Решение № 594 от 12.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 594 гр. С., 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110133646 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ.

Ищецът твърди, че на 08.11.2023 г., на околовръстен път в гр. С. в посока от кв. Д. към кв. С. в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане „Каско“ по отношение на лек автомобил марка „....“, рег. № ...., сключен с ответника ЗАД „А.“ АД и обективиран в застрахователна полица № ....../0.....г., настъпило застрахователно събитие – ПТП, при което били нанесени щети на управлявания от него и застрахован при ответника автомобил. Във връзка с нанесените от събитието вреди на застрахованото имущество била образувана щета №..... Автомобилът, собственост на ищцовото дружество, бил напълно отремонтиран, за което била издадена фактура от 05.12.2023г. на стойност 27 059,18 лева, за което към ответника била изпратена покана за възстановяване на посочената сума, както и доказателства за извършените разходи. На 07.02.2024г. ответникът заплатил на ищеца сумата от 13 552,01 лева, представляваща обезщетение по щета №...., като удържал последната дължима застрахователна премия по застрахователния договор. Ищецът твърди, че отправил покана към ответника за заплащане на остатъка от дължимото застрахователно обезщетение в размер на сумата от 12 442,92 лева, но не получил претендираното плащане.

Въз основа на така изложените твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати сумата от 12 442,92 лева, представляваща дължим остатък от застрахователно обезщетение за имуществени вреди, настъпили за т. а. марка „....“ с рег. № ...., в резултат от настъпило ПТП на 08.11.2023г. в срока на застрахователно покритие по сключена между страните имуществена застраховка „Каско“, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2024г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът ЗАД „А.“ АД оспорва иска по основание и размер. Не оспорва размера на изплатеното застрахователно обезщетение на ищеца. Посочва, че с изплащането на сумата ответникът изпълнил в пълен размер задълженията си по договора за имуществено застраховане, сключен с ищеца, във връзка с настъпване на процесното ПТП от 08.11.2023г.

Ответникът се позовава на чл. 110, т. 2 от приложимите общи условия към застрахователния договор и посочва, че с подаване на заявлението за изплащане на обезщетение ищцовото дружество избрало начин на обезщетяване чрез представяне на фактури от избран от него сервиз, с когото ответникът не се намирал в договорни отношения. При изготвяне на експертна оценка за размера на щетите застрахователят прилагал средни пазарни цени, заедно с включени търговски отстъпки на труд и материали, които биха могли да бъдат предоставени при възлагане на ремонта на доверен на застрахователя сервиз. Ответникът 1 посочва, че съгласно клаузата на чл. 110.2 от общите условия застрахователят може да изплати обезщетение по представени оригинални фактури от друг сервиз при наличие на изрично писмено съгласие от негова страна и при спазване на посочени от него ограничения, но не повече от размера, който би платил при обезщетяване при условията на директно възлагане на отстраняването на щетите в доверен сервиз. Ответникът извършил необходимата калкулация съгласно цитираната клауза и определил размер на дължимото обезщетение на сумата от 14 637,53 лева. Посочва, че в представена от ищеца фактура за извършени ремонтни дейности за процесното МПС не са описани детайлно извършените разходи по пера, поради което заявява, че същата не доказва извършен ремонт в резултат на процесното ПТП. Оспорва размера на предявения иск като завишен. Моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана. Претендира за сторените в производството съдебни разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 405 КЗ в доказателствена тежест на ищеца е да докаже настъпването в срока на застрахователното покритие по процесния договор за имуществено застраховане на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна връзка, с което са причинени вреди на процесното МПС, действителния размер на вредите, настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие, както и изпълнение на задълженията си по договора, а в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга или твърдението си за наличие на основание за редуциране на обезщетението.

С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” между страните по спора за лек автомобил „....“, рег. № ....; настъпване на 08.11.2023г. в срока на застрахователното покритие в гр. С. на застрахователно събитие по отношение на процесното МПС; обстоятелството, че във връзка с процесното ПТП при ответното дружество е образувана щета №...., по която ответникът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 13 552,01 лева и е прихванал вземане за дължима застрахователна премия към ищеца за сумата от 1 085,52 лева.

Следователно, безспорни са всички елементи от фактическия състав на предявеното от ищеца право, с изключение на размера, в който е възникнало вземането за застрахователно обезщетение.

От представения договор за имуществена застраховка, сключен между страните, за който по делото е представена застрахователна полица № .... от 0..... г. е видно, че страните са договорили покритие "Пълно Каско". Страните не спорят, че към датата на настъпване на застрахователното събитие МПС марка „....“, рег. № .... е бил на 5 години 7 месеца и 19 дни от датата на първоначалната регистрация. В искането за изплащане на застрахователно обезщетение застрахованият e посочил следния начин за определянето му – по представени фактури за извършен ремонт, като съгласно фактура от 05.12.2023 г. приложена към съобщение, изпратено по електронна поща на 16.12.2023г., е поискал обезщетението да бъде изплатено в посочения във фактурата размер.

По делото е представена проформа фактура и Фактура №1.../05.12.2023г. издадени от „Т.Б.Д.с“ ЕООД на обща стойност от 27 079,18 лева във връзка с ремонт на автомобил рег. № .... по застр. щета .....

С платежно нареждане от 15.12.2023г. ищцовото дружество е заплатило на „Т.Б.Д.с“ ЕООД сумата от 27 059,18 лева въз основа на Фактура №1.../05.12.2023г.

За увредените детайли от процесното застрахователно събитие застрахователят е изготвил опис от 09.11.2023г. и опис от 10.11.2023 г., като по претенцията на ищеца ответникът е одобрил по извършена от него кулкулация и изплатил по банков път застрахователно обезщетение в размер на 13 552,01 лв.

Според чл. 110, т. 2 от общите условия на ответника, с които ищецът се е запознал и е приел, сключвайки договора за имуществено застраховане, застрахователното обезщетение за частични щети за МПС със срок на експлоатация над 4 години до 12 години и при условие, че е платена минимална премия за ремонт в доверен сервиз, съгласно тарифа на застрахователя, се определя по един от следните начини, избран от застрахования: чрез възлагане от застрахователя на обезщетяване на повредите в натура като повредите се отстраняват от доверен на застрахователя сервиз; по представени оригинални фактури от 2 друг сервиз след изрично писмено съгласие на застрахователя и при спазване на неговите ограничение за стойност на сервизен час и за количество и стойност на материалите, но не повече от размера, който застрахователя би платил при обезщетяване чрез възлагане на доверен сервиз; по експертна оценка на застрахователя съгласно негова методика.

Съдът констатира, че в неизпълнение на възложеното процесуално задължение по чл.

190 ГПК ответникът не е представил заверен препис от застрахователната преписка, образувано във връзка с процесното ПТП. При все това съдът намира, че процесуалното бездействие на ответника не следва да бъде санкционирано по реда на чл. 161 ГПК, доколкото преписката е приложена с доказателствата, представени с отговора на исковата молба, а същевременно възложеното процесуално задължение има за цел да обезпечи необходимите материали за изготвяне на допуснатата САТЕ, срещу чието приемане ищецът не е се противопоставил.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От същото се установява, че към датата на застрахователното събитие – 08.11.2023 г. процесният лек автомобил е бил в експлоатация 5 години 7 месеца и 19 дни, считано от датата на първоначална регистрация – 20.03.2018 г. Съгласно заключението щетите по л.а. „....“, рег. № .... се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП на 08.11.2023г. Стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по автомобила, изчислена на база пазарни цени от официален представител на марката към 08.11.2023г., възлиза на сумата от 27 095,70 лева, а на база средни пазарни цени към 08.11.2023г. – 21 830,87 лева. На поставени въпроси в хода на проведеното изслушване на заключението вещото лице уточнява, че автомобилът би могъл да бъде отремонтиран в официален сервиз по преценка на собственика независимо от изтеклия срок на експлоатация на автомобила. Гаранционният срок на автомобили марка .. обичайно е петгодишен.

Ответникът е оспорил размера на претенцията с доводи, че е обезщетил увреденото лице съгласно посочения от него начин на обезщетяване в уведомлението за щета – по представени фактури за извършен ремонт, но при съобразяване на ограниченията, предвидени в чл. 110, т. 2 от приложимите общи условия на застрахователя, както и поради недоказаност на извършени разходи за ремонт на автомобила вследствие на процесното ПТП.

Видно от проформа фактура и фактура №1.../05.12.2023г., издадени от „Т.Б.Д.с“ ЕООД на обща стойност от 27 079,18 лева, ищцовото дружество е възложило извършването на ремонт на автомобил рег. № .... по застр. щета ..... При запознаване със съдържанието на представените писмени доказателства съдът намира, че описаните в проформа фактурата увредени детайли съответстват на изготвените от ответника описи от 09.11.2023г. и опис от 10.11.2023 г. Същевременно видно от приложена по делото кореспонденция по електронна поща от 13.11.2023 г. ответното дружество е информирано от ищеца за издадената проформа фактура, а впоследствие и за издадената фактура на стойност от 27 079,18 лева и извършеното плащане от ищеца, и по никакъв начин не се е противопоставило в твърдения смисъл. От тук съдът намира, че възраженията на ответника за недоказаност на факта на извършване на разходи от ищеца за заплащане на ремонтни дейности във връзка с отстраняване на увреждания по автомобила вследствие на процесното ПТП, на стойност, посочена в представената фактура №1.../05.12.2023г., са неоснователни.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 386, ал. 1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 203, ал. 3 КЗ - отм.). Съгласно чл. 399 КЗ, предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при обикновената имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. Начинът на определяне 3 размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл. 405 КЗ, съответно чл.