Решение № 79 от 11.04.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Сливница, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело № 20231890100059 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и частичен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД от Х. Г. А., ЕГН **********, срещу „С.К.“ ООД, ЕИК ............., с който се иска да бъде обявена нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка, в случай на непредоставяне на обезпечение, в договор за потребителски кредит № 554861, сключен между страните, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 10 лева, частично от 100 лева, представляваща недължимо платена сума по договора, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и „С.К.“ ООД е сключен договор за потребителски кредит № 554861, по силата на който на ищцата била предоставена сумата от 300 лева, която тя се задължила да върне на 10 месечни вноски. Посочен е годишен процент на разходите малко под 50 %, като се сочи, че кредитът е изцяло погасен чрез рефинансиране. В договора било уговорено задължението за връщане на дадената в заем сума да бъде обезпечено в тридневен срок от сключването му, с банкова гаранция или поръчители. Ищцата заявява, че поставените множество изисквания са изначално неизпълними от длъжника, което било начин за автоматичното задействане на прекомерно високата неустоечна клауза - над 100 % от размера на главницата.

Ищцата счита, че съгласно чл. 23 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, и е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът. Изтъква, че в процесния договор това 1 не е направено, като включената в погасителния план неустойка по същество представлява скрита лихва. Поддържа доводи, че, ако дружеството – кредитор е искал реално обезпечение, то още след задължителната предварителна проверка по чл. 16 ЗПК, е щяло да изиска осигуряването на надлежно обезпечение при самото подписване на договора.

Заявява, че уговорената в договора неустойка противоречи на императивни норми на ЗПК, поради което се явява нищожна на основание чл. 26 от ЗЗД и целяща да заобиколи предвидения максимален размер на ГПР. Сочи, че така уговорената неустойка излиза и извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции.

При тези съображения, за ищцата е налице правен интерес от предявяване на исковете за обявяване нищожността на неустоечната клауза в договор за потребителски кредит № 554861 и за заплащане на недължимо платената сума в размер на 10 лева, частично предявена от 100 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който заявява, че признава за основателен предявения иск и моли съдът да постанови решение при признание на иска. Твърди, че признаването на нищожността на отделни части от договора не води до нищожност на целия договор. Моли да не му бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си не е станал повод за завеждане на делото.

Въвежда възражение за прекомерност по отношение на разноските.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На 03.08.2021 г. между Х. Г. А., с ЕГН **********, и „С.К.“ ООД е сключен договор за паричен заем „Кредирект“ № 554861, съгласно който кредиторът предоставя на потребителя в собственост парични средства в размер на 300 лева.

В договора е вписано, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал.1 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция /поне едно от изброените/. Уговорено е, че при неизпълнение на това му задължение, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 328,58 лева, която се начислява автоматично от заемодателя и за чието начисляване заемателят се счита уведомен с подписването на договора за заем. В договора е вписано, че тази неустойка се заплаща разсрочено съгласно приложения към него погасителен план.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно–счетоводна експертиза, което, при преценката му по реда на чл. 202 ГПК, следва да бъде кредитирано, се установява, че годишният процент на разходите (включвайки в него и предвидената в договора и включена в погасителния план неустойка от 328,58 лева) в този случай е в размер на 222,28 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни 2 изводи:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

За да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищцовата страна е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, на които основава твърденията си, че договорът е недействителен на заявеното правно основание.

Сключеният между ищцата и „С.К.“ ООД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като, според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Ищцата поддържа, че неустоечната клауза в договора е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите, както и че в конкретния случай е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, а именно: на разпоредбата на чл. 33, ал.1 от ЗПК.

В частност, преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши, както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася, както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ („Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание“), чл. 9, чл. 11 ЗПК.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява 3 общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР – 48,21 %, т. е.формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер, обаче, не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – заплатената сума за неустойка, която се включва в общите разходи по кредита, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

По иска за недействителност на клаузата за неустойка ищецът излага довод, че предвидената в договора неустойка е уговорена като такава с цел да бъде заобиколено ограничението, предвидено в чл.19, ал.4 ЗПК.

Безспорно между страните е, че са уговорили задължение на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия, при неизпълнение на които са предвидили неустойка във фиксиран размер. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора, с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора и би следвало да бъде включена като разход по кредита в ГПР.

Безспорно между страните е, че тази неустойка не е включена и не формира посочения в процесния договор за кредит ГПР.

С нейното включване в ГПР, същият възлиза на 222.28 %, изчислено от назначената по делото експертиза, с което се надхвърля изискуемият максимум, предвиден в чл.19, ал.4 ЗПК. С оглед изложеното, неустоечната клауза, обективирана в договор за паричен заем „Кредирект“ № 554861 от 03.08.2021 г. противоречи на чл.19, ал.4 ЗПК и същата е недействителна на основание чл.19, ал.5 от ЗПК, която регламентира, че клаузи в договора, надхвърлящи параметрите по ал.4, са нищожни.

4

Предвид изложените мотиви, съдът приема, че предявеният иск за недействителност на неустоечната клауза, поради противоречие със закона, е основателен, още повече, че в настоящия случай са налице и предпоставките на чл.237, ал. 1 и 2 от ГПК за постановяване на решение, което се основава на признанието на иска от страна на ответното дружество.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, в тежест на ищцата е да докаже по делото, при условията на пълно и главно доказване, че е заплатила твърдяната сума, като част от неустойката, предвидена в чл. 6.1. от процесния договор и, че тя е постъпила в патримониума на ответника, като това е станало без правно основание.

Предвид обстоятелството, че ответникът не е изпълнил вмененото му от съда задължение, обективирано в определение № 459/19.10.2023 г., да представи в заверено копие всички документи, свързани с процесния договор за кредит № 554861, като не е представил пред съда извлечение от счетоводните си книги, при условията на чл. 161 от ГПК, съдът приема за доказан факта, относно който ответното дружество е създало пречка за събиране на допуснатите доказателства, а именно: че ищцата е заплатила на „С.К.“ ООД твърдяната сума от 10 /десет/ лева, като част от неустойката, предвидена в чл. 6.1. от процесния договор и, че тя е постъпила в патримониума на ответника.