Решение № 25 от 20.01.2023, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Решение № 25/20.01.2023 г. по НОХД № 4190/2022г. по описа на РС-*

Производството по делото е образувано по повод внесен обвинителен акт на Районна прокуратура гр. * против А. К. К., ЕГН **********, *, за ВИНОВЕН за това, че на 8.02.2021г. в гр. *, като служител в „*“ЕООД - гр. *, на длъжността „складажия“, по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Б. Г. А., ЕГН **********, изразяваща се във фрактура на тялото на Л2, втори лумбален прешлен, чрез действия, които спадат към правнорегламентирана дейност - работа на височина с електрически повдигач тип „стакер“, марка „Тойота“, модел „SWE140“, представляващи източник на повишена опасност, които е нямал право да упражнява, като не спазил: чл. 33 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд: „Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции“; т. 12 от приложение № 1 към чл. 7, т. 1 от Наредба № 10/7 декември 2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари: „При осигуряването на безопасността и здравето на работещите в зависимост от вида работа се изпълняват и:

Специфичните изисквания при експлоатация на електрокари и мотокари, посочени в приложение № 1;

Приложение № 1 към чл. 7, т. 1

Т. 12. Не се допуска превоз на хора върху кара, виличните рогове, сменните съоръжения и ремаркетата, ако те не са предвидени за тази цел от производителя; чл. 205г ал.1 от Наредба № 7/23 септември 1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване: „Работното оборудване, предназначено за повдигане или за преместване на работещи, отговаря на следните изисквания: т. 1 - да предотвратява чрез подходящо приспособление риска от падане на превозващото устройство (кабина, количка, платформа); т. 2 - да не допуска риск от падане на работещ от превозващото устройство (кабина, количка, платформа); чл. 206б от Наредба № 7/23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване: ал. 1 „Повдигането на хора се извършва само с работно оборудване и принадлежности, предназначени за тази цел; ал. 2 Ако работното оборудване не е специално проектирано за повдигане на хора, при изключителни случаи то може да се използва за това само когато са осъществени необходимите мерки и преустройства за осигуряване на безопасността на работещите в съответствие с установените изисквания; ал. 3 „По време на присъствието на работещи на работно оборудване, проектирано за повдигане на товари, използвано съгласно ал. 2, се изпълняват следните изисквания: т. 1. - на пулта за управление на оборудването през цялото време има компетентен работещ; т. 2 - работещите, които се повдигат, разполагат със сигурно средство за комуникация с работещия, намиращ се на пулта за управление; т. 3 - в случай на опасност е осигурен начин за евакуирането на работещите; 4. - с участниците в изпълнението на задачата се провежда ежедневен инструктаж;

- чл. 210 от Наредба № 7/23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване: „Самоходното работно оборудване се управлява от упълномощени и притежаващи изискващата се квалификация работещи“- престъпление по чл. 134, ал. 2 във 1 вр. с ал. 1 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVIII НПК, доколкото разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НПК предвижда, че при наличие на предпоставки за приложението на този ред и искане на страните (т.е. и прокурорът счита, че са налице тези предпоставки), делото следва да бъде разгледано по този ред. Предвид тежестта на обвинението и предвид данните за съдимостта на подсъдимия, съдът счете, че са налице предпоставките за разглеждане на делото по този ред, като специфичните правила предвиждат и крайният акт на съда да бъде решение- чл. 378, ал. 4 от НПК. В този смисъл е и съдебната практика (напр. Решение № 764 от 02.10.2019 г. по в. н. о. х. д. № 3085 / 2019 г. на НО II въззивен състав на Софийски градски съд).

В пледоарията си прокурорът застъпва, че обвинението е доказано по несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

Счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание „глоба” в минималния размер от 1000 лв.

Защитникът на подсъдимия- адв. Д. В. от АК-*, прави детайлен правен анализ, като поддържа, че деянието не е извършено виновно от подзащитния й. Алтернативно посочва, че следва да се приложи чл. 9, ал. 2 от НК.

В съдебно заседание подсъдимият заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Обв. А. К. К. е *, ЕГН **********.

С трудов договор № 2/13.01.2021г., считано от 14.01.2021г. обв. К. бил назначен на длъжност склададжия към „*“ЕООД - гр. * с управител св. *. Съгласно длъжностната характеристика за посочената длъжност, основните задължения на К. били свързани с приемането, съхранението, транспортирането, подреждането, комплектуването и предаването на стоки и материали.

С трудов договор № 17/7.03.2018г., считано от 8.03.2018г. св. (постр.) Б. А. бил назначен на длъжност монтажник, електрооборудване към „*“ЕООД - гр. * с управител св.

*. Съгласно длъжностната характеристика за посочената длъжност, основните задължения на А. били: извършва монтаж, ремонт и демонтаж на отделни елементи и механизми с несложно устройство; изпълнява и други конкретно възложени задачи свързани с длъжността.

На 24.06.2020г. „*“ЕООД закупили от „*“АД електрически повдиган тип „стакер“, марка „Тойота“, модел „SWE140“.

„*“ЕООД притежавало склад, който се намирал в гр. *, местността „9-ти километър“.

В склада имало множество метални стелажи, коитослужили за съхранение на стока. В този склад се намирали, освен горепосочения повдиган и още един, като двата повдигана се използвали за подреждане на стоки по високите стелажи. В склада имало монтирани осветителни тела, които се намирали на греди под тавана на склада, като разстоянието от пода до осветителните тела било 5,51м. Осветителните тела се включвали със сензори при засечено движение.

През месец януари 2021г. св. * бил уведомен от работници, че осветлението в 2 горепосочения склад не било добро, поради което той казал на св. А. да премахне сензорите, като по този начин осветителните тела да останат непрекъснато включени. На 8.02.2021г., около 08,00ч., всички работници, които работили в склада, намиращ се в местността „9-ти километър“, гр. *, се събрали пред магазин „*“. Сред тях бил и пострадалият. Св. * казал на св. А., че ако има възможност и има някой, който да му помогне, да премахне сензорите от осветителните тела в склада. Пострадалият отишъл в склада и разговарял със св. * началник на склад, като й съобщил, че му е необходим човек, който да му помогне за премахване на сензорите на осветителните тела. Св. * определила обвиняемия да помогне на пострадалия. В двора на склада имало кош, които бил изработен и служил за поставяне на вилиците на повдиганите, за обезопасяване на човека, когото повдигат с него. Св. А. и обв.

К. взели електрически повдиган тип „стакер“, марка „Тойота“, модел „SWE140“ и започнали да изпълняват поставената им задача. Св. А. стъпвал на вилиците на повдигана, а обв. К. го вдигал на необходимата височина, за да може пострадалият да демонтира датчиците от осветителните тела. При тази дейност на вилиците на повдигана не бил поставен изработения за тази цел кош. Обв. К. и св. А. се намирали в третия коридор на склада, когато пострадалият за пореден път стъпил на вилиците на повдигана и обв. К. го повдигнал с него до необходимата височина, за да може пострадалия да демонтира поредния датчик.

След като А. демонтирал датчика, обв. К. започнал да спуска вилиците на повдигана. При тези действия, обвиняемият направил движение по хоризонтала с повдигача. Вследствие на това движение пострадалият загубил равновесие и паднал на земята на седалищните си части. От удара св. А. получил фрактура на тялото на Л2, втори лумбален прешлен, довело до трайно затруднено движението на снагата за срок от 9-10 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. Обвиняемият отишъл до пострадалия, за да провери какво му е състоянието. А. заявил, че го боли кръста. При двамата дошли св. * - мениджър в „*“ЕООД, св. * и св. * - шофьор в „*“ЕООД. За инцидента бил уведомен и управителя на дружеството - св. *, който веднага пристигнал на място. Обв. К. подал сигнал на ЕЕН 112 и на място пристигнал екип на ЦСМП към УМАБЛ *, които откарал пострадалия до лечебното заведение.

Електрически високоповдигач тип „Стакер“, марка „Тойота“, модел SWE140, към 08.02.2021г. попада в обхвата на Наредба №1 от 10.04.2006 г. за придобиване или признаване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари в предприятията.

Работата на височина с електрически повдиган тип „стакер“, марка „Тойота“, модел „SWE140“, е източник на повишена опасност, като обв. К. нямал право да я упражнява, тъй като нямал правоспособност за работа с процесния повдигач.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:

Свидетелските показания на *, * *, *, * *, *, *, *, * А., Б. Г. А., * Г.а *, обясненията на А. К. (л. 25-гръб-л.26-гръб от съдебното производство), протоколи за оглед (л. 28-29, том 1 и л. 11-14, том 3 от ДП), изготвената съдебномедицинска експертиза / л. 35-36, том 1 от ДП/, техническа експертиза (л. 38-39, том 1 от ДП), съдебно-техническа експертиза (л. 65-80, том 3 от ДП), цифров носител компакт диск (л. 50, том 1 от ДП), както и от останалите приобщени по досъдебното производство множество писмени и веществени доказателства.

Следва да се посочи, че поначало липсва съществен спор относно фактическата обстановка по делото, като доводите на защитата касаят по-скоро приложението на закона.

Посочените доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се, 3 поради което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода на проведено досъдебно производство. Показанията на разпитаните свидетели са последователни, логични и водят до установяване на едни и същи факти. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.

Съдът основава своето решение и на заключението на изготвената на досъдебното производство съдебно-техническа експертиза на л. 65-80, том 3 от ДП, тъй като е видно при съпоставката й с експертизата на л. 14-15, том 2 от ДП, че много по-подробно аргументирана и задълбочена при отговорите на поставените въпроси. Респективно, съдът не кредитира заключението на експертизата на л. 14-15, том 2 от ДП. Останалите експертизи са компетентно извършени и отговарят изчерпателно и достатъчно пълно и ясно на поставените въпроси.

По отношение на огромният обем от писмени доказателства следва да се посочи, че същият подкрепя фактическата обстановка. Единствено бе поставено под съмнение удостоверението за проведено обучение на л. 157 (л. 17), том 2 от ДП, като съдът намира, че същото не доказва обстоятелството, че на 18.01.2021 г. на К. е било проведено обучение за работа с повдигача. Това е така, тъй като липсва логика такова обучение да е било провеждано на К. при положение, че изобщо не е имал правоспособност за работа с електрокари, а такава правоспособност е имал св. *.

Съдът основа своето решение и на изгледания видеозапис, който всъщност е едно от основните доказателства, изясняващи фактиеската обстановка, като липсват данни той да е бил манипулиран.