Акт от 27.06.2018, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 27.06.2018г.

Град

Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд ІX състав

На осемнадесети юни Година

2018

В открито заседание в следния състав:

Председател:

П. Боснешки

Секретар: Божура Антонова

Като разгледа докладваното от председателя гр.д. №01666 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.439 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Е.П.С., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, чрез адв.П.Х., срещу

“Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, с която е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК, с който ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 1218,24лв., от които сумата от 815,85лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.02.2010г.- 30.04.2013г., сумата от 227,39лв., представляваща обезщетение за забава за периода 30.03.2010г.- 20.10.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.12.2014г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 175,00лв. за съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 04.02.2015г. по ч.г.д.№***. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№*** на ЧСИ С.Д..

Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.

В законоустановения срок ответникът

“Топлофикация- Перник”АД е подал отговор, с който е оспорил производството по делото като недопустимо.

Алтернативно ответникът оспорва иска по основание и размер. Ответникът твърди, че по процесното изпълнително дело многократно са предприемани изпълнителни действия, които са прекъсвали давността.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да бъде разгледан.

По основателността:

Не се спори по делото, а и видно от приетите доказателства, че с изпълнителен лист от 04.02.2015г. по ч.г.д.№***. на ПРС ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 815,85лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.02.2010г.- 30.04.2013г., сумата от 227,39лв., представляваща обезщетение за забава за периода 30.03.2010г.- 20.10.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.12.2014г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 175,00лв. за съдебни разноски.

Въз основа на същият изпълнителен лист е образувано изп.д.№*** на ЧСИ С.Д..

Съгласно

Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.111 б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111 б.”в” от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.

Съгласно константната съдебна практика на ВКС при всички хипотези на чл. 416 ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК /отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират /. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск /Решение № 207 по гр. д. № 7030/2014 г. IV г. о./ извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК.

Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал.2