Решение № 814 от 12.06.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 814 гр. Велико Търново, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря МАРТИНА Б. ГАДЖАЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20254110102712 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл. 45,вр. с чл. 52 и чл.86 от ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл. 45,вр. с чл. 52 и чл.86 от ЗЗД Ищцата Л. А. А. твърди в исковата си молба, че при лечение в *** отделение на *** била настанена в стая заедно с Х.К. - съпруга на ответника и П. М.. След възникнал на *** г. скандал между нея и К., съпругът на последната дошъл в болницата, между тях възникнало спречкване и той я ударил с ръка в областта на устата, при което бил избит ***-ти зъб,***, на който между другото се закрепва и протеза. Посочва, че вследствие на нанесения удар и е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на дъвченето и говоренето. С решение № 89/13.03.2025 г. по АНД № 224/2025 г. по описа на ВТРС, влязло в законна сила ответникът бил признат за виновен за извършеното от него престъпление по чл.133, пр.2 във вр. с чл. 129, ал.2 от НК и му е наложено наказание. Излага, че с деянието са и причинени множество болки и страдания, както физически, така и психически, които описва подробно. Моли съда да осъди ответника да и заплати сума в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за 1 причинените и неимуществени вреди от действията му, извършени на ***г. , а именно счупване и избиване на ***/***/, затрудняващи трайно дъвченето и говоренето, ведно със законната лихва, считано от 25.10.2023 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Т. от АК *** поддържа исковите претенции.

Ответникът Б. П. К. е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Не оспорва, че с влязло в сила решение по АНД № 224/2025 г. на ВТРС е признат за виновен за извършено престъпление спрямо ищцата по чл.133 пр.2, вр. с чл.129,ал.2 НК.

Оспорва останалите фактически твърдения за претърпените неимуществени вреди. Заявява, че ищцата е предизвикала скандала, като ударила съпругата му по главата с пръчка за слепи хора. След обаждане от нея, ответникът отишъл в болницата, за да я прибере, при което твърди, че ищцата го нападнала, впила нокти в ръката му, удряла го, и той неволно я ударил леко. Изтъква, че ищцата не е претърпяла вреди в посочения размер , че увреждането се дължи изцяло на нейното поведение и че същата е имала заболяване, при липсата на което това увреждане е нямало да настъпи. Счита, че с оглед съпричиняването от ищцата следва да и се определи обезщетение в размер от 1000 лева. Предявява насрещен иск за сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него вреди –болки и страдания в резултат на причинените му от ответницата по насрещния иск телесни увреждания, както и психически травми. Претендира законна лихва от 25.10.2023 г. до окончателното изплащане и разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Н. от **АК поддържа изложеното становище и насрещните претенции.

След като се запозна със становището на страните и събраните по делото доказателства съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

От приложеното АНД № 224/2025 г. по описа на ВТРС се установява, че с Решение № 89/13.03.2025 г. съдът е признал за виновен и е освободил от наказателна отговорност обвиняемия Б. П. К. с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, за това, че на *** г. в гр. ***по непредпазливост, чрез нанасяне на удар с ръка, причинил на Л. А. А. от гр. *** средна телесна повреда, изразяваща се избиване на ***/***/, без който се затруднява дъвченето и говоренeто, поради което за извършено престъпление 2 по чл. 133, пр. 2-ро, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК при условията на чл.78а,ал. 1 от НК му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Решението е влязло в законна сила на 29.03.2025 г. Св.Х. К. е съпруга на ответника. Тя излага в показанията си, че през м.*** 2023 г. влязла за операция в *** отделение на болницата в гр.***, като ищцата също била пациент на отделението и лежала в нейната стая. Посочва, че ищцата била много неспокойна през деня. Казала на всички в стаята,че трябва да си почине, тъй като не могла да спи от хъркането на св.К. и поради това останалите жени не трябва да пускат телевизора. Св.К. и другата пациентка се мъчили да четат книги, да спят през целия ден, но Л. била нервна, излизала, влизала, говорела по телефона, удряла вратите и не се съобразявала с другите. Към 19 часа Л. станала, изгасила телевизора и лампите и казала, че не не желае да и се свети.

Свидетелката се оплакала на дежурната сестра и след като последната потвърдила, че съгласно ПВР до 22 часа може да се гледа телевизия и в стаята да е светло, светнала лампата и пуснала телевизора. Л. се разгневила, но те обещали, че в 22 часа лампата ще бъде угасена, телевизора ще бъде спрян и няма да и пречат. Към 21:40 часа св.К. с помощта на бастуна си за слепи, който бил опрян до нощното шкафче станала и придържайки се с две ръце към леглата, започнала да търси дистанционното, за да спре телевизора.

Тогава Л. казала: „аз повече няма да ви търпя“, скочила изведнъж, втурнала се към шкафчето, отнела и бастунчето, което се свило, тъй като било сгъваемо и я ударила по средата на главата, чак очилата и хвръкнали. Св.К. изпаднала в шок, а Л. я приканвала с жестове да се бият. Другото момиче се развикало, дошла дежурната сестра и свидетелката поискала позволение от завеждащия отделение д-р М. да си тръгне, тъй като се уплашила за живота си. Посочва, че през нощта ищцата стояла надвесена над нея, тя я усетила и добре, че имало други пациентки в стаята , които се развикали да се маха от нея. Обадила се на съпруга си и когато той дошъл, за да я прибере, като му разказала ситуацията, той се обърнал с лице към ищцата и и казал: „много те моля, повече не се занимавай със съпругата ми“. Тогава ищцата проявила физическа агресия, скочила и се нахвърлила върху него, хванала го за ръце и започнала да го дере.

Съпругът и се дърпал, за да се отскубне , но тя го държала здраво, продължавайки да го дере и според нея било възможно при сблъсъка им, докато той се опитва да се освободи, да е докоснал лицето и. Според свидетелката , докато били вътре, Л. била усмихната, щастлива и вероятно е 3 целяла да се стигне до този конфликт. Не е казвала, че я боли нещо, нито, че и е паднал зъб, нямало кръв по нея, не се виждали някакви травми. Заявява, че ръката на съпруга и била цялата в кръв, тя я бършела с кърпички, а когато се прибрали вкъщи го промила с ракия. Съпругът и казал , че Л. била много силна, все едно се дърпал от мъж, не можел да се освободи. На другия ден ръката му била силно зачервена и в Спешна помощ промили раната и му поставили тетанус, а момичето, с което били в стая и съобщило, че Л. е извикала полиция и че е показала зъб, който бил под леглото. Съпругът и работел в болницата, трябвало да вдига бутилки с кислород, а ръката много го боляла, доста време след това. Св. Д. е колега на ответника. Посочва, че видял колегата си на другия ден след инцидента. Ръката му била одрана много и това го затруднявало да извършва трудовите си задължения, тъй като работата им изисквала да вдигат кислородни бутилки, които са тежки. Оплаквал се, че го боли и изпитвал дискомфорт, налагало се колегите да му помагат. Св. К. е приятелка на ищцата. Тя и споделила, че има изваден зъб след инцидент в болницата и че е много стресирана. Твърди, че ищцата не е имала проблеми със зъбите преди и че изпитвала голям стрес и срам. Когато я срещала , била видоизменена, напълняла, споделила и че взема лекарства за болките, но не знае какви лекарства и за кои болки. Твърди, че ищцата все още не е ходила на зъболекар и не и е споделяла дали може да си оправи зъба и колко ще струва това. Посочва, че ищцата не е имала нервни изблици. В началото не можела да се храни, хранела се с меки храни и два-три месеца имала болки. Ищцата имала болки и във венците, оплаквала се , когато се чували при срещите имведнъж на две седмици. По делото е изготвена и съдебно-медицинска експертиза на ищеца по насрещния иск-Б. К.. Заключението на вещото лице е, че в резултат на нанесяне на удари с длан, стискане, драскане и дърпане в областта на лявата ръка, пострадалият Б. К. е получил следните травматични увреждания: ескулиация пo предната повърхност на лява мишница, средна трета с размери 9х5 см и хематом на кожа и подкожие около нея на площ 12х7 см; ескулиация пo предната повърхност на лява предмишница средна трета 10х6 см и инфилтрат на околните тькани на площ 12х8 см. Налице е палпаторна болка и инфилтран в кожа и подкожие в областта на описаните ескулиации. Посочените травматични увреждания може да са получени пo време, място и начин, посочени от пострадалия, именно при нападение, удари, захват с длани и драскане в областта на лявата мишница и 4 предмишница. Ha пострадалия Б. К. е причинена промяна в клиничното мy здраве, изразяващо ce във временно разстройство на здравето, нeoпacнo зa живота, съпроводено с болка и страдание за срок между 20 и 25 дни. Периодът за пълното възстановяване е между 20 и 25 дни. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Искът е процесуално допустим. По същество е частично основателен.

Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД включва деяние / действие или бездействие/, противоправност на деянието, вина, причинна връзка между тях и вреди, настъпили за пострадалия ищец.

Установяването на тези обстоятелства при условията на пълно и главно доказване е в тежест на ищеца , а ответникът следва от своя страна пълно и главно да доказва релевираните възражения, вкл. това за съпричиняване на вредоносния резултат. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателен съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Безспорно решението по по АНД № 224/2025 г. на ВТРС обвързва настоящия състав, който приема, че ответникът на *** г. в *** по непредпазливост, чрез нанасяне на удар с ръка причинил на Л. А. средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на ***/***/ , без който се затруднява дъвченето и говоренето- престъпление по чл. 133,пр.второ,вр. с чл.129,ал.2,вр. с ал.1 от НК. Тъй като ищцата , въпреки разпределената от съда доказателствена тежест не поиска и не е изготвяна съдебно-медицинска експертиза, за зъбния и статус преди и по време на причиняване на противоправното деяние от ответника може да се прави заключение от мотивите към решението по АНД 224/25 г. на ВТРС, доколкото те са част от обвързващия гражданския съд съдебен акт на наказателния съд. В тях въз основа на СМЕ /л.101-106 от ДП/ е прието, че избиването на *** / ***/ на Л.

А., на който е закрепена/ или се закрепва протеза, дори при значително обеззъбяване на челюстите причинява трайно затруднение в дъвченето и говора.При пострадалата е налице възпалителен процес- в областта на алвеолата на процесния избит зъб / пародонтоза/ по данни от делото липсва кървене от устата непосредствено след избиване на зъба и липсва кръвенисто 5 дъно /липсва кръвен съсирек/ при прегледа на 27.03.2023 г. Предвид това е направен извод, че силата за избиване на зъба, който е предварително увреден е значително по-слаба и не би могла да е достатъчна за избиване на клинично/морфологично здрав зъб. Така установеното се подкрепя и от показанията на св.К., според която при инцидента по ищцата не е имало кръв, не е имало травми, тя не се е държала като човек, комуто са причинили силна болка, каквато безспорно би била налична при избиване на здрав зъб. Не е имало кръв и в стаята, никой не е видял избития зъб, докато тя не го е извадила изпод леглото по-късно. Всичко казано дотук има отношение към последния елемент от фактическия състав, който ищцата следваше да доказва пълно и главно, именно, претърпените от нея неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от деянието. Безспорно вреди са настъпили, доколкото е налице описаната по-горе телесна повреда, квалифицирана като средна и същите следва да бъдат репарирани, но не и в претендирания от ищцата размер. Освен, че категорично се доказа, че избитият зъб е бил болен, че при нанесения от ответника удар здрав зъб не би пострадал и че с оглед цялостното състояние на устната кухина / зъби и венци/ на ищцата тя дори не е разбрала веднага, че зъбът е паднал, не се доказаха описаните от ищцата в исковата молба тежки болки и страдания, страх, възмущение от случилото се в лечебното заведение, както трайното затрудняване на дъвченето и говоренето, препятствие на социалните и контакти и изпитвания срам. Доведената св. К. заявява, че е приятелка на ищцата, чуват се редовно, виждат се веднъж на две седмици, но твърди, че ищцата не е имала проблеми със зъбите преди, което е в категорично противоречие с установените данни по АНД. С показанията си тя не установява от кого и от какво се е страхувала ищцата и от какво е изпитвала възмущение. Не се доказва и липсата на социални контакти на ищцата след случая, доколкото самата свидетелка твърди, че са се срещали поне на две седмици. Не се установява дали ищцата е вземала лекарства за болки след избиването на зъба, а що се отнася до болките във венците, не се доказва на какво се дължат те- дали на заболяването, което има ищцата / пародонтоза/, или са резултат от деянието. Като се има предвид горното, но също така се отчете, че причинената средна телесна повреда е повлияла на ищцата, която се срамувала да се усмихва и е изпитала затруднения при дъвченето и говоренето в рамките на два-три месеца според св.К., следва да и се присъди обезщетение за тези претърпени неимуществени вреди.