Решение № 14536 от 20.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14536 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20261110107726 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Л. М. М. чрез адв. Б. Й. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД.

Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание по чл. 26, ал.

1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40031650228 от 04.08.2025 г. поради противоречието му със закона, а в условията на евентуалност, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави.

Ищцата Л. М. М. твърди, че на 04.02.2025 г. сключила с ответника договор за паричен потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40031650228, по силата на който й била предоставена главница в размер на 7000 лева. По силата на договора следвало да върне сумата от 16509,11 лева. Било уговорено сумата да бъде върната в срок от 48 месеца, като размерът на погасителната вноска бил уговорен на сумата от 343,96 лева. Счита, че сключеният договор за кредит е недействителен поради противоречието му със закона. Уговореният ГПР бил в размер на 63,36 %, а ГЛП – 50,95 %. Твърди се, че съгласно чл. 10, ал. 1 от Общите условия поела задължение да предостави на ответника едно от посочените 4 обезпечения /банкова гаранция; гаранция, издадена от финансова институция, вписана в регистъра на БНБ; солидарен длъжник – физическо лице, което да отговаря на поставените редица изисквания или ипотека върху недвижим имот/. Сочи, че в сключено допълнително споразумение декларирала, че й е известно, че ако в 14-дневен срок от сключването не предостави уговореното обезпечение, или то не отговаря на условията, то дължи неустойка в размер на 3500 лева. На първо място, счита, че не са спазени изискванията на ЗПК и в частност на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което договорът е нищожен. Сочи, че в договора е посочен ГПР единствено като процент, но няма информация за това как е формиран, нито разписана методика. Отделно сочи, че 1 неправилно уговорената и дължима сума за неустойка не е включена при формираното на ГПР, въпреки че представлява дължим разход по кредита. Отделно излага аргументи и за недействителност на уговорената неустойка на самостоятелно основание, като счита, че тя излиза извън присъщите й функции, като води единствено до неоснователно обогатяване за ответника. Счита освен това, че същата противоречи и на добрите нрави, поради което е недействителна и на това основание. Поради тези и останалите изложени съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът оспорва основателността на предявените искове. Признава факта, че страните са обвързани от процесния договор, но счита за неоснователни изложените от ищеца аргументи за недействителност на същия. Сочи, че при формиране на ГПР, в същия не следва да бъде включен размерът на дължимата неустойка, като развива подробни съображения. Счита освен това, че предвидените услуги „Фаст“ и „Флекси“ не представляват задължение за заплащане на допълнителни такси от страна на потребителя по смисъла на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Счита, че уговореният фиксиран размер на възнаградителна лихва, както и на неустойката не накърнява добрите нрави. Сочи, че в случая ГПР е уговорен съобразно закона и не надхвърля предвидения максимален размер. Излага подробни съображения. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение № 18434/18.05.2026 г., като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени фактите, че ищцата и ответникът са страни по процесния договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40031650228 от 04.08.2025 г., както и че кредиторът е изпълнил задължението си по него за предоставяне на уговорената сума от 7000 лева; че уговореният размер на ГПР е 63,36 %, като в размера му не е включена допълнително уговорената неустойка при непредставяне на обезпечение, както и че в случай на нейното включване, ГПР ще надвиши максимално предвидения в закона размер.

Проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по делото в проведеното открито съдебно заседание от 25.06.2026 г. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Същото се установява и от представения по делото препис от договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40031650228 от 04.02.2025 г., сключен между „Профи кредит България“ ЕООД, като кредитор, и Л. М. М., като кредитополучател. По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 7000 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя за срок от 48 месеца и размер на погасителната вноска от 343,95 лева. Уговореният ГПР бил в размер на 63,36 %, а процентът на дневен лихвен процент – 0,14. Общото задължение по кредита възлизало на сумата от 16509,11 лева.

С допълнително споразумение от същата дата страните са отбелязали, че при сключването на договора клиентът не е предоставил поисканото от кредитора обезпечение, поради което на клиента е даден допълнителен срок от 14 дни за предоставяне на обезпечението съгласно чл. 10 от Общите условия, като при неизпълнение клиентът дължи неустойка в размер на 3500 лева, разсрочена на 18 месечни вноски.

В договора за кредит е отбелязано /б. Б от раздел „Декларации“/, че е подписан при Общи условия, които са негова неразделна част, предадени са на клиента при подписването му и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва. Отбелязано е /б. А от раздел 2

„Декларации“/, че клиентът декларира, че са му предоставени: безвъзмездно на хартиен носител и на български език, в ясна и разбираема форма, информация под формата на Стандартен европейски формуляр; разяснения по договора с оглед преценка от клиента, доколко предлаганият кредит съответства на възможностите и финансовото му състояние, разяснения на преддоговорната информация, основните характеристики на предлаганите продукти, в т. ч. последиците в случай на просрочени плащания, разяснения на пакета от допълнителни услуги и т. н. Декларирано е от кредитополучателя /б. Г/, че е уведомен, че изборът и закупуването на допълнителни услуги не е условие за сключване на договора. Ответникът е декларирал, че при подписване на договора е получил екземпляр от договора, ОУ, погасителен план и споразумение.

Съгласно приложения към договора погасителния план, падежът на последна погасителна вноска е на 15.02.2029 г. Представени са Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договори за потребителски кредит. Приет по делото е и Стандартен европейски формуляр. Писмените доказателства са представени от ищцовата страна, поради което съдът приема, че същите са й били предоставени при сключването на процесния договор.

Други доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По предявения главен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:

Предявен е иск за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40031650228 от 04.08.2025 г. поради противоречието му със закона.

На първо място, съдът намира, че процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

3

В процесния случай, по договора за кредит са посочени размерът на предоставения кредит (означен като „сума на кредита“ в размер на 7000 лв.), срокът на кредита – 48 месеца, размерът на погасителната вноска, както и посочване на ГПР – 63,36 % и дневният лихвен процент – 0,14 %, а също и общо дължимата сума по кредита, изчислена към датата на сключване на договора. Към договора е представен и погасителен план, съдържащ размера, броя и периодичността на заплащане и падежната дата на всяка погасителна вноска, въпреки че в договора е уговорен фиксиран лихвен процент и поради това предоставянето на такъв погасителен план не е част от задължителното съдържание на договора (чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК).

В договора за потребителски кредит обаче не е посочено правото на потребителя да се откаже от договора (чл. 11, ал. 1, т. 20, вр. с чл. 29 ЗПК), въпреки че това е част от задължителното съдържание на договор за потребителски кредит. Също така, макар по договора да е посочен размер на ГПР от 63,36 % и формално да е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, посоченият размер не отразява действителния размер на ГПР, приложим за процесния договор за потребителски кредит, тъй като не е включена уговорената между страните неустойка.

Съображенията за това са следните:

В договора за кредит е посочен и размерът на годишния процент на разходите (ГПР) – 63,36 %. Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, а клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Размерът на законната лихва се определя съобразно правилата на чл. единствен, ал. 1 Постановление на МС № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, съгласно които размерът на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на сбора на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Към м. февруари 2025 г. основният лихвен процент е в размер на 2,82 %, поради което законната лихва за забава за просрочени парични задължения е 12,82 %, а съответно максималния размер на ГПР съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК е 64,10 %, поради което в процесния договор за кредит посоченият ГПР формално не надвишава максимално допустимия размер.