Определение № 3048 от 12.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3048 гр. София, 12.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Драгомир Драгнев Касационно гражданско дело № 20258002101535 по описа за 2025 година приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. М. Д. против решение № 1278 от 25.11.2024 г. по въззивно гражданско дело № 1152 по описа за 2024 г. на Варненския окръжен съд, ГО, IV състав, с което е отменено решение № 1295 от 15.4.2024 г. по гр. д. № 4611 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, 17 състав, и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Д. М. Д. срещу Ж. М. А. иск с правно основание чл.51 от Закона за адвокатурата за заплащане на сумата от 6 660 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от неизпълнение на задълженията на ответника като адвокат на ищцата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.04.2023 г. до пълното изплащане на задължението.

Касаторът твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Достатъчно ли е наличието на пълномощно, предприети процесуални действия от страна на адвоката въз основа на това пълномощно, писмени доказателства за извършено плащане на адвокатско възнаграждение, за да се приеме, че е налице договор за правна защита и съдействие по иск за съдебна делба, или е задължително и необходимо наличието на писмен договор за правна защита и съдействие? Поддържа се, че въпросът е решен в противоречие с определение № 270/05.10.2016 г. по ч.гр.д. № 3846/2016 г. на I ГО на ВКС.

2. Може ли да се приеме, че е налице пълно доказване на наличието на договор за правна 1 защита и съдействие за процесуално представителство пред съд по иск за делба? По този въпрос се сочи противоречие с решения № 61/01.03.2016 г. по гр.д. № 4578/2015 г. на IV ГО, № 226/12.07.2011 г. по гр.д. № 921/2010 г. на IV ГО, № 31/09.03.2012 г. по гр.д. № 502/2011 г. на III ГО, № 841/19.01.2010 г. по гр.д. № 3530/2008 г. на IV ГО.

3. При наличие на платежно нареждане и липса на оспорване от страна на ответника – адвокат за сключен договор за правна защита, още повече след като се е ползвал от дадено пълномощно, допустими ли са свидетелски показания относно уговорките между страните – дали платената сума е именно за представителство пред съд или за извънсъдебно споразумение? Твърди се, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решения № 546/23.07.2010 г. по гр.д. № 856/2009 г. на IV ГО, № 524/28.12.2011 г. по гр.д. № 167/2011 г. на IV ГО, № 82/12.05.2015 г. по гр.д. № 5122/2014 г. на III ГО, № 253/17.10.2014 г. по гр.д. № 2902/2014 г. на III ГО и № 240/26.10.2016 г. по гр.д. № 922/2016 г. на IV ГО.

4. При наличие на безспорно доказани по делото съществени отклонения от нормите на Закона за адвокатурата и Етичен кодекс на адвоката за защита интереса на клиента от страна на представлявалия го адвокат следва ли да се приеме, че е налице вина по смисъла на чл.51 Закона за адвокатурата? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 227/19.08.2013 г. по гр.д. № 1166/2012 г. на IV ГО на ВКС.

5. След като правото на доверителя не е защитено поради неполагане на дължимата от адвоката грижа, дължи ли последният обезщетение за претърпените от доверителя вреди?

6. Обстоятелството, че ищцата може по всяко време да образува нов иск за делба обосновава ли невиновност на адвоката и липса на възможност да бъде ангажирана отговорността му за вреди?

7. Задължително и необходимо ли е пълно бездействие на адвоката, за да бъде ангажирана отговорността му за вреди, или е достатъчно интересът на клиента да не е защитен по найдобрия начин?

Поддържа се, че последните три въпроса са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ж. М. А. не взема становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Д. М. Д. е изложила в исковата и уточнителната молба, че на 18.04.2018 г. М. И. М., с когото живее във фактическо съжителство, е превел по сметката на ответницата адв. А., в качеството й на адвокат на ищцата, сумата от 6 660 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по дело за делба. След като ищцата не била уведомявана от адвоката за движението на делото за делба, Д. направила справка във Варненския районен съд и открила, че в периода от 2018 г. до 2020 г. ответницата е депозирала девет искови молби, но производствата по образуваните дела са прекратени поради неизпълнение на дадени от съда указания. Посочила е, че поради близките й приятелски отношения с адв. А., страните не са подписвали договор за правна защита и 2 съдействие, но сключили такъв в устна форма, в кантората на адв. А. в [населено място], пред свидетел - М. М., непосредствено (няколко дни) преди превеждане на адвокатския хонорар от 6660 лв. Възложеният на адвоката мандат е бил за образуване и представителство пред съд по дело за делба на недвижими имоти, останали в съсобственост между ищцата и бившия й съпруг след развода. За изпълнението е било договорено адв. А. да се ползва от пълномощното, дадено от ищцата във връзка с предходното бракоразводно дело (гр.д. №10190/2017 г.), което е било представяно и по всяко от образуваните и прекратени делбени дела. Счита, че ответницата, като неин процесуален представител не е действала в нейна полза, а именно-да защитава правата и законните интереси на доверителката си, поради което й дължи обезщетение за вредите, причинени от виновно неизпълнение на задълженията й по устния договор за правна защита, изразяващо се в бездействие за отстраняване нередовностите по всички образувани пред съд дела за делба и неполагане на дължимата грижа за защита интересите на клиента, в размер на заплатената по договора за правна помощ сума.

Ответницата адвокат А. е изразила становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Предвид приятелските отношенията между страните ищцата й споделила, че М.

М. настоявал придобитото по време на брака между бившите съпрузи жилище, находящо се в [населено място], да бъде поделено по съдебен ред. Ответницата съветвала ищцата да уреди имуществените отношения с бившия си съпруг доброволно, поради което поискала в платежното нареждане като основание за заплащане на процесната сума да бъде вписано само „производство за делба“, без да се уточнява дали по съдебен ред или сключване на доброволна делба. Неизпълнението на указанията на съда по образуваните дела за делба било сторено след съгласуване с ищцата, която целяла да привлече вниманието на бившия си съпруг, за да започнат комуникация за доброволното уреждане на отношенията им, без за това да научава М. М.. В тази връзка и през този период била водена кореспонденция между бившите съпрузи. Посочила, че при липсата на договор за правна защита, в който да са очертани задълженията на адвоката, не може да се твърди неговото неизпълнение. Предвид формата на договора и уговорената цена от 6660 лв., доказването на договора с гласни доказателства е недопустимо на осн. чл.164, ал.1, т.3 ГПК. Заявила е, че след септември 2020 г. е получила съобщение от ищцата, че не желае да продължава делото, поради което поръчката е била оттеглена, което не лишава довереника от правото на възнаграждение.

След като във въззивното производство Варненският окръжен съд е оставил исковата молба без движение с указания за отстраняване на нередовностите, ищцата е подала уточняваща молба със следните твърдения и доводи. Между страните е сключен устен договор с поето от ответницата задължение да образува пред съд и да я представлява по дело за делба.

Договорът е сключен в присъствието на свидетеля М.. Доколкото платеното адвокатско възнаграждение представлява имуществена вреда за нея, претендира обезщетение за имуществени вреди поради виновно неизпълнение на задълженията на ответницата в качеството си на адвокат, която е бездействала и не е отстранила нередовности на девет искови молби за делба и по този начин не е положила дължимата грижа. Заявила е, че не твърди да е развалила договора за правна защита, но след като е получила информация за 3 всички образувани и прекратени делбени производства, вече няма интерес от изпълнение на задълженията на упълномощения адвокат, тъй като му няма доверие.

Въз основа на събраните доказателства по делото въззивният съд е установил, че на 18.04.2018 г. М. И. М. е наредил в полза на Ж. А. сумата 6660 лв. с основание „производство за делба в полза на Д. С.“. В периода 29.05.2018 г. – 28.07.2020 г. са били образувани девет дела за делба пред Варненския районен съд с ищец Д. Д., всички прекратени на основание чл.129, ал.3 от ГПК поради неизпълнение на дадени от съда указания по редовността на исковата молба. От представеното пълномощно, без вписана дата на съставяне, е констатирано, че Д. Д. упълномощила адв. А. да я представлява по „изпълнителни дела, да подава искови молби, заявления за издаване на заповеди за изпълнение, жалби, въззивни жалби, отговори, насрещни искове, касационни жалби“ и други вписани общи действия по различни производства. От писмената кореспонденция по мобилно приложение между страните, е установено, че Д. е известявала ответницата за намеренията си доброволно да уреди имуществените отношения с бившия си съпруг, като са посочвани различни условия и параметри в тази връзка. По делото е приложен и изпратен от адв. А. до ищцата проект на пълномощно за споразумение на Д. Д. с бившия й съпруг по имуществени въпроси. По последното образувано гр.д. № 5661/2020 г. по описа на Варненския районен съд, адв. А. е подала молба, с която е известила съда, че оттегля исковата претенция, тъй като страните са се споразумели.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е посочил от правна страна, че предпоставките за уважаване на иск по чл.51 от Закона за адвокатурата са: 1/сключването на договора за правна защита и съдействие между страните при твърдяните момент и начин;

2/ поддържаното съдържание на доворената правна защита и съдействие; 3/ изправност на ищеца като страна по договора; 4/ претърпените по вид и размер вреди, пряка последица от пълното неизпълнение на задълженията на ответната страна. Приел е, че първата предпоставка не е налице, тъй като липсва писмен и подписан от страните договор за правна защита и съдействие, от който да се установи неговото сключване и съдържание. Въпреки че в Закона за адвокатурата не е уредена писмената форма като условие за действителност на сделката, в мотивите по т.1 от ТР №6/06.11.2013 г. по т. д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че писмената форма на договора за правна защита е предвидена за доказване както на мандатното правоотношение по процесуално представителство и съдействие и на конкретното му съдържание, така и на размера на възнаграждението на адвоката и начина на заплащането му. Липсата на писмен договор за правна защита и съдействие води до неяснота относно конкретните договорености на страните. От друга страна, предвид уточнението, че договорът е сключен в устна форма и сочената цена – 6660 лв., доказването в процеса на сключването и съдържанието му чрез гласни доказателства е недопустимо съгласно чл.164, ал.1, т.3, пр.2 от ГПК, поради което и показанията на свидетеля М. не могат да бъдат ценени за доказване на сключването и съдържанието на договора за правна защита и съдействие между страните.

Съдът е изложил и евентуални мотиви, че ако е съществувала уговорка между страните, подостоверна е тезата на ответницата за предмета на договора-съдействие за извънсъдебно 4 уреждане на въпросите относно вещите в съпружеска имуществена общност.