Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 2449 от 13.11.2026, Административен съд - Кюстендил

Съд
Административен съд - Кюстендил
Дело
493/2026
Подписан
13.11.2026
В сила
13.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл.133, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.2-4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.2-4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.2-4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.147, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2, пр.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.36 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.150а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.171, т.2а, б."а" · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 2449

Кюстендил, 13.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - Съдийски състави, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

При секретар ИРЕНА СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА административно дело № 20267110700493 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

С. Й. В., [ЕГН] от [населено място], [улица], община Дупница, област Кюстендил обжалва заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № GPAM-2536154/ 15.07.2026 г., издадена от Е. Б. С. на длъжност мл.автоконтрольор в РУ – Рила при ОДМВР – Кюстендил. Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.2-4 от АПК. Твърди, че заповедта не му е предявявана и връчвана по законоустановения ред, не му е връчван посочения в заповедта АУАН, заповедта е немотивирана поради липса на конкретни обстоятелства и доказателства, нарушени са правилата на чл.35 и чл.36 от АПК и деянието е недоказано, тъй като не е управлявал МПС, нито е предоставил управлението на неправоспособно лице. Моли за отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание адв.В. С. от АК – Кюстендил като пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата. Не претендира разноски.

Ответникът Е. Б. С. на длъжност мл.автоконтрольор в РУ – Рила при ОДМВР – Кюстендил не изразява становище по жалбата. В съпроводително писмо рег. № 332000-1964/ 31.07.2026 г. началникът на РУ – Рила /същото с вх. № 3356/ 05.08.2026 г. по описа на съда/ намира жалбата за неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за жалбоподателя, ако се претендира такова.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка:

С оспорената заповед № GPAM-2536154/ 15.07.2026 г. ответникът е наложил на жалбоподателя ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което е неправоспособен водач, не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишено от това право по съдебен ред за срок от 6 месеца до 1 година. Фактическите констатации се основават на съставен АУАН серия GA № 5164519. Обвинението за извършено нарушение в заповедта е за това, че в [населено място], на центъра, с посока на движение към II път 2-62 управлява товарен автомобил М. А.** с рег. № [рег. номер], собственост на жалбоподателя, като при извършена полицейска проверка е установено, че водачът управлява горепосоченото МПС без да притежава съответната категория „С“, към която спада управляваното от него МПС, видно от извършената справка с РСОД в масивите на АИС ПП.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 15.07.2026 г. и жалбата е подадена на 29.07.2026 г.

Посоченият в заповедта АУАН е съставен от служител в РУ – Рила към ОДМВР – Кюстендил в присъствие на двама свидетели срещу лицето И. А. И. С., за това, че на 15.07.2026 г. около 13:55 часа в [населено място], община Бобов дол, област Кюстендил на центъра, с посока на движение към II път 2-62 управлява посочения в оспорената заповед товарен автомобил, собственост на жалбоподателя, като при извършената полицейска проверка е установено, че водачът управлява МПС без да притежава съответната категория „С“, към която спада управляваното от него МПС, видно от извършената справка с РСОД в масивите на АИС ПП. Нарушението е квалифицирано по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. АУАН е връчен на посочения в него нарушител на 15.07.2026 г.

Със заповед № 277з-2056/ 10.10.2025 г. директорът на ОДМВР – Кюстендил е оправомощил служители от дирекцията да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 2б, 4 и т.5, б.“а“ от ЗДвП, като в т.2.6 от заповедта са оправомощени служители от РУ – Рила на длъжността младши автоконтрольорите II-I спепен.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежен правен субект по чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП. Прекратяването на регистрацията на притежаваното от жалбоподателя МПС лишава оспорващия от правото да го управлява и да се ползва от него. Оспорването е осъществено в срока по чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд по чл.133, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Заповедта е издадена от компетентен орган по см. на чл.172, ал.1 от ЗДвП във връзка с приложената заповед № 277з-2056/ 10.10.2025 г. на директора на ОДМВР - Кюстендил. С тази заповед директорът в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП е упражнил предвидената в закона възможност за делегиране на компетентността на съответните длъжностни лица, измежду които е издателят на оспорения административен акт.

Заповедта обаче нарушава предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл.172, ал.1 от ЗДвП във връзка с реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта има наименование на органа-издател и адресат, посочени са фактически и правни основания, има разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност, но съдържа вътрешна противоречивост и неяснота досежно автора на противоправното деяние и точната правна квалификация. Начинът на описание на фактите и обстоятелствата в заповедта създава впечатление, че управлението на посоченото МПС е осъществено от жалбоподателя като негов собственик, тъй като е записано, че той е управлявал товарния автомобил. В разпоредителната част на заповедта мярката за прекратяване на регистрацията на ППС по чл.171, т.2а, б.а“ от ЗДвП обаче е наложена на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което е неправосопособен водач, не притежава валидно СУМПС от категорията към която спада управляваното от него МПС или след като е лишено от това право по съдебен ред. Този начин на описание води до неясно обвинение, тъй като не е ясен водачът на МПС – дали това е жалбоподателя, както се сочи във фактическата обстановка в заповедта, или се касае за трето лице, което не притежава съответната категория, към която спада управляваното МПС, в каквато насока е разпоредителната част на заповедта. Нарушението е съществено, тъй като препятства установяването на действителния автор на деянието, а от тук и приложимата хипотеза за налагане на мярката по смисъла на изброяването в чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП.

Отделно от горното, в съдържанието на заповедта има неяснота относно волята на органа за срока на наложената мярка. В нарушение на закона органът е наложил мярката за неопределен срок - от 6 месеца до 1 година. Това са долната и горната граница на продължителност на мярката, което задължава органа да определи и наложи мярката за конкретен срок в посочените граници. Неопределеността на мярката във времево отношение създава привидност на създадено задължение и нарушава принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.

Посочените пороци в съдържанието на оспорената заповед нарушават правото на защита на жалбоподателя и представляват самостоятелни основания за незаконосъобразност на заповедта.

За пълнота на мотивите, във връзка с останалите възражения на жалбоподателя съдът ще посочи, че нарушенията в процедурата по връчване на заповедта не се отразяват върху нейната законосъобразност, а само до възможността за оспорване на акта пред съда, което оспорване е надлежно осъществено. Пороците в описанието на деянието по заповедта обаче го правят недоказано. ПАМ е наложена за управление на товарния автомобил от неговия собственик без същия да притежава съответната категория, към която спада управляваното МПС. Фактическо основание за налагане на ПАМ обаче е посочения в заповедта АУАН. Този АУАН е съставен за деяние, извършено от друго лице и това лице е обвинено в извършване на нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП по управление на МПС без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията на управляваното МПС. Следователно, посочения в заповедта АУАН не доказва тезата на ответника в заповедта за извършено от жалбоподателя противоправно деяние.

На основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК заповедта следва да се отмени.

Независимо от изхода на делото съдът не присъжда разноски за жалбоподателя, тъй като не се претендират такива.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2536154/ 15.07.2026 г., издадена от Е. Б. С. на длъжност мл.автоконтрольор в РУ – Рила при ОДМВР – Кюстендил.

Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�