Решение № 261530 от 02.12.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 02.12.2020 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на втори ноември две хиляди и двадесета година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА при секретар Д.Шулева като разгледа докладваното от съдия В. въззивно гражданско дело №5336 по описа на 2020 година , за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №5336/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на К.К.И.

ЕГН ********** от гр.София срещу решение №79163 от 30.04.2020 г по гр.дело №15842/2019 г на СРС , 28 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл.405 КЗ да се осъди “Д.З.” АД *** да му заплати сумата от 5092,76 лева застрахователно обезщетение за имуществени вреди по договор за застраховка „Каско на МПС “ с валидност от 22.05.2018 г – 21.05.2019 г на л.а.Мерцедес С 500 с рег.№********от увреждания при ПТП на 01.11.2018 г около 18,15 ч в гр.София , ж.к.Бенковски , бул.********, ведно със законната лихва от 19.03.2019 г до окончателното заплащане на сумата .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС.

Вярно е , че на 27.09.2018 г ищецът е получил уведомление за прекратяване на застрахователния договор , но на 30.10.2018 г ответникът е извършил плащане по щета №*********/18 г и е прихванал трета вноска по уж прекратения договор . По този начин ответникът е признал , че застрахователният договор съществува , а през месец ноември 2018 г са извършени три огледа на автомобила на ищеца .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Изразява съгласие с мотивите и диспозитива на първоинстанционния съд .

Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 07.05.2020 г и е обжалвано в срок на 18.05.2020 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност въззивният съд е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли иска СРС е приел , че ответникът е прекратил чрез писмено уведомление до ищеца застрахователния договор считано от 05.10.2018 г . При липса на застрахователен договор към 01.11.2018 г ответникът не дължи застрахователно обезщетение по „Каско“.

Решението на

СРС е правилно , независимо че първоинстанционният съд не е изложил относими мотиви по твърденията на ищеца в исковата молба за наличие на застрахователен договор към 01.11.2018 г .

Според настоящия съд не могат да се споделят доводите на ищеца , че след прекратяване на застрахователния договор от застрахователя с предизвестие изтекло на 05.10.2018 г , с последващи действия предизвестието на ответника е „оттеглено“ , респ.чрез конклудентни действия е „потвърдено“ подновяването/продължаването на застрахователен договор .

Самият факт на плащане по предходна щета №*********/18 г не може да се счете за ново съгласие за сключване /продължаване/ на прекратения застрахователен договор . Безспорно тази щета е образувана на 20.09.2018 г т.е. преди прекратяване на полицата и по нея принципно има застрахователно покритие .

Видно от преводно нареждане на 12.10.2018 г ответникът е превел на ищеца 175,53 лева застрахователно обезщетение по щета №*********/18 г. С писмо от 10.12.2018 г ответникът заявява

, че неправилно не е превел 400,66 лева на ищеца като „прихванати“ за трета вноска по договора /принципно дължима на 21.11.2018 г/ . На 17.12.2018 г сумата от 400,66 лева е преведена на ищеца .

Според настоящия съд извършеното на 12.10.2018 г частично плащане по предходна щета не може да се счете за ново съгласие за сключване /подновяване/ на застрахователния договор . Не е постигнато съгласие по чл.13-14 ЗЗД по съществените елементи на договора, който се сключва/подновява . В платежното нареждане или друг писмен документ изхождащ от упълномощено да представлява ответника лице не се съдържат безспорни данни , че ответникът приема сумата от 400,66 лева като плащане на трета вноска по застрахователния договор и е съгласен да се продължи/поднови действието на застрахователния договор при старите условия .

Извършените от служители на ответника действия по образуване на щета , огледи и пр.не могат да ангажират ответника , тъй като са без представителна власт и не са потвърдени от представляващия на ответника , включително и по реда на чл.301 ТЗ . С писма от 13.11.2018 г и от 10.12.2018 г ответникът е отрекъл наличието на действащ застрахователен договор , а на 17.12.2018 г е „възстановена прихванатата сума“ от 400,66 лева . Такава е позицията на ответника и в съдебното производство .

В случая става въпрос за лоша организация по изплащане на застрахователните обезщетения , а не за подновяване/продължаване на застрахователния договор след прекратяването му считано от 05.10.2018 г.

При липса на действащ застрахователен договор искът по чл.405 КЗ се явява неоснователен .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено . Пред СГС разноски се дължат от въззивника /юрисконсултско възнаграждение/ .

Водим от горното , СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №79163 от 30.04.2020 г по гр.дело №15842/2019 г на СРС , 28 състав .

ОСЪЖДА К.К.И. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Д.З.” АД *** сумата от 150 лева разноски пред СГС .

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.