Определение № 726 от 15.11.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 726 гр. Кюстендил, 15.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно гражданско дело № 20241500500516 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 274 вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 11468/08.10.2024 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК: 207172780, чрез пълномощник юрк. Н. Т., подадена против Разпореждане № 4879/01.10.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 2215/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Частният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Сочи, че е изпълнил дадените му от съда указания, като с молба от 26.09.2024 г. е представил изискания Анекс от 08.03.2022 г. за увеличаване на кредитния лимит по първоначалния договор.

Позовава се на легалната дефиниция за електронен документ съгласно българското законодателство, както и на чл. 14 от процесния договор, по силата на който анекс за увеличаване на кредитния лимит може да бъде сключен между страните и чрез използване на средства за комуникация от разстояние. Твърди, че съгласието на длъжника за промяна на кредитния лимит е било изразено по телефона, а представеният в изпълнение на указанията компактдиск съдържал електронно изявление във вид на телефонен разговор, което поради технически причини не може да бъде възпроизведено на хартиен носител и подписано с КЕП. Подчертава, че писмената форма била спазена ако бил съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Отправя искане за отмяна на атакуваното разпореждане и издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за паричните вземания, предмет на депозираното от жалбоподателя - молител в производството, заявление.

1

Кюстендилският окръжен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД срещу И. Х. З., ЕГН: **********, с което е поискано съдът да издаде заповед за изпълнение за следните вземания – главница в размер на 600 лева, договорна лихва в размер на 56,25 лева за периода от 09.12.2021 г. до 06.05.2022 г., лихва за забава в размер на 166,92 лева, дължима за периода 07.05.2022 г. до 23.07.2024 г., както и законна лихва за периода от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че паричните вземания произтичат от договор за кредит „Бяла карта“ с № *****, сключен на 04.12.2021 г. между И. Х. З., като кредитополучател и „Аксес Файнанс“ ООД, като кредитор. Посочено е, че с договора за кредит, кредиторът се е задължил да предостави на длъжника договорена парична сума под формата на револвиращ потребителски кредит в максимален размер от 300 лева, с разрешен кредитен лимит по международна кредитна карта „Access Finance /iCard/ Visa, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора. Въз основа на Анекс към Договор за кредит „Бяла карта“ № *****/04.12.2021 г., сключен на 08.03.2022 г. кредитния лимит по договора бил увеличен на 600 лева.

В заявлението е посочено, че вземането по договора било прехвърлено на заявителя по силата на сключен с „Аксес Файнанс“ ООД договор за цесия от 24.11.2022 г. /Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016 г./, за което длъжникът бил уведомен на 02.12.2022 г., посредством уведомително писмо, изпратено с обратна разписка.

Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение са приложени Договор за кредит „Бяла карта“ от 04.12.2021 г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и И. Х. З., Приложение № 1 – рамков договор за издаване и предоставяне на платежна бяла карта и общи условия към него, подписани от длъжника.

С разпореждане № 4549 от 12.09.2024 г., заповедният съд е оставил без движение подаденото заявление, като е указал на заявителя в тридневен срок от съобщението да представи доказателства за сключването на Анекс от 08.03.2022 г. към договор за кредит „Бяла карта“ № *****/04.12.2021 г.

2

В предоставения срок е постъпила молба с вх. № 10854 /с дата на пощенското клеймо 24.09.2024г./, с която от заявителят е поискано удължаване на срока за изпълнение на дадените указания.

С разпореждане № 4770 от 25.09.2024 г., съдът е продължил дадения с предходно разпореждане срок за изпълнение на указанията със седем дни.

На 27.09.2024 г. с молба с вх. № 10985 и в изпълнение на дадените указания, заявителят е посочил, че Анекс от 08.03.2022 г. към Договор за кредит „Бяла карта“ № ***** е сключен на основание чл. 14 от Договора, въз основа на изразено от длъжника съгласие по телефона до кредитодателя за увеличаване на кредитния лимит. Приложен е компактдиск, на който се твърди да е записан разговора по телефона, чрез който анексът бил сключен.

С обжалваното разпореждане № 4879/01.10.2024 г., районният съд е приел, че заявителят не е изпълнил дадените му указания, поради което и отхвърлил подаденото заявление изцяло.

Според въззивния съдебен състав заявлението на жалбоподателя следва да бъде отхвърлено по различни, неизложени от първоинстанционния съд съображения.

В настоящия случай, заявителят се легитимира като кредитор на процесните вземания въз основа на сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, договор за цесия от 24.11.2022 г. Въведени са и твърдения, че този договор е съобщен на длъжника. Доказателства за тези обстоятелства, обаче, не са представени. С договора за цесия, ако е валиден, е осъществено частно правоприемство между първоначалният кредитор - цедент и новият кредитор - цесионер заявителят. Съгласно приетото в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство, обаче трябва да бъде установено, тъй като идеята на законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението.

В такъв случай договорът за цесия е основание за издаване на заповед за изпълнение в полза на правоприемника, като е необходимо да се представи документът за правоприемството по договора за цесия. Съгласно приетото в т.

4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него (чл. 99, ал. 4 ЗЗД). В случая със заявлението договорът за цесия не е представен, липсват и доказателства за уведомяване на длъжника по чл. 99, ал.

3 от ЗЗД. Посочените документи следва да бъдат представени по делото и на основание чл. 410, ал. 3 от ГПК, тъй като договорът за кредит е сключен с потребител. Ето защо заявителят е следвало да представи със заявлението както договора за цесия, така и доказателство за уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането, а неизпълнението на това задължение обосновава извод за недоказаност на материалната легитимация на заявителя 3 като кредитор, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено само на това основание.

Съгласно разясненията, дадени в т. 8 от ТР № 4/2013 г. по т.дело № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 11468/08.10.2024 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД срещу Разпореждане от 01.10.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 2215/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4