Решение № 149 от 26.02.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. П., 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Гражданско дело № 20241720107103 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба вх.№ 28809 / 23.12.2024 г. /с п.к. от 20.12.2024г./, подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК 131001375, чрез адвокат Н. К., против Б.

С. И. и В. Б. С., по иск с пр.осн.чл. 135 ЗЗД – за обявяване на недействителен спрямо кредитора "ЕОС Матрикс” ЕООД на Договор за дарение на недвижим имот, сключен между ответниците и оформен с Нотариален акт за дарение на недвижим имот ***, том II, рег.№ ****, дело № ****г. по описа на Нотариус В. Д. с рег.№ 523 в НК, с район на действие Районен съд П., вписан в СВ-П. с вх.рег. ***39 от 18.12.2023г., Акт № ****, с който ответникът Б. С. И. е дарил на ответника В. Б. С., собствената си ½ идеална част от следния недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с предназначение — Жилище, Апартамент, находящ се в землището на гр. П., общ. П., обл. П. по КККР, одобрени със Заповед № РД-189/13.10.2008г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 12.11.2021г., състоящ се от дневна, спалня, кухня, санитарен възел, антре и две тераси, с брой нива на обекта: 1 (едно), който самостоятелен обект се намира на 3 /трети/ етаж в Сграда с идентификатор ****, с предназначение:

Жилищна сграда — многофамилна, разположена в Поземлен имот с идентификатор *****, вписан с административен адрес: гр. П., ул. ****, с площ по документ от 71.03 кв.м., съгласно Схема № *****г., изд. от СГКК — П., заедно с Избено помещение с площ от 4.57 кв.м. и заедно с приспадащите се идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ****.8, под обекта: ****.4 и над обекта: ****.10, и съгласно документ за собственост, граници и съседи на апартамента: от изток — двор, от запад — улица „***”, от север — улица „*****” и от юг — стълбище и апартамент ****, и при граници и съседи на избеното помещение: от изток — мазе **** като дарителите Б. С. И., ЕГН ********** и Е.Б. И.а, ЕГН **********, са си запазили безсрочно и безвъзмездно вещно право на ползване върху гореописания недвижим имот, заедно и поотделно, докато са живи, без да заплащат 1 наем или обезщетение за ползването.

Ищецът твърди в исковата молба, че ответникът Б. С. И. е длъжник по договори за кредит, вземанията, по които са прехвърлени на ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) сключен на 10.04.2024г. между УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ АД, ЕИК 175070632 и „ЕOС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК 131001375, а именно Договор за потребителски паричен кредит № **** от 31.05.202Зг., за което И. е уведомен по чл.99 ЗЗД. Твърди се, че със сключването на договора за цесия новият кредитор (цесионера) придобива всички права, които старият кредитор (цедентът) е имал по отношение на длъжника (ответника) във връзка със съществуващото към момента на сключване на цесионната сделка вземане към последния.

Поради неплащане на дължимите суми по договорите ищецът пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договорите, чрез подаване на Заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като по образувано ч.гр.д. № 6157/24г. е издадена заповед за изпълнение, която е влязла в сила и съответно е издаден изпълнителен лист.

Ищецът излага още, че при направена справка в имотния регистър установил, че веднага след сключване на договорите за кредит, а именно на 15.12.2023г., между първия ответник Б. С. И. със съпругата си като ДАРИТЕЛИ, и втория ответник В. Б.

С., като ДАРЕНА, е сключен договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот ***, том II, рег.№ ****, дело № ****г. по описа на Нотариус В. Д. с рег.№ 523 в НК с район на действие Районен съд П., вписан в СВ-П. с вх.рег. ***З9 от 18.12.2023г., Акт № ****. Твърди се, че първият ответник е съзнавал, че със сключването на договора се лишава от свое имущество, с което действие намалява възможностите за удовлетворение на кредитора, като сделката, оформена с процесния нотариален акт, е сключена два месеца след като първият ответник е усвоил сумите по горепосочените договори за кредит. Ищецът счита, че сделката безспорно уврежда интереса на кредитора да се удовлетвори от имуществото на първия ответник, като увреждане на кредитора е налице винаги, когато длъжникът с правните си действия е намалил своето имущество, тъй като цялото имущество служи за общо обезпечение на неговите кредитори съгласно разпоредбата на чл.133 от ЗЗД. Сделката е безвъзмездна и е извършена след възникване вземанията на банката по цитираните договори за кредит, с оглед което и по аргумент на противното от изр. 2-ро на чл. 135 от ЗЗД е налице и законова презумпция за знание от страна на приобретателя за увреждането. Приобретателят е низходящ - дъщеря на длъжника, поради което е налице законова презумпция за знание от негова страна за увреждането и на основание изр. 4-то от ЗЗД. Ето защо се извежда правен интерес от предявяване на иска по чл.

135 от ЗЗД срещу двамата ответници, за обявяване на недействителност по отношение на ищеца на описаната по-горе в настоящата искова молба сделка - дарение на недвижими имот, като увреждащи интереса на кредитора.

Уточнява, че кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане - вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Цитира, че съгласно ТР 2/2017г. на ОС ГТК на ВКС възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Б. С. И., чрез адв. Б. В., с който оспорва предявения иск с подробно изложени съображения за неоснователност и недоказаност. Навежда доводи за недопустимост на исковата 2 претенция, както и за нередовност на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от В. Б. С., чрез адв. Б. В., с който оспорва предявения иск с подробно изложени съображения за неоснователност и недоказаност. Навежда доводи за недопустимост на исковата претенция, както и за нередовност на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Третото лице помагач, конституирано с определението за насрочване „Обединена българска банка“ АД, на страната на ответниците изразява становище за липса на правен интерес, банката да бъде привлечена и да участва по делото като трето лице помагач.

Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.

2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

От представения по делото Договор за потребителски паричен кредит № ****/31.05.2023 г., ведно с погасителен план се установява възникване на облигационно отношение между първоначалния кредитор - "Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и кредитополучателят Б. С. И., усвояване на кредит и наличие на задължения по договора. Представените по делото извлечения и справки сочат непълно изпълнение и формиране на просрочия, като по делото са наведени твърдения з а сключен договор за стоков кредит от 09.03.2023 г., както и представени доказателства за сключен договор за кредитен лимит по кредитна карта № ****/22.05.2023 г.

От представения по делото Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 10.04.2024 г. се установява, че между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД (цедент) и „ЕОС Матрикс“ ЕООД (цесионер/ищец) е сключен договор, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера парични вземания, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора.

От Приложение № 1 към договора за цесия се установява, че сред прехвърлените вземания е включено и вземане срещу длъжника, индивидуализирано с № 182, с посочване на номер и дата на договора и с посочени суми по пера - главница и лихва.

От представеното Потвърждение за извършената цесия на парични вземания на основание чл. 99 ЗЗД се установява потвърждение от цедента за извършеното прехвърляне, като от представеното уведомление до длъжника се установява, че прехвърлянето е съобщено на длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като е посочен новият кредитор и начин за плащане.

От представената по делото Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6157/2024 г. се установява, че същата е издадена въз основа на твърдяно вземане по договора № ****/31.05.2023 г., но предмет на заповедта са конкретни суми, посочени като главница за вноски с настъпил падеж за периода от 01.10.2023г. до 01.10.2024г., както и съответните лихви и разноски, като заявението, съответно и заповедта не обхващат целия размер на задължението по договора, а е за заявените към датата на заявлението падежирали суми.

От представеното по делото Удостоверение за прекратяване на изпълнително дело № 1448/2025г. по описа на ЧСИ С.Б., образувано въз основа на ИЛ, издаден в производството по ч.гр.д.№ 6157/2024г. по описа на РС П., е видно че същото е прекратено с Постановление от 21.10.2025г. на осн.чл.433, ал.2 ГПК.

От представената по делото справка за движение по кредит № ****/31.05.2023г. към дата 17.10.2025 г., се установява, че са налице просрочия и 3 непълно изпълнение, като общият размер на задължението по договора не се свежда единствено до сумите, заявени в заповедното производство като падежирали към конкретния период. Видно е, че заповедта за изпълнение и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист са били издадени за определени падежирали вноски, поради което погасяването на сумите, предмет на изпълнението, не изключва възможността да е останал непогасен остатък по кредитното правоотношение в частта извън обхвата на заповедното и изпълнителното производство, доколкото същият не е бил предмет на принудително събиране по прекратеното изпълнително дело.

От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот ***/15.12.2023 г., том II, рег. № ****, дело № **** г. по описа на нотариус В. Д., рег.

№ 523 на НК, вписан в СВ – П. с вх. рег. ***39/18.12.2023 г., Акт № ****, се установява, че на 15.12.2023 г. между Б. С. И. (заедно със съпругата си, като дарители) и В. Б. С. (като надарена) е сключена безвъзмездна разпоредителна сделка, по силата на която надарената е придобила процесния недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, представляващ Апартамент *** находящ с в гр.П., ул. „****, като дарителите са си запазили пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху имота заедно и поотделно.

От представената по делото справка съгласно данните от НБД „Население“ между Б. С. И. и В. Б. С. е налице родство по права линия – баща и дъщеря.

Други относими по делото доказателства не са ангажирани.

Предявеният иск е с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД - за обявяване относителната недействителност спрямо кредитора "ЕОС Матрикс” ЕООД на Договор за дарение между роднини по низходяща линия, оформен в Нотариален акт за дарение на недвижим имот ***, том II, рег.№ ****, дело № ****г. по описа на Нотариус В. Д. с рег.№ 523 в НК, с район на действие Районен съд П., вписан в СВ-П. с вх.рег. ***39 от 18.12.2023г., Акт № ****, с който ответникът Б. С. И. е дарил на ответника В. Б. С., своята ½ идеална част от процесния недвижим имот.

За да се уважи Павловият иск, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: (1) ищецът да има качеството на кредитор; (2) правното действие, което се атакува, обективно да уврежда кредитора - ищец чрез намаляване на имуществото на длъжника или чрез създаване на затруднения за удовлетворяване на кредитора и (3) длъжникът да е знаел, че уврежда кредитора си с атакуваното действие; (4) когато действието е възмездно, лицето с което длъжникът е договарял също трябва да е знаело за увреждането. Знанието по третата и четвъртата предпоставка се предполага до доказване на противното, ако третото лице, с което длъжникът е договарял, е съпруг, роднина по права линия, брат или сестра (чл. 135, ал.