Решение № 154 от 01.10.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Бургас, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. А.а като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно гражданско дело № 20262000500228 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 312/30.04.2026 година, постановено по гражд. дело № 40/2025 година по описа на Окръжен съд - Бургас, е осъдено „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: град София, район „Триадица“, бул.

„Витоша“ № 89Б, представлявано от Коста Христов Чолаков - главен изпълнителен директор и изпълнителните директори Бистра А.а Василева, Иван Драгомиров Ганчев, Анастас Атанасов Петров, начин на представляване: Главният изпълнителен директор заедно с всеки един от изпълнителните директори, да заплати на Д. А. А., ЕГН **********, следните суми: сумата от 35 790.43 евро, представляваща обезщетение за претърпени физически и психически болки и страдания -неимуществени вреди, породени от причинени телесни увреждания при настъпило на 07.10.2023 година ПТП по вина на водач на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил марка „ВАЗ“, модел „21070“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на доброволната покана до ответника - 27.06.2024 година до окончателното изплащане; сумата от 625.87 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение на получените телесни увреждания при същото ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на доброволната покана до ответника - 27.06.2024 година до окончателното изплащане, както и сумата от 1 988.93 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - пазарна стойност на увредения мотоциклет марка „Триумф“, модел „Спринт СТ“ при същото ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на доброволната покана до ответника 1 27.06.2024 година до окончателното изплащане, като са отхвърлени исковете за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди над уважените по-горе размери до претендираните такива, както следва: 61 355.03 евро (120 000 лева) като обезщетение за неимуществени вреди, 1 203.66 евро (2 354.16 лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за лечение и 2 030.38 евро (3 971.07 лева) като обезщетение за претърпени имуществени вреди - пазарна стойност на увредения мотоциклет. Присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба от Д. А. А., чрез адв. Д. Х. - САК, с адрес за връчване: град София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 64, ет. 3, ап. 7, срещу така постановеното съдебно решение в частта, в която е отхвърлена исковата му претенция за горницата над присъдената сума от 35 790.43 евро като обезщетение за претърпени неимуществени вреди до размера от 51 790.43 евро, ведно със законната лихва върху същата от 27.06.2024 година до окончателното плащане. Въвеждат се оплаквания за неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД от страна на съда и занижен размер на присъденото обезщетение. Подробно се описват получените от пострадалия травми. Сочи се основен възстановителен период от 6 месеца, съпътстван през цялото време от силни болки, поради множеството счупвания, особено в областта на тазовия пръстен. Твърди се липса на пълно възстановяване и към момента. Препраща се към мнението на в.л. по допуснатата комплексна СТМЕ - д-р Федин, изразено в о.с.з. на 15.12.2025 година, според което зоните на вътреставните фрактури няма да изчезнат и ще предизвикат усложнения в бъдеще. Изтъква се отбелязаното в заключението на лекуващия психотерапевт Д.Б. посттравматично стресово разстройство и поставената диагноза тревожно паническо разстройство, с дадени препоръки за продължителна психотерапия. Оспорва се изводът на съда за недоказаност на претърпените психологически травми и се възразява, че терапията с лекарствени средства се въвежда при тежки състояния и специфични диагнози. Акцентира се върху възрастта на пострадалия.

Поддържа се, че присъденото обезщетение не е съобразено със съдебната практика и социално - икономическата обстановка в страната към момента на настъпването на вредите.

Моли се за отмяна на решението, в обжалваната му част и уважаване претенцията на страната в посочения размер.

Не се ангажират доказателствени средства.

В депозирания в срока по чл. 263 от ГПК отговор на въззивната жалба от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, чрез адв. М. В. - БАК, се развиват съображения за неоснователност на наведените в нея оплаквания, съответно - за законосъобразност, правилност и мотивираност на решението, в обжалваната му част. Според въззиваемия, съдът е обсъдил подробно характера и тежестта на всички получени увреждания, претърпените физически болки и страдания, възрастта на пострадалия, остатъчните последици от травмите му и социално икономическите условия към момента на настъпването на вредите. Акцентира се върху отсъствието на трайна загуба на работоспособност, както и на данни, че А. е преустановил трудовата си дейност след приключване на възстановителния период. Сочи се, че твърденията за бъдещо развитие на артрозни изменения имат вероятностен, а не сигурен 2 характер. Възразява се, че присъждането на по-високо обезщетение би довело до неоснователно обогатяване на въззивника. Изтъква се, че представеното по делото психологическо становище не представлява годно доказателствено средство за установяване на твърдените факти и не може да замести съдебно-психологична или съдебнопсихиатрична експертиза, назначена и изслушана по реда на ГПК. Цитира се съдебна практика относно размера на обезщетенията при сходни травматични увреждания.

Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение.

Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:

Доказателственият материал сочи, че на 07.10.2023 година, на път BGS 3264, в посока от с. Славянци към с. Скала, община Руен Д. А. А. е управлявал мотоциклет марка „Триумф“, модел „955И“ с регистрационен № **. На пътя, с асфалтово покритие, с хоризонтална пътна маркировка - единична прекъсната линия, разделяща платното за движение от левия и десен банкети, е нямало поставени пътни знаци. Около 14.00 часа същият е наближил километър 2+600, като скоростта на мотоциклета в участъка е била 77 км/ч със съответстваща на нея и условията на движение опасна зона 76.2 метра. В същото време по черен път вдясно от водача на мотора и към асфалтирания път З.Г.К. е управлявал лек автомобил марка „ВАЗ“, модел „21071“ с рег. № **. На предната седалка вдясно е бил П.И.. Водачът на лекия автомобил е спрял в десния край на асфалтираното платно за движение и се е огледал в посока надясно - към с. Скала. Нямало е движение на МПС от тази страна. Тогава е погледнал в посока наляво, но видимостта му е била ограничена от широколистна дървестна и храстовидна растителност, намираща се вляво по неговия банкет на разстояние около 15-16 метра, като клоните са били навлезли на около 20 сантиметра в платното за движение. За да получи необходимата видимост, водачът на автомобила, със скорост около 6 км/ч навлязъл в асфалтовия път под ъгъл около 70÷80˚ спрямо надлъжната му ос. В този момент е чул И. да му казва да изчака, тъй като идва моторист. Спрял е в момента, в който предната броня на лекия автомобил е била на разстояние 1.8 метра вляво от десния ръб на платното за движение. В този момент е последвал сблъсък на мотора с лекия автомобил. След удара мотоциклетът, хлъзгайки се по дясната си страна е изминал път с дължина 3.3 метра и се е установил в покой в левия край на платното за движение. От удара са нанесени телесни повреди на водача на мотоциклета и материални щети на двете МПС. Експертът е заключил, че причините за възникване настъпването на удара е отнемане 3 предимството на водача на мотоциклета от водача на лекия автомобил. Водачът на лекия автомобил, който излиза от земен път на път с настилка, е имал техническата възможност да пропусне движещия се по пътя с настилка мотоциклет. Преди да навлезе в частта на пътя с предимство той е имал обективната възможност да се съобрази с релефа на местността, със състоянието на пътя и с конкретните условия на видимост.

Описаният по-горе механизъм на произшествието се установява от приобщения по делото доказателствен материал и по-специално заключението на вещото лице от състава на допуснатата и извършена комплексна съдебно-техническа и медицинска експертиза.

Преценката на горното сочи, че водачът на лекия автомобил З.Г.К. е допуснал ПТП, като не е съблюдавал правилата за движение по пътищата - същият е имал намерение да се включи в движението по асфалтовия път от черен път, като при това действие е следвало да осигури предимство на движещият се мотоциклет, което той не е сторил, включително чрез ангажиране на действието на лице, което при ограничена видимост да го подпомогне с информация за движещите си МПС в посока от с. Славянци към с. Скала. По този начин същият е нарушил разпоредбата на чл. 49 от ЗДвП, а също и тази на чл. 25, ал. 1 от същия нормативен акт, от което за ищеца са произтекли вреди.

С оглед на горното, следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на водача на лекия автомобил марка „ВАЗ“, модел „21071“ З.Г.К.. Неговото поведение именно е довело до настъпване на произшествието.

Налице са елементите на приложимата правна норма, а именно противоправно действие, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, както и вина. Последната се предполага до доказване на противното, каквото доказване в настоящия процес не е проведено.

При наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, увредените от деликта лица могат да претендират обезщетение пряко от застрахователя при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Наличието на такъв в случая е обстоятелство, което не се оспорва от ответната страна. От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е депозирал пред застрахователя претенция за определяне и изплащане на обезщетения за вреди, като същият не е определил и не му е изплатил суми за вреди. Това обстоятелство именно обуславя и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите осъдителни претенции.

При съобразяване горното, както и на останалите наведени във въззивната жалба доводи и съображения следва да се заключи, че единствения спор между страните е свързан с определяне на размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди.

Неимуществените вреди се обезщетяват съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост.

При определяне размера на обезщетението, съдът взема предвид характера и степента на уврежданията, прогнозата за тяхното възстановяване, развитие на посттравматични заболявания, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, икономическата конюнктура, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Понятието неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически 4 увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, общоизвестно намиращи отражение не само върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време.