Решение № 762 от 27.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 762 гр. Бургас, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от П. СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20222100100139 по описа за 2022 година

Делото е образувано по повод исковата молба на Р. Б. Д., от гр. К., Община П., с която претендира осъждане на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище гр. София, да й заплати следните суми: 150 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания, психически и емоционален дискомфорт), последица от ПТП, настъпило на 15.12.2021 год. на ул. „Чайка“ в КК „Слънчев бряг“, Община Несебър, за което е образувана Щета № 0000-1000-03-21-7825/2021 год. при ответното дружество, и 3500 лева – обезщетение за имуществени вреди (разходи за медицинско обслужване по Фактура №№ 125311/21.12.2021 год. и 3000008273/23.12.201 год.), последица от същото ПТП, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници, начиная от 23.12.2021 год. до окончателното им изплащане, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо върху двете главници и върху законните лихви върху тях, начиная от 31.12.2021 год. до окончателното изплащане; ангажира доказателства, претендира присъждане на деловодните разноски.

Исковата молба е допълнена и уточнена с писмена молба от 18.03.2022 год., както и устно, в проведеното на 28.09.2022 год. открито съдебно 1 заседание.

Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл. 499, ал. 1, чл. 493, ал. 1, т. 1 и чл. 497, ал. 1, КЗ във вр. с чл. 86, ЗЗД.

Ответното АД оспорва допустимостта на исковете – поради неизтичане на срока за произнасяне по чл. 496 във вр. с 498, ал. 3, КЗ; оспорена е и основателността на исковете – поради липса на виновно поведение на водача на лекия автомобил, поради прекомерност и недоказаност на главниците, както и поради съпричиняване на вредите от пострадалата ищца, в т. ч. и по отношение възстановителния период. Ответникът моли за прекратяване на делото или за отхвърляне на исковете, както и за присъждане на деловодните разноски; ангажира доказателства. В условие на евентуалност – при пълно или частично уважаване на исковете, ответникът е предявил възражение за прихващане с дължимите му от насрещната страна деловодни разноски за настоящото дело.

Съдът намира възражението на ответника за недопустимост на производството поради неспазване изискванията на чл. 498, ал. 1, КЗ за неоснователно. Видно от данните по делото, ищецът е претендирал от ответника заплащане на застрахователни обезщетения за претърпените неимуществени и имуществени вреди, съгл. представените писмо и известие за доставяне на 23.12.2021 год. (л. л. 85-87 по описа на делото). По тази претенция ответникът е отговорил с писмо от 31.12.2021 год., с което е изискал представяне на документи по чл. 106, КЗ. И към настоящия момент липсват данни за произнасяне по претенцията на пострадалата, а и с оглед оспорването на исковете в съдебния процес, следва да се приеме, че е налице отказ на застрахователя, поради което искът е допустим, на основание чл. 498, ал. 3, предл. второ, КЗ. За пълнота на изложението следва да се има предвид и фактът, че указанието на застрахователя към пострадалата ищца да представи допълнителни писмени доказателства, съгл. писмото на л. 84 по описа на делото, е свързано с документи, за които не е установено дали са съществували към момента на съставяне на писмото, поради което ищецът е бил поставен в невъзможност да изпълни указанието на застрахователя. На ответника е бил представен съставеният констативен протокол за ПТП, поради което отказът на застрахователя за произнасяне по претенцията за 2 щета е недопустим, предвид разпоредбата на чл. 496, ал. 3, т. 1, КЗ.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Видно от доказателствата по делото, около 18.50 ч. на 15.12.2021 год., на ул. „Чайка“ в КК „Слънчев бряг“, Община Несебър, е възникнало ПТП, при което л. а. „Пежо Партнер“, рег. № А5830КР, управляван от С. В. М., е блъснал пресичащия пътното платно пешеходец Р. Д.. За произшествието е бил съставен констативен протокол от 15.12.2021 год.; от него и от приетото по делото заключение по автотехническа експертиза се установява, че пешеходецът е навлязъл на пътното платно, с цел да го пресече на нерегламентирано за това място, като разстоянието от мястото на сблъсъка до най-близката пешеходна пътека е 40.43 м., а до светофара на близкото кръстовище – 38.63 м. до.

Ищецът сочи, че вина за настъпване на произшествието носи водачът на лекия автомобил, който, поради движение с несъобразена скорост, не успял да спре навреме.

Ответникът счита, че водачът на лекия автомобил не е извършил нарушение, а вина за настъпилото ПТП носи единствено пешеходецът Д., която пресякла пътното платно на необозначено за това място, в неосветен район, в тъмната част от денонощието, при дъжд, облечена с тъмни дрехи и носеща чадър.

Вследствие от описаното произшествие ищецът Р. Д. е претърпяла многобройни контузии, представляващи средна телесна повреда: счупване на десен крак, дясно рамо, дясна ръка, контузия на главата – открита рана, натъртвания и охлузвания по цялото тяло; съставени са епикризи и протокол за оперативни протоколи; поставени са й импланти в ръката и крака. С Експертно решение № 91115/01.11.2022 год. на ТЕЛК на пострадалата Р. Д. е признато пожизнено 86 % трайно намаление на работоспособността.

Безспорен по делото факт е, че към момента на процесното ПТП за управлявания от С. М. лек автомобил е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника-застраховател.

Ищецът Р. Д. твърди, че в резултат от процесното ПТП се е възстановявала дълго време; била обездвижена, на легло, обслужвана изцяло 3 от съпруга си и от сина си; била стресирана и уплашена, а нормалният й живот на физически и психически здрава жена бил променен изцяло в негативна посока. В подкрепа на тези твърдения са показанията на свидетеля Д. Д., д. на ищцата, който твърди, че в резултат от инцидента Р. изпитвала силни болки, а животът й на активна, поддържана и грижеща се за себе си младееща жена съществено се влошил; след изписването й от болницата тя не можела да се движи 3-4 месеца, а синът й я обслужвал изцяло, вкл. с памперси; депресирала се, не говорела и не излизала извън двора на дома си.

Според показанията на свидетеля Д. Д., с. на ищцата, Р. започнала да прави опити да се движи самостоятелно 7 месеца след инцидента, през който период ползвала тоалетна инвалидна количка за голяма нужда, памперси; понастоящем тя изпитвала страх от автомобили и не можела да спи нощем.

По делото са приети основно и допълнително автотехнически експертни заключения, които съдът цени като обективни и безпристрастни. В допълнителното заключение е посочено, че възникването на процесното ПТП е пряка последица от противоправното поведение на пешеходеца Р. Д. и на С.

М., водач на л. а. „Пежо“. Вещото лице сочи, че, предвид дължината на спирачния му път, лекият автомобил се е движил със скорост от 52 км/ч.

Според вещото лице от медицинската експертиза, в съставените медицински документи, представени по делото, детайлно са описани травмите на ищеца Р. Д.: счупване на туберкулум майорис на дясната раменна кост, счупване на големия и малкия пищял на дясната подбедрица, счупване на дясна пубисна кост, луксация на 3 и 4-ти пръст на дясната длан и рана на главата (без неврологични увреждания); претърпените две оперативни интервенции. В устното си пояснение на експертизата вещото лице сочи, че към настоящия момент свободното движение на рамото, на 4 от пръстите на дланта и на дясната колянна става не са възстановени и е малко вероятно пълното им възстановяване; налична е остатъчна болка, а походката на ищцата, ползваща бастун след произшествието, все още е щадяща.

По делото е прието и заключение по психологическа експертиза, в което са отразени неблагоприятните промени в емоционалното и психическото състояние на Р. Д. – честите неврози, изпитвания страх от автомобилно движение, нежеланието й да излиза извън дома си; със симптоми на тежка депресия и силно увеличена ситуативна тревожност.

4

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главния иск за доказан по основание. Нормата на чл. 477, ал. 1, КЗ ангажира отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, за репариране на имуществените и неимуществените вреди, нанесени на трети лица при използване на застрахованото МПС. В настоящия казус е безспорно установен фактът на застраховане при ответника на отговорността на С. М., в качеството на водач на л. а. „Пежо Партнер“, рег. № А5830КР. Деликтната отговорност на виновния водач е покрита от застрахователя-ответник, съгласно предмета на задължителната застраховка, който отговаря за претърпените от ищеца вреди (98-2010-І ТО на ВКС).

Виновното поведение на водача С. М. за причиняване на процесното ПТП се установява от съставения констативен протокол (срещу верността му не е проведено насрещно доказване от ответника) и от приетото експертно автотехническо заключение, което съдът цени като обективно и компетентно.

Макар и при възникване на произшествието водачът да е управлявал автомобила със скорост от 52 км/ч, т. е. съвсем близка до разрешената от закона – 50 км/ч, налице е явно неспазване разпоредбата на чл. 20, ал. 2, ЗДвП, тъй като избраната скорост на движение не е била съобразена с атмосферните условия, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост и така водачът самоволно се е поставил в невъзможност да спре пред предвидимо препятствие – навлезлия на пътното платно пешеходец Р. Д.. Водачът М. не се е съобразил в достатъчна степен със средата, в която се е движил (урбанизиран район, с разполоЖ. в близост автогара, светофарно кръстовище и търговски обекти, неосветена част на пътното платно), с ранния вечерен час на делничния ден, с тъмнината и дъжда, които ограничават добрата видимост; той е следвало да избере значително по-ниска скорост на движение, особено предвид необходимостта да спре пред близкия светофар, подаващ му сигнал с червен цвят и отстоящ на малко над 38 м. (вж. показанията на свид. С. М. в откритото съдебно заседание на 26.10.2022 год.). Предвид изложеното, възражението за ответника за липса на виновно и противоправно поведение на водача е изцяло неоснователно. Липсата на доказателства в подкрепа на това възражение мотивира съда да приеме, че не е оборена презумпцията за виновност по чл.

45, ал. 2, ЗЗД, поради което деликтната отговорност на водача С. М. следва да бъде ангажирана.

5

Съдът намира за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредата от пострадалия ищец – чл. 51, ал. 2, ЗЗД, тъй като Р. Д. е направила опит внезапно да пресече пътното платно на необозначено за това място, при ограничена видимост. Ищцата е навлязла на пътното платно в тъмната част на денонощието, без да има условия за водачите на ППС да я възприемат от достатъчно голямо разстояние, а и предвид облеклото й от тъмни дрехи, дъжда и липсата на осветеност в района, е създадена ограничена видимост за водача С. М.. Ищцата е пренебрегнала възможността да пресече платното на разположената в близост пешеходна пътека или до светофарната уредба; тя не е извършила действия, с които ясно да манифестира на водачите на ППС намерението си на навлезе на пътното платно и да го пресече, а е създала преки предпоставки за настъпване на ПТП.

Ищцата не е съобразила поведението си с пътните знаци и пътната маркировка и е създала опасност за движението, при грубо нарушение императивите на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 6, т. 1, чл. 113 и чл. 114, т. 1 и 2, ЗДвП, поради което съдът приема, че приносът й за настъпване на произшествието в цифрово отношение следва да бъде определен на 60 % и той бъде взет предвид при определяне размера на обезщетението, на основание чл. 52, ЗЗД.