Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 40 от 23.02.2021, Районен съд - Горна Оряховица

Съд
Районен съд - Горна Оряховица
Дело
Административно наказателно дело 50/2021
Вид
Решение № 40
Подписан
23.02.2021
В сила
12.03.2021
Състав
Павлина Тонева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Горна Оряховица , 23.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Павлина Тонева като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно наказателно дело № 20214120200050 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ К. И. Т., ЛНЧ **********, с адрес с. ******* останал недоволен и обжалва Наказателно постановление № 20-0268001822/30.12.2020 г. на Началник сектор към ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са му наложени административни наказания – глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за това, че е нарушил чл. 103 от ЗДвП. Твърди, че не е извършил нарушението, за което е наказан. Моли съда да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание лично и адв. Ж.Д. от АК – Хасково жалбоподателят поддържа жалбата. Защитникът излага, че наказателното постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка и административнонаказателното обвинение е недоказано. Претендира разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА – РУ – Г ОРНА ОРЯХОВИЦА , редовно 1 призована, не изпраща представител и не взема становище.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО – ГОРНА

ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 02.11.2020 г. около 16.10 часа свидетелите С. Д. Г. и П. П. Д. – П. – двамата инспектори в сектор „Контрол и правоприлагане“ – Велико Търново в Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ работили съвместно на ПП І-4, при км 136, осъществявайки контрол върху заплащането на такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, съгласно Заповед РД-1154/15.06.2020 г., със служебен специален автомобил рег. № ***. Видно от приложените Докладни записки /л. 10 и л.11/ Г. подал сигнал за спиране на ППС марка Субару, модел Легаци с рег. № ****, който се движел в посока Варна. След подадения сигнал за спиране и извършване на проверка съгласно чл. 167а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, водачът не спрял движението на автомобила.

Това наложило изготвянето на Докладни записки до Началник сектор „Контрол и правоприлагане“ – Велико Търново.

По разпореждане на Началника на РУ – Горна Оряховица, въз основа на двете Докладни записки /л.9/, И. С. А. – мл.автоконтрольор в ГПК при РУ Горна Оряховица съставил срещу собственика на лек автомобил Субару Легаци с рег. № *** /л.12/ Акт за установяване на административно нарушение № АА239841/21.12.2020 г. за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

Актът е предявен на жалбоподателя за запознаване със съдържанието и подписан същия ден без възражения.

В законоустановения срок К. Й. К. – Началник сектор към ОДМВР – Велико Търново, РУ - Горна Оряховица издал против К. И. Т. обжалваното Наказателно постановление № 20-0268-001822/30.12.2020 г., с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му наложил административни наказания – глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за това, че на 02.11.2020 г. около 16.10 часа в Община Лясковец, на ПП І-4, км 136, в посока Варна управлява личния си лек автомобил Субару 2

Легаци с рег. № ***, като при подаден сигнал от контролен орган – инсп. С.

Д. Г. и П. П. Д. – П. – служители в Национално ТОЛ управление, сектор „Контрол и правоприлагане“ – Велико Търново не спира плавно най – вдясно по посоката си на движение, а вместо това ускорява скоростта си на движение; водачът е установен по Докладни записки на инсп. С.Г. и инсп. П.

П., с което е нарушил чл. 103 от ЗДвП

НП е връчено на Т. на 21.01.2021 г. и на същия ден последниятдепозирал жалба срещу него чрез административнонаказващия орган до РС – Горна Оряховица.

Актосъставителят А. сочи, че не е свидетел на нарушението. Актът е съставил по разпореждане на началника въз основа Докладните записки от инспекторите от Национално ТОЛ управление.

Свидетелите С.Г. и П. П. потвърждават, че са изготвили приложените към АНП Докладни записки. Не си спомнят нищо за случая. Не са видели водача и не могат да кажат дали автомобилът е бил управляван от мъж или жена. Видели са само номера на автомобила, който не е спрял на подадения сигнал. По тази причина са изготвили докладни записки.

Горната фактическа обстановка съдът установи от съвкупната преценка на показанията на разпитаните свидетели и приетите писмени доказателства.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът не констатира наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на обжалваното наказателно постановление.

АУАН е съставен от лице, което съгласно чл. 37, ал. 1, б. б от ЗАНН може да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Актосъставителят е надлежно 3 упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018г. /т.1.3./. АУАН е съставен по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно връчен, съобразно правилата на чл. 43 от ЗАНН, като е дадена възможност за писмени възражения.

НП е издадено от компетентен орган – Началник сектор към ОДМВР – Велико Търново, РУ – Горна Оряховица, който на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018г. да издава НП по ЗДвП.

НП е издадено преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.

Обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон.

От събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен и безспорен начин, че на 02.11.2020 г. около 16.10 часа в община Лясковец, на ПП І-4, км. 136 жалбоподателят К. И. Т. при управление на собствения си лек автомобил Субару Легаци с рег. № *** е отказал да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението -инсп. С. Д. Г. и П. П. Д. – П.

– служители в Национално ТОЛ управление, сектор „Контрол и правоприлагане“ – Велико Търново, като в нарушение на чл. 103 от ЗДвП не спрял плавно най – вдясно по посоката си на движение на подадения сигнал за спиране.

Безспорно установено от приетите като доказателства по делото 2 бр.

Докладни записки е, че на посочената дата и място инспектор С. Д. Г. служител в Национално ТОЛ управление, сектор „Контрол и правоприлагане“ – Велико Търново /длъжностно лице от Агенция „Пътна инфрастуктура“, оправомощено да извършва действията по чл. 167а, ал. 2 от ЗДвП/ в присъствието на инспектор П. П. Д. – П. подал сигнал за спиране на лек автомобил Субару Легаци с рег. № ***, като водачът на лекия автомобил не изпълнил задължението си по чл. 103 от ЗДвП да спре плавно в най-дясната част на платното за движение за извършване на проверка по чл. 167а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Предвид показанията на свидетелите С.Г. и П. П., че не си спомнят нищо за случая, не са видели водача, а само номера на автомобила и не могат да кажат дали автомобилът е бил управляван от мъж или жена, не се установява по какъв начин е подаден сигнала за спиране и отговаря ли 4 подадения сигнал за спиране на изискванията на чл. 167а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.

От събраните по делото доказателства не се установява и дали лек автомобил Субару Легаци с рег. № *** е управляван от мъж или жена и дали подаденият сигнал за спиране е възприет от водача на автомобила.

Приложената към АНП декларация за предоставяне на информация, във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, попълнена и подписана от жалбоподателя не обуславя извод, че нарушението е извършено от жалбоподателя. На първо място, от съдържанието на декларацията се установява, че на 02.11.2020 г. в 16.10 часа собственикът на лек автомобил Субару Легаци с рег. № *** К. И. Т. го е предоставил за ползване на К. И. Т., което е невъзможно. На второ място, декларазията е попълнена за предоставяне на информация, във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП.

На трето място, в жалбата се твърди, че Т. не е извършил нарушението, за което е наказан. И не на последно място, това твърдение на жалбоподателя не се опровергава от събраните по делото доказателства, от които не може да се обоснове извод, че жалбоподателят е субектът на нарушението, санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

С оглед изложеното съдът счита, че не е доказано, че жалбоподателят К.

И. Т. е извършил виновно /умишлено/ нарушение на разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, което да обуславя ангажиране на административнонаказателната му отговорност по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Поради това административнонаказателното обвинение е недоказано и наказателното постановление се явява издадено в нарушение на материалния закон.

Изложеното обуславя отмяната му като незаконосъобразно.

При този изход на делото е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото в размер на 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Като съобрази разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 143 и чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът намира за неоснователно възнаграждението за 5 прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 300 лв. Поради това и като съобрази § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на АПК следва да осъди ОД на МВР – Велико Търново /ЮЛ, в структурата на която е административният орган/ да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 300 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна помощ и съдействие от 04.02.2021 г.

Водим от изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0268-001822/30.12.2020 г. на Началник сектор към ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, с което на К. И. Т., ЛНЧ **********, с адрес с. ***, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания – глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за това, че е нарушил чл. 103 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВЕЛИКО ТЪРНОВО да заплати на К. И. Т., ЛНЧ **********, с адрес *** , разноски по делото в размер на 300 лв. /триста лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 6