Решение № 448 от 19.03.2025, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 3693/2024
- Вид
- Решение № 448
- Подписан
- 19.03.2025
- В сила
- 15.04.2025
- Състав
- ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 448 гр. Велико Търново, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. И. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20244110103693 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Р. И. Д. срещу „К. Й.“ ООД, с която се иска съдът да прогласи за нищожна клаузата на чл. 8 от договор за паричен заем № 971759/ 6.12.2022г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 203.71 лева, както и да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 203.71 лева, платена без основание.
Ищцата твърди, че на 6.12.2022 г. между нея и ответника е сключен договор за паричен заем, по силата на който е получила сумата от 500.00 лева при 3.340 % месечен лихвен процент и 49.064 % годишен процент на разходите, както и че съгласно чл. 8 oт договора е трябвало да заплати неустойка в размер на 203.71 лева, което тя е сторила. Счита, че клаузата за неустойка е нищожна, поради което заплатената от нея сума от 203.71 лева е заплатена без основание.
Ответникът оспорва предявените искове. Заявява, че клаузата, предвиждаща начисляване на неустойка, е валидна, а сключеният договор отговаря на изискванията на чл. 10 ЗПК.
В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът не изпраща представител, като с писмена молба поддържа становище, заето от него в отговора на исковата молба.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е обуславящ установителен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и обусловен 1 осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства е видно, че на 6.12.2022 г. между страните е сключен договор за паричен заем № 971759/6.12.2022г., по силата на който на ищцата е отпусната сумата от 500.00 лева, която последната е следвало да върне на 15 седмични вноски в срок до 21.3.2023 г. при 3.340 % месечен лихвен процент и 49.064 % годишен процент на разходите.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от усвояването на заемната сума да представи обезпечение – поръчител или банкова гаранция, като в случай на неизпълнение на това задължение същият дължи неустойка в размер от 203.71 лева, начислена автоматично и включена в погасителната вноска.
От представената от ответника справка за погасените задължения по договора /л. 44/ се установява, че в изпълнение на задълженията си по договора ищцата е изплатила сумата от 735.00 лева, от която 500.00 лева – главница, 31.29 лева – договорна /възнаградителна/ лихва и 203.71 лева неустойка.
Сключеният между Р. И. Д. и „К. Й.“ ООД договор е потребителски, поради което същият намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, с оглед на което преценката относно действителността на съглашението следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът.
Съдът намира, че оспорената клауза за неустойка при непредставяне на обезпечение действително се основава на нищожна уговорка, доколкото същата влиза в противоречие с добрите нрави. В случая уговорката е предвидена да санкционира неизпълнението на задължението за представяне на обезпечение, което обаче има вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение за връщане на дадената в заем сума. Т.е. в случая кредиторът се „обезпечава” и „обезщетява”, а длъжникът се санкционира не затова, че не е изпълнил основното си задължение по договора /за връщане на заетата сума/, а за това, че не е предоставил обезпечение на задължението си. От друга страна, задължението на длъжника очевидно е уговорено по начин относно изискванията към вида обезпечение и относно срока за изпълнението му така, че да възпрепятства последния да изпълни същото, а самото непредставяне на обезпечение не води до вреди за кредитора /същият остава без обезпечение на вземанията си, но след изтичането на 3-дневния срок длъжникът все още не е в просрочие/ следователно типичните функции на неустойката в случая стоят вън от неустоечната клауза. Противно на уговореното, учредяването на надлежно обезпечение следва да се вземе предвид към момента на сключване на договора и неизпълнението на това задължение да има за последица отказ от отпускане на заема, а не начисляване на допълнителни суми. Т.е. щом 2 длъжникът не е в състояние да представи исканото обезпечение, кредиторът е разполагал с възможността да му откаже отпускането на заема, а не да санкционира липсата на обезпечение с неустойка.
С оглед на горното, съдът намира, че искът за установяване нищожността на клаузата за неустойка при непредставяне на обезпечение е основателен.
С оглед извода за основателност на обуславящия иск, основателен се явява и искът за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 203.71 лева, тъй като същата е платена без основание – въз основа на нищожна уговорка.
По разноските:
С оглед изхода на делото в полза на ищцата следва да се присъдят сторените от нея разноски за производството в общ размер от 500.00 лева – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото възнаграждението е в минимален размер.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата на чл. 8 от договор за паричен заем № 971759/ 6.12.2022 г., сключен между Р. И. Д. и „К. Й.“ ООД, по предявения от Р. И. Д., ЕГН ********** срещу „К. Й.“ ООД, ЕИК *** иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „К. Й.“ ООД, ЕИК *** да заплати на Р. И. Д., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 203.71 /двеста и три лева и седемдесет и една ст./ лева, платена без основание.
ОСЪЖДА „К. Й.“ ООД, ЕИК *** да заплати на Р. И. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , сумата от 500.00 /петстотин/ лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на преписи от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3