1,0 % диацетилморфин (ДАМ), на стойност 16,12 (шестнадесет лева и дванадесет стотинки) лева съгласно Постановление №106 на МС от 08.08.2023 г. за изменение на Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството – престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението в хода на съдебните прения, като го намира за доказано от събраните по делото доказателства. Пледира, че при определяне на обществената опасност на деянието трябва да бъде съобразено предходното осъждане на подсъдимия, което да е за същото по вид престъпление и наркотично вещество, както и счита да е осъществено в кратък период преди процесното деяние. Намира, че лечението в метадоновата програма не е помогнало на подсъдимия, тъй като поддържа, че последният успоредно с терапията да приема и други неразрешени наркотични вещества.

Предлага на съда да приеме, че протоколът за оглед на местопроизшествие е законосъобразно съставен, а свидетелските показания на поемните лица да ползва с доверие. Вината на подсъдимия също счита за доказана по делото.

Моли подсъдимият да бъде признат за виновен. Предлага като справедливо на същия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, което да бъде определено над минималния размер, както и кумулативно „наказанието“ глоба, за което счита, че и най-ниският предвиден в закона размер ще е достатъчен за постигане на целите на наказанието. Взема становище да са налице основанията по чл. 68, ал. 1 от НК за привеждане в изпълнение на отложеното наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимия по НОХД № 3155/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Досежно разпореждането с веществените доказателства – иззетото по делото наркотично вещество, намира, че същото следва да бъде отнето в полза на държавата.

Защитникът адв. К.С. пледира от събраните по делото доказателства да може да се направи извод, че подсъдимият е извършил както от обективна, така и от субективна страна деянието, в което е обвинен. Предлага на съда обаче с присъдата си да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, като приеме, че извършеното от подсъдимия деяние представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Мотивира тезата си, позовавайки се на 1 количеството и стойността на държаното наркотично вещество, както и на активния му компонент, които намира за ниски. Взема становище смекчаващи отговорността обстоятелства да представляват още възрастта на подсъдимия, наличието на психо-физична зависимост към употребата на наркотични вещества, както и добри характеристични данни. Твърди, че при предходното осъждане на подсъдимия за такъв вид деяние, държаното от него наркотично вещество е било с по-голямо тегло и по-висок процент на активния му компонент, но въпреки това тогава е квалифицирано за маловажен случай, което поддържа да е аргумент и настоящото деяние да трябва да се подведе под привилегирования състав. Моли на подсъдимия да бъде наложено наказание „глоба“ на основание чл. 354а, ал. 5 от НК. Намира това наказание за годно да постигне целите по чл. 36, ал. 1 от НК.

Подсъдимият К.Д. Б. се възползва от правото си да не дава обяснения по делото. В хода на съдебните прения се съгласява и поддържа становището на своя защитник. Заявява още, че сам плаща участието си в метадоновата програма. С последната си дума моли да бъде наказан само с глоба.

СЪДЪТ, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият К. Д.Б. е роден на**********г. в гр. *, б., б.г., живущ в гр.

*, ул. „* “ № *, ет. *, ап. *, със с. о., неженен, работещ, осъждан, ЕГН:

**********.

Подсъдимият Б. бил осъждан:

1) за престъпления по чл. 343б, ал. 3 от НК и чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК с Определение № 4315 от 27.06.2023 г. по НОХД № 3155/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, за което му било наложено едно общо най-тежко наказание от шест месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години, както и били присъединени изцяло наказанията „глоба“ от 250 лева и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 6 месеца. Осъждането влязло в сила на 27.06.2023 г.

2) за престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3, т. 1 от НК, извършено на 06.02.2024 г. с Определение № 928 от 13.02.2024 г. по НОХД № 891/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, за което му било наложено наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева.

От 26.03.2021 г. подсъдимият участвал в програма за лечение с агонисти и агонисти-антагонисти на лица, зависими към опиоиди (метадонова програма).

На 22.04.2024 г. около 16:20 часа свидетелите Н. П. С. и К. И.Т. – полицейски служители в * РУ при ОДМВР-Пловдив, изпълнявали служебните си задължения, като извършвали обход със служебен автомобил по ул. „*“ в гр. *. Достигайки до № * на същата улица свид. Т. забелязал подсъдимия Б., 2 който бил сам и чакал на намиращата се наблизо автобусна спирка.

Свидетелят Т. разпознал подсъдимия, тъй като на 06.02.2024 г. участвал в задържането му, като тогава се наложило включително да го гони поради бягство на Б., при което последният разпилял част от държаните от него вещи.

Поради това, когато на 22.04.2024 г. свидетелите Т. и С. видели подсъдимия, решили да му извършат проверка. Те спрели служебния автомобил на МВР и се насочили пеша към мястото, където се намирал Б. – срещу № * на ул. „*“ в гр. *. Виждайки приближаването на свидетелите Т. и С., подсъдимият Б. веднага пуснал на земята, на разстояние около 2-3 метра, 1 брой найлоново пакетче, което държал у себе си. Найлоновото пакетче съдържало 4 броя прозрачни полиетиленови ъгълчета, завързани на възел в единия си край, като всяко от тях съдържало кафяво прахообразно вещество. Това вещество представлявало хероин. Хероинът бил наркотично вещество, включено в списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ по чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Общото нето тегло на държания от подсъдимия Б. хероин, разпределен в четирите броя прозрачни полиетиленови ъгълчета, бил 0,303 грама и със съдържание на активен компонент диацетилморфин (ДАМ) 1,0 % (тегловен процент).

Действията на подсъдимия Б. по пускане на земята на държаното от него найлоново пакетче били забелязани от намиращите се на същото място свидетели Т. И. А. и И. Ю. М.. Когато подсъдимият пуснал найлоновото пакетче, в което се съдържало наркотичното вещество хероин, то паднало пред поставена щайга на сергия за продажба на обувки. Свидетелите С. и Т. се приближили към подсъдимия и се легитимирали. Попитали го какво е пуснал на земята, в отговор на което подсъдимият Б. заявил, че това бил хероин за лична употреба.

Свидетелите С. и Т.запазили местопроизшествието до пристигането на дежурна оперативна група. След това на място бил извършен оглед на местопроизшествие, при който найлоновото пакетче, пуснато на земята от подсъдимия Б., било иззето. Подсъдимият бил задържан със Заповед с рег. № 3389р-154/22.04.2024 г. от 16.00 часа на 22.04.2024 г. за срок до 24 часа.

Подсъдимият Б. нямал издавано разрешение за държане и други дейности с наркотични вещества по реда на ЗКНВП.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Н.

П.С.; К. И. Т.; Т. И.А.и И. Ю.М., писмени доказателства – Заповед за задържане на лице с рег. № 3389р154/22.04.2024 г. по описа на * РУ при ОДМВР – Пловдив (лист 46 от досъдебното производство); характеристична справка за подсъдимия Б. (лист 3

52 от досъдебното производство); справка за съдимост за подсъдимия Б. (лист 51-52 от делото); медицинско удостоверение с изх. № 48/02.05.2024 г., издадено от д-р Р. Д.-Л. (лист 53 от делото), писмени доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие от 22.04.2024 г. (лист 4 от досъдебното производство), от заключението на химическа експертиза № 971 от 24.04.2024 г. (лист 16-17 от досъдебното производство), както и от веществените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Т. И.А. и И. Ю. М.. На първо място всеки от тях при разпита си потвърждава авторството на подписа си като поемно лице в протокола за оглед на местопроизшествие. От показанията им по несъмнен начин се установява, че те са присъствали при извършването на това процесуално действие, като всеки от двамата свидетели изяснява, че и другият също е присъствал на местопроизшествието. В показанията на свид. М. се съдържа доказателствена информация за точния адрес, където е проведен огледът – пред магазин, находящ се в гр. *, ул. „*“ № *. Макар свид. А. да не посочва обозначение на конкретен административен адрес, то от описанието на обстановката, което тя прави в показанията си, се прави несъмнен извод, че разказва за същия случай. Така и двамата свидетели описват наличието на автобусна спирка, както и на магазин с поставена пред него сергия с обувки за продажба, където да са намерени иззетите при огледа вещи. Последното обстоятелство кореспондира със снимки № 1 и 2 от албума към протокола за огледа на местопроизшествието. Както се посочи – и двамата свидетели А. и М. съобщават, че другият от тях е присъствал на случая, което затвърждава извода, че разказват именно за процесната проверка. Всеки от тях описва еднотипно поведение на полицейските служители и на лицето, чиито действия са инициирали проверката. В тази връзка от показанията на свид. А. се доказва, че подсъдимият Б. също е присъствал на местопроизшествието, като тя го посочва за лицето, което е видяла да хвърля пред сергията с обувки иззетата при огледа вещ. На следващо място от показанията и на двамата свидетели се разкриват обстоятелства, които позволяват да се провери законосъобразността на действията на разследващите органи при проведения оглед на местопроизшествие. Изяснява се, че намерените вещи са иззети и фотографирани от друг екип полицейски служители, които са пристигнали на мястото, че дотогава местопроизшествието е било запазено, като първият полицейски екип е останал там, както и че поемните лица също са присъствали през цялото време, че последните двама са наблюдавали дейността на полицейските служители, включително са видели иззетите вещи и къде те са се намирали.

Накрая, показанията на свидетелите А. и М. съдържат доказателствена информация и относно обстоятелства като изпълнителното деяние на престъплението и неговото авторство. И за двамата свидетели са установява пряко да са възприели действията на подсъдимия Б. по изхвърляне на 4 инкриминираните вещи на мястото, където те са намерени при извършения оглед, т.е. доказва се, че преди да се озоват на мястото, фиксирано в протокола за оглед, те са се намирали в ръката на подсъдимия. Конкретно свидетелката А. в разпита си пояснява, че именно подсъдимият Б. е лицето, хвърлило намерените и иззети при огледа вещи, като посочвайки подсъдимия, заявява:

Този беше на спирката. Тоя човек го видях как ги хвърля там .“. Изяснява се от показанията на свидетелите, че те са видели пуснатите на земята предмети, като ги описват като малки топчета (според свид. А.) и малки найлончета (според свид. М.). Тези им възприятия кореспондират с фиксираното на снимки № 3, 4 и 5 от албума към протокола за оглед на местопроизшествие относно външния вид на иззетите вещи. По този начин показанията на свидетелите А. и М. отново са подложени на проверка, при която се установява, че двамата действително са наблюдавали и възприели обстоятелствата, за които съобщават в показанията си, както и че в разказа си те правдиво и точно възпроизвеждат случилото се в обективната действителност. При оценката на показанията на свидетелите Т. И. А. и И. Ю.