Решение № 312 от 16.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Варна, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20253110202040 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от ***, ЕИК ************, срещу Наказателно постановление 2262-17 о т 28.04.2025 г., издадено от *** на ***, с което за нарушение по чл.123в, ал.1, т.2 от Закон за опазване на околната среда (ЗООС), на въззивника е наложено административно наказание

„имуществена санкция“ в размер 10000.00 лв.

Въззивникът оспорва процесното НП като издадено при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и моли, същото да бъде отменено. Твърди, че в АУАН и в НП не са посочени датата и мястото на извършване на санкционираното нарушение.

Твърди също, че в НП за период на извършване на нарушението първоначално е посочен от 01.03.2016 г. до 31.10.2024 г., а при произнасяне по възражението като период е посочен от 01.01.2023 г. до 31.10.2024 г. Твърди също, че съдържащото се в АУАН и в НП описание на твърдяното нарушение е повърхностно и неясно до степен, която нарушава правото на защита на въззивника. Твърди, че съдържащата се в АУАН и в НП фактическа констатация, че приетото за установено неспазване от въззивника на задължителните условия на Комплексно разрешително (КР) са довели до вредно въздействие върху околната среда и човешкото здраве е необоснована, доколкото липсват данни за възникнала непосредствена опасност за замърсяване на околната среда и/или здравето на хората и няма доказана връзка между твърдяното нарушение и установеното в природата екологично равновесие, наличното качество на живот и здравето на хората. Твърди също, че с уведомление вх.№0801-5768 от 04.07.2023г. от *** е отправено до *** уведомление за инвестиционно предложение, свързано с увеличаване капацитета на Клетка №1 от „Регионално депо за общини Варна, Аксаково и Белослав, без да се увеличава физическия обем и след провеждане на съответна процедура е постановено Решение №ВА-18/ПР/2024 г. с преценка „да не се извършва ОВОС“ от 15.02.2024 г. като паралелно с това, Община Аксаково, в 1 качеството си на Оператор на КР №461-Н0/2013 г. с е стартирала процедура за изменение на издаденото КР, но по процедурни затруднения, включително и твърдяно от въззивника забавяне от други административни органи, дейността не е финализирана.

Въззиваемата страна моли съда, да потвърди процесното НП като правилно и законосъобразно издадено. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

След преценка на приобщените доказателства, поотделно и в съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Във връзка с издадено на Община Аксакова Комплексно разрешително №461НО/2013 г., за експлоатация на Регионално депо за неопасни отпадъци за общини Варна, Аксаково и Белослав, включващо Клетка №1 с разрешен капацитет 422780 т била извършена проверка по изискани от оператора справки за депонираните количества отпадъци с натрупване от 01.03.2016 г. за периода от 01.01.2023 г. до 31.10.2024 г., както и по данни от Национална система за управление на отпадъците, при което било констатирано, че разрешеният с КР капацитет 422780 т за съоръжението е бил изчерпан към 16.01.2024 г., както и че депонираните към 31.10.2024 г. отпадъци възлизат на 478565.74 т. Съответните констатации от проверката били отразени в обобщен констативен протокол №6-КР-461-Н0 от 20.12.2024 г.

При тези констатации свид. Г. Я. – гл. експерт при ***, в присъствие на свидетели С. Я. и Й. Й., съставила спрямо *** АУАН №2262 от 06.03.2025 г. за нарушение по 123в, т.2 ЗООС при констатация, че за периода от въвеждане на обекта в експлоатация от 01.03.2016 г. до 31.10.2024 г. общото количество на депонираните отпадъци с натрупване е 478565.74 т при максимален, разрешен с КР капацитет 422780 т като депонирането на отпадъците продължава, с което не се изпълнява Условие 4.1 от КР, а продължаващото депониране на отпадъци води до увеличаване на риска за човешкото здраве и вредно въздействие върху околната среда. АУАН бил надлежно връчен на упълномощено лице на 06.03.2025 г. и в предоставения срок въззивникът представил възражение вх.№08-01-1672 от 12.03.2025 г.

След запознаване с документите по преписката и представеното възражение, наказващият орган издал оспореното НП №2262-17 от 28.04.2025 г., с което възприел и възпроизвел съдържащите се в АУАН фактически и правни констатации като изложил подробни аргументи за неоснователност на отправеното възражение и наложил на въззивника предвиденото с чл.164, ал.1 ЗООС наказание „имуществена санкция“ в регламентирания минимален размер – 10000.00 лв. НП било надлежно връчено на 02.05.2025 г. и в предоставения срок въззивникът отправил процесната жалба вх.№08-011672 от 14.05.2025 г.

Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин, както от кредитираните като резултат от непосредствени лични възприятия показания на свид. Г.

Я., така и от напълно съответстващите им приобщени документи – НП №0000002262-17 от 28.04.2025 г., АУАН №0000002262 от 06.03.2025 г., разписка за връчване от 06.03.2025 г., пълномощно №12 от 05.03.2025 г., писмо изх.№08-01-1672 от 29.04.2025 г., известие за доставяне ИДPS900094MMBUG, възражение изх.№3200-121 от 12.03.2025 г., покана изх.

№08-01-1672 от 28.02.2025 г., обобщен констативен протокол №6-КР-461-Н0 от 20.12.2024 г., справка за капацитет на клетка 1 от „РДНО за общини Варна, Аксаково и Белослав“ към 28.11.2024 г., решение №461-Н0-И0-А0 от 17.06.2013 г., комплексно разрешително №461-Н0 от 17.06.2013 г., НП №11-3-46218 от 01.08.2024 г., НП №11-3-425-18 от 08.06.2021 г., заповед №136 от 30.07.2024 г., уведомление за инвестиционно предложение от 15.01.2025 г., писмо от РИОСВ изх.№08-01-5768/А23 от 20.03.2025 г. и писмо от РИОСВ изх.№08-01-5768/А24 от 15.05.2025 г.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на 2 императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане и по същество е основателна.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - *** на ***, съобразно чл.168 ЗООС.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере, в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочена е нарушената материално-правна норма и наказанието за нарушението е индивидуализирано. Действително, в процесния АУАН не съдържа посочване на датата/времето на осъществяване на твърдяното нарушение, но съдът намира тази нередовност за законосъобразно отстранена от наказващия орган съобразно чл.53, ал.2 ЗАНН като в издаденото НП е посочено ясно, че нарушението се отнася за периода от 01.01.2023 г. до 31.10.2024 г., през който период се твърди, че установеното общо количество 478565.78 т на депонираните отпадъци с натрупване е превишило максималния разрешен капацитет 422780 т.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Видно от Условие 4.1. на издаденото на въззивника КР №461-Н0/2013 г., той следва да експлоатира инсталацията на Клетка №1, без да превишава регламентирания капацитет 422780 т, а констатациите по т.4 от изготвения в хода на проверката обобщен констативен протокол №6-КР-461-Н0 от 20.12.2024 г. сочат, че в периода от 01.03.2023 г. до 31.10.2024 г. са депонирани с натрупване общо 478565.74 т, както и че разрешеният капацитет 422780 т е бил изчерпан към датата 16.01.2024 г. При тези несъмнено установени и безспорни между страните констатации, се налага извод, че в качеството на оператор на издаденото му КР въззивникът действително не е спазил изискването по чл.123в, т.2 ЗООС, тъй като след достигнатото към 16.01.2024 г. изчерпване на разрешения капацитет 422780 т за Клетка №1 е продължил и след съответната дата да експлоатира обекта през целия период. При тази констатация, процесното нарушение определено не може да се счита за осъществявано нито през целия период от 01.01.2023 г. до 31.10.2024 г., защото неговата начална дата е първата след визираното в констативния протокол достигане на регламентирания капацитет към 16.01.2024 г. и реално нарушението е реализирано през целия период от 17.01.2024 г. и във всеки следващ ден до датата 31.10.2024 г., за която се отнасят последните предоставени и проверени справки от оператора и от националната информационна система за отпадъци (НИСО).

Действително, с искане вх.№08-01-5768 от 04.07.2023 г. въззивникът е инициирал инвестиционна процедура за увеличаване капацитета на Клетка №1 и след получаване на Решение №ВА-18/ПР/2024 г. от 15.02.2024 г. въззивникът е стартирал и процедура за преразглеждане/актуализиране на издаденото Комплексно разрешително №461-Н0/2013 г., но следва да се отбележи, че въпреки тези действия през проверявания период не се е стигнало до приключване на съответните процедури и регламентирания 3 капацитет е останал задължителен, както и че, след като данните от обобщения констативен протокол №6-РК-461Н0 от 20.12.2024 г., сочат за периода от 01.01.2023 г. до 31.10.2024 г. в Клетка №1 да са депонирани общо 121816.8 т отпадъци, са налага извод, че още към началото на 2023 г. нивото на депонирани отпадъци с натрупване е достигнало критичната стойност 356748.8 т и много преди това е било напълно прогнозируемо, че към края на 2023 г. позволеният максимум ще бъде достигнат, при което предприетите действия едва през второто полугодие на 2023 г. са определено закъснели и с това именно забавяне въззивникът се е поставил в невъзможност към началото на 2024 г. да продължава да изпълнява Условие 4.1 от издаденото му КР, с което се е стигнало до нарушаване от негова страна на изискването по чл.123в, т.2 ЗООС.

Правилно административно-наказващият орган е приел, че отговорен субект съобразно чл.164, ал.1 ЗООС за осъщественото административно нарушение е въззивникът в качеството на оператор на съответната инсталация и правилно е определил приложимата санкционна разпоредба като наложеното наказание е в минималния установен размер 10000.00 лв и поради това не подлежи на корекция.

Фактическите обстоятелства по процесното нарушение определено не обуславят констатация за маловажност по смисъла на чл.28 ЗАНН. Конкретното нарушение засяга значимите обществени отношения, които се защитават с установяване на строго формален, но необходим режим за осъществяване на дейности, имащи пряко въздействие за опазване живота и здравето на членовете на обществото, както и за чистота на заобикалящата ни среда. Съдът счита, че следва да се отчитат е целите по чл.2 ЗООС и спазването на принципите за опазването на околната среда по чл.3 ЗООС, поради което института маловажен случай е неприложим в процесния случай.

При така формираните фактически и правни констатации, съдът намира, съдът намира, че процесното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и съобразно отправената претенция, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143, ал.3 АПК, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 130 лв до 190 лв. Поради това и като прецени за невисока фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че следва да присъди съответното възнаграждение в минималния установен размер 130.00 лв (66.47 €).